Central Saint Martins College of Art&Design и историята на една колекция

Обикновено определението „най-добрият в света” кара нещата да звучат нереално и недостижимо. Когато говорим за Cantral Saint Martins College of Art&Design, най-добрият моден колеж в света, нищо не е както обикновено.

Влизаш през малкия вход на Чаринг Крос, който се откроява единствено по ексцентрично, нетипично, дори за Лондон, облечените пушачи на входа.

Никой не те проверява. Ако случайно портиерът реши, че имаш вид на твърде постен, за да учиш реално тук, то просто казваш при кого отиваш, записваш името си на хвърчащо листче и си вътре – в „родилното отделение за модни гении”.

Качваш се по лабиринти от стълби, сред очукани стени, минаваш през зали с безброй шевни машини и парчета американ, игли, конци и разни неконвенционални материали се мотат из краката ти, обикновено нацапани с бои. Библиотеката с първите Вог-ове е на разположение на всеки, стига да пазиш тишина, можеш да четеш на пода, да сканираш на воля и да се давиш от удоволствие в море от сесии.

На пръв поглед се шокираш от разпадащата се сграда, старият инвентар и разхвърляното... всичко. На втори - осъзнаваш, че в CSM всичко опира до свободата на креативността.

Не, в CSM няма нищо нереално и недостижимо, нищо освен хората, които излизат оттук, защото те са „най-добрите в света”.

Шивашкото студио на магистрите след работния ден

John Galliano, Alexander McQueen, Hussein Chalayan, Phoebe Philo, Riccardo Tisci, Christopher Kane – хронологията доказва, че де що се е чуло и видяло някой да е направил фурор в модата, то спокойно можем да се обзаложим, че е завършил CSM.

Не случайно билети за дипломните ревюта на бакалаврите и магистрите на колежа са по-търсени от тези за шоута на Burberry и Paul Smith по време на лондонската седмица на модата.

Екипът на Вю София имаше рядката възможност да надникне в създаването на втората самостоятелна колекция на дизайнера Dean Quinn. Той получава своя бакалавър от CSM през юни 2009 и дипломната му колекция грабва всеобщото внимание и му печели наградата за дамско облекло. Оттогава насам предложенията към него растът постоянно, а дрехите му носят Rihanna, Sugababes и други.

Dean Quinn

Дийн изготвя следващата си колекция в студио в CSM, тук не е проблем да използва инвентара и след дипломирането си, напротив, преподавателите услужливо изпращат второкурсници да помагат с шиенето през последните най-напрегнати дни преди края на колекцията.

Дийн, върху когото тежи цялата отговорност и чието бъдеще зависи от това, е най-забавният човек на света. Постоянно се шегува с вече изминалата модна седмица и всички наоколо. Никога няма да го чуете да говори сериозно за индустрията, не го вълнува, фокусиран е изцяло върху собствената си работа.

Една от най-добрите му приятелки е известната блогърка Сузи Бъбъл, но не заради заниманията й, а защото „Сузи е толкова мила и сладка, но всъщност не следя блога й, освен ако не пише нещо за мен”, смее се.

Дийн има изключителна любов към мънистата, те са неговият почерк. Този сезон вдъхновението му идва от филма "Пиано" от 1993г. „Викторианските дрехи, тъмнината, страшното, трещящото време и по-конкретно сцената, в която викторианското пиано е в океана и морските таралежи го покриват – аз ги видях като мъниста и така дойде идеята за следващата колекция.”

Десетте модела са готови на половина, когато ние пристигаме. Асистентът на Дийн показва на второкурсниците как да свързват ръкавите с френски шев, което ни запраща в пълна мъгла. Някои от тях също не са съвсем наясно и се налагат малко разшивания, настроението не пада обаче и за секунда.

Най-страхотното в CSM е, че всички обичат модата, но умеят да не взимат нея и себе си насериозно. Ако днес не завършиш тази рокля, няма да се повтори 11/9, а ако утре не познаеш first face-a на някое ревю, няма да те затворят за непристойно поведение. Затова и атмосферата е толкова весела, непринудена и свободна.

Малко след като се опияняваме от тракането на шевните машини върху тъмносиня, нежна пясъчна коприна, пристигат мънистата. Та-раам! Три рамена, два ръкава и няколко топа – тежат килограми, това са наистина много, ама много обемни, грабващи декорации!

Дийн е изготвил моделите и прачетата плат са били изпратени в Индия, където са нашити тези хиляди маниста – едно по едно, на ръка, напомнят за котюр. Карат дрехите да изглеждат като живи - вдъхновението на Дийн оживява пред очите ни. Той се радва като малко дете и подскача напред назад из студиото с парчетата и дългите мъниста се мятат в такт.

Последната вечер всякакви приятели на Дийн се притичат на помощ.

Последният ден е най-тежък, разбира се. Най-вече последната нощ. Колекцията трябва да бъде предадена в 9:00 сутринта за Vauxhall Fashion Scout, изложение, за което вече ви разказахме. След като CSM затваря в 20:00 целият екип се мести в студио на Hand&Loc+k, най-старата компания за бродерии в света и същевременно услужливи приятели на Дийн.

Телефонът му не спира да звъни през цялото време – от BBC го питат за смъртта на МакКуин, от Воуг го канят за интервю, а когато му остане секунда свободно време (не и тази нощ!) трябва да избере модел за предстоящите снимки.

След като към 7:00 сутринта почти всичко е завършено, моделите са пробвани и изгладени и след спасителната чаша кофеин и Кока-Кола, чрез които Дийн преживява последните два месеца, отпрашва през вратата с дрехите към Freemasons Hall, а седмица по-късно му престои да ги покаже на парижката седмица на модата.. Все така усмихнат, сякаш да види дизайните готови го е заредило допълнително с енергия: „Пожелайте ми късмет, ще ми е нужен!”

Готовите модели

По-късно през деня цялата колекция е купена от гиганта Browns за производство и продажба на марката Dean Quinn.

На талантливите много късмет не им е нужен.
Може би само една диплома от Central Saint Martins за силно начало.

Със съдействието на