Детството и младостта на "наглия денди"
Писателят Владимир Набоков е роден в Санкт Петербург на 22 април (10 април по стар стил), но празнува рождения си ден на 23-ти. Неразборията в рождената дата идва от смесването на стиловете - стар и нов, но самият Набоков, достатъчно суетен от дете, е предоволен: харесва му, че 23 април е рожденият ден на самия Шекспир.
Владимир Набоков произхожда от аристократично семейство, с което много се гордее през целия си живот. Получава отлично домашно образование и говори три езика. В училище съучениците никак не го харесват. Владимир често е наричан „арогантният денди“ и е смятан за сноб заради маниерите и богатството му - всяка сутрин той пристига на училище и после се връща у дома с кола с шофьор.
Когато започва революцията, семейство Набокови се премества в Крим, а оттам - в Лондон, където Владимир влиза в университета и продължава да усъвършенства писателските си умения. Но и там младежът не се задържа дълго: през 1920 г. семейството се премества в Берлин. Именно тук Набоков преживява съдбоносна среща с момиче, което остава с него до края на живота му.
"Божествен пасианс"
Преди да се срещне с Вера Слоним, Набоков е сгоден за Светлана Сиверт, но тази връзка няма бъдеще - родителите на момичето са категорично против. Те обясняват несъгласието си с факта, че като писател, бъдещият зет не би имал редовни доходи. Набоков не страда дълго. На 8 май 1923 г. се среща с Вера на един от благотворителните емигрантски балове в Берлин. Още в първите минути на запознанството им Набоков поразява крехката Слоним с галантния си натиск и подчертана интелигентност. Момичето, неочаквано решително, извежда писателя на разходка и говори изтънчено, точно и с вкус за неговите произведения (според друга версия, рецитира неговите стихотворения в захлас). Нарцистичният писател е безумно поласкан, вниманието към творчеството му от такова младо и хубаво момиче го опиянява, той е очарован, смелата непозната го покорява.
Владимир и Вера Набокови
Съвременниците говорят за Вера по следния начин: „Всички в руските среди знаеха кой и какво се има предвид, когато се произнася „Верочка“. Зад това име се криеше боксьор, влязъл в яростна битка, но боксьор, който има ясна цел и е решен на всичко да я постигне. Точно подобно на боксьор в тежка схватка на ринга, Вера, много влюбена, грабва и отнася Набоков. Две години двамата си кореспондират редовно, в което време на усилно ухажване Владимир показва на Вера списъка с любовниците си: на бял лист двадесет и пет годишният Набоков е изписал 28 имена. Това обърква госпожица Слоним в много отношения. Но не достатъчно, за да прекъсне годежа - на 25 април 1925 г. влюбените се женят тайно. Родителите на Вера са твърдо против сватбата, но този път нищо не спира Владимир. Почти веднага след сватбата той написва първия си роман - "Машенка".
Посвещение на съпругата му в романа "Машенка"
Както писателят сам признава, никой никога не го е разбирал така, както Вера. Тя го приема такъв, какъвто е, без да се опитва да го променя. Влюбеният Владимир пише на момичето по две писма на ден, без да крие нежното си отношение: „Да, имам нужда от теб, моя приказке. В крайна сметка ти си единственият човек, с когото мога да говоря - за сянката на облака, за пеенето на мисълта и че когато отидох на работа днес и погледнах в лицето на висок слънчоглед, той ми се усмихна с всички неговите семена". Набоков нарича брака с Вера „божествен пасианс“.
Всички изследователи на Набоков са единодушни, че след сватбата писателят веднага започва да пише много по-добре. Някои дори смятат, че Вера е писала романите заедно с него и дори вместо него. Това не е вярно, но съпругата наистина вдъхновява съпруга си: именно тя го научава да пише редовно. Самият Владимир признава, че без Вера е нямало да напише нито един роман. В първите години от брака им Набоков написва най-добрите си творби: "Дар", "Защитата Лужин", "Camera Obscura", "Покана за екзекуция". Вера е не просто съпруга, а първият читател, съветник, критик, вдъхновител и мениджър.
Краят на идилията
Трудно се живее в Берлин през 30-те години: нацистките настроения са опасни за еврейката Вера, а икономическата криза и липсата на работа я карат да гладува и да носи дрехите си до разпадането им. Тогава приятели организират на Набоков литературно турне из Европа. Решено е да се отиде в Париж, където е съсредоточена руската емиграция и основната публика на писателя. Именно там той се запознава с Ирина Гуаданини, писателка-емигрант, която отглежда пудели. Месец по-късно, Вера, заедно с обичайните две любовни писма, получава плик с четири листа, върху които е описан романът на Набоков с Ирина.
Първоначално той отрича всичко: „Не се съмнявах, че„ слуховете“ ще допълзят до Берлин. Хлъзгави муцуни ги пълнят с раздувки! В крайна сметка не ми пука за гадните неща, които се говорят с удоволствие за мен, и мисля, че и на теб не трябва да ти пука. Мой живот, моя любов. Целувам ръцете ти, сладките ти устни, синия ти храм“, пише той на Вера.
Но, слуховете са си слухове, а любовта си е любов. И тя е факт в този случай. Набоков все още обича Вера, но не може да живее без Ирина, която е пълната противоположност на жена му: нервна, слаба и неуверена. Набоков успокоява съпругата си: „Обичам те повече от всичко на света“, като го прави трескаво върху листа, веднага след като се е върнал от среща с Ирина. Чувства се ужасно заради лъжите, съвестта го измъчва. Набоков пише на Ирина: „Неизбежната вулгарност на измамата. Изведнъж съвестта ви спъва и вие се виждате като негодник.” Вера, разбира се, усеща, че нещо не е наред. Множеството слухове изнервят майката на едногодишен син, който Набоков обожава. След известно време Вера успява да избяга от Берлин в Кан, където съпругът й й признава в крайна сметка, че има любовница. Съпругата прощава на писателя през сълзи и дори му предлага да се върне в Париж, след като чувствата му са толкова силни. Владимир не е готов за това, но Ирина, без капка срам, пристига в Кан и намира къщата, в която живее любимият й. Трудно срещата им може да бъде наречена романтична.
Набоков се отдръпва от любовницата си, дори настоява, че е добре тя да си тръгне. Цял един живот го свързва със съпругата му, само кратък романтичен момент - с Ирина. Той хваща сина си за ръка и го води на плажа. По-късно Вера се присъединява към тях. Ирина се вцепенява от картината на семейна идилия, от грубия отказ, от палещото слънце. Тя веднага напуска Кан. След това Набоков й изпраща писмо с искане писмата му да му бъдат върнати, че в тях има „толкова много измислени неща, че не си струва да ги пази“. Но образът на Ирина се появява в книгите на Набоков, нейните черти се пренасят върху героините му и Вера не може да направи нищо за това. Бракът все пак минава през изпитанието. Три години по-късно семейството отново емигрира, този път в Америка.
„Лолита” и учениците
Кадър от филма "Лолита". Режисьор Стенли Кубрик
В САЩ Набокови отново се изправят пред бедността. Имат познати, които ги канят да отседнат у тях, споделят им дрехите си. Едно момиче, литературен агент, дори дарява на Владимир пишеща машина. Тук именно Набоков започва да работи като учител - първо в колежа, след това в Станфордския университет, а след това и в Харвард. Той чете лекциите, които Вера му пише, с нежелание, като често е капризен или болен, поради което пропуска да се яви в университета. Тогава жена му изнася лекции вместо него.
За да облекчи университетската си скука, Набоков флиртува често и охотно със студентки, особено в колежа Уелсли. Те отвръщат на чувствата му и не свалят очи от него по време на лекциите. Набоков флиртува открито, но не излиза от границите на учтивостта.
Писателят е особено впечатлен от студентката Катрин Фризе Пийбълс. В интервю през 1983 г. Катрин защитава своя учител, който след публикуването на "Лолита" е директно обвиняван във всички човешки грехове: „Той харесва не малки, а млади момичета".
Набоков се възхищава на красотата на момичето - двамата често са засичани как в продължение на часове се разхождат в околностите на университета, целувайки се и говорейки безспирно. Пийбълс си спомня: „Този мъж ми хареса, защото беше загадка за мен“. По време на тези разходки из кампуса Набоков споделя палтото си с нея - този момент ще се появи много по-късно в романа "Виж арлекините!" Но през зимата връзката приключва. Пийбълс си позволява твърде много и често показва характер. След лекцията веднъж тя казва на Владимир, че той не се справя с изтриването на дъската: неизтритите букви са наслоени една върху друга. Тогава Набоков бързо написва, преди да го изтрие: „Обичам те“. Обръща се към момичето и я пита дали може да прочете какво е написал. След това Пийбълс охладнява както към професора, така и към руската литература.
Вера не може да не забележи повишеното внимание към Набоков. Но тя наистина не знае за многобройните му интриги и по всякакъв начин отрича слуховете за неадекватното поведение на съпруга си в Уелсли, поставяйки чистотата на репутацията на Набоков над своите чувства и преживявания. В писма, Владимир неизменно уверява жена си в любовта си. Но в същото време говори открито за своята нова страст Катрин Пийбълс: „Обичам жени с малки гърди“. Вера прочита за това много по-късно в биографията на Набоков, написана от Андрю Фийлд. Тя отговаря с гневно писмо: „Това не може да бъде! Изключено за руснак!".
По същото време Набоков пише най-известния си роман „Лолита“. Три пъти се опитва да изгори ръкописите, но Вера успява да се намеси. Тя стои плътно до съпруга си до края: романът трябва да бъде написан и публикуван. Нито едно американско издателство не иска да публикува роман за връзката между дете и възрастен мъж, но след известно време Olympia Press се съгласява с риска. Книгата придобива безпрецедентна популярност. Набокови най-накрая забогатяват и Владимир получава заслужената слава. След като романът му излиза, самият Владимир е обвинен, че не е безразличен към „нимфетки“, непълнолетни момичета, но не се откриват доказателства за това.
Любовта побеждава
Владимир и Вера Набокови
В последната година от живота си, Набоков, който живее в Швейцария, боледува много често. Тялото му умира, но душата му отчаяно се държи за любовта на Вера. Той й казва: „Нямам нищо против да лежа в болницата, ако ти си наоколо, щях да те сложа в джоба на гърдите си и да те държа при мен“. На 2 юли 1977 г. Набоков умира. Вера и синът Дмитрий са до него.
Външно вдовицата на писателя не показва това, което чувства, и дори не плаче на погребалната церемония. Но синът си спомня как един ден тя му казва: „Хайде да наемем самолет и да катастрофираме!“
Вера надживява Набоков с 14 години. През цялото това време тя се занимава с опазването на литературното му наследство: превежда романите му, дава интервюта, следи за излизащите му биографии. Дори седнала в инвалидна количка след фрактура на бедрото, Вера продължава да превежда роман на Владимир. На 7 април 1991 г. умира в ръцете на сина си. Некрологът на New York Times гласи: „Вера Набокова, 89, съпруга, муза, агент“. Пепелта й е смесена с тази на Владимир. Любовта и животът им, завършили със смъртта, остават смесени и в отвъдното.
More from View Sofia
Никакви целувки и други правила за спазване след увеличението на устните
Ако не следвате препоръките, попълнените устни определено ще ви изиграят неприятна шега. Наистина е важно да се съобразите със следните прости правила, ако не искате да се озовете трескаво в търсачката Гугъл, набирайки ужасното изречение: "Бучки в устните и как да се отървете от тях..."
Сватбата на най-красивата двойка в Испания: роклята, гостите, историята
Една от най-красивите аристократични двойки в Испания - Изабел Жуно и Алваро Фалко - се ожениха година след годежа. Вижте подробностите от така чаканата звездна сватба.
We Love: Артисти разкриват истинската си страст
Вдъхновени от историята за американския бърбън Four Roses от 1888 г. певицата Прея, писателката Ваня Щерева и барманът Иво Урумов отправиха откровения в социалните мрежи
