Пол Гоген е влюбчив човек. Той не влага твърде много емоция, нито в срещите, нито в разделите, нито в това, което се случва между тях. И все пак, случват се две случки в живота му, зад които разбира се стоят двете най-важни жени, призвани да бележат съдбата му, които променят нещата из основи и в крайна сметка оформят живота, биографията и творчеството му, за да ги познаваме днес в тяхната невероятна неповторимост. Едната е груба датчанка, другата - свенлива таитянка. След като прекарва 12 години с първата, той зарязва всичко и запрашва за Тропиците, където го чака втората му муза.
.jpg)
Пол Гоген
Крехко щастие
Гоген среща младата Мете Софи Гад, гувернантка в семейството на министър-председателя на Дания, в Париж през 1872 г. Самият той е зает във финансовия сектор. Младите се влюбват, година по-късно, през януари, правят годеж, след което се женят. Много скоро двойката се сдобива с първо дете - нещата, поне отстрани, изглеждат напълно в ред. Пол има високоплатена работа в банка, заплатата му покрива всички нужди. Остават пари дори за основното хоби на Гоген - рисуването. Всъщност, мосю Гоген в началото колекционира изкуство - обожава да купува работите на художници, които харесва, докато не решава, че повече му харесва да рисува сам.
.jpg)
Пол Гоген и Мете Софи Гад
Гледано отвън, Гоген има образцово семейство. Пет прекрасни деца, финансова стабилност и бурен социален живот - какво още би могло да е нужно за пълното щастие? Но художникът не се чувства добре - фактът, че изкуството не е на първо място в живота му, откровено го задушава. Обсебен е от идеята постоянно да създава и излага произведенията си. Само че, моментът не е най-подходящият за тези му амбиции - Франция е в жестока икономическа криза. Гоген не издържа на вътрешния напор и се отказва от високоплатената си и престижна работа - в състояние е единствено да рисува. Скоро, предвид всички обстоятелства, семейство Гоген се оказва буквално на ръба на бедността. Преместването в Руан е принудителна мярка, насочена към драстично намаляване на разходите.
.jpg)
„Мете Гоген спи на диван“. Пол Гоген. 1875 г
Радикалните промени никак не се нравят на многодетната майка - тревожността за собствената й и тази на децата съдба нараства с минути. Фамилията едва оцелява. Гоген е безсилен или по-скоро решен да не изоставя идеята си - да живее от изкуство. Отказва да започне работа, каквато и да е, както настоява жена му. Мете протестира, вдига денонощни скандали, крещи до изнемога, но нищо. Изнурена от неизвестност и безсилие, а и от глад, тя и децата й зарязват Гоген да страда по мечтата си, на практика болен, и заминават при роднини в Копенхаген. Там мадам Гоген започва работа като учителка по френски. Скоро успява да убеди Пол да се събере отново със семейството си. Но в Копенхаген на него определено не му харесва - студено, мрачно и лишено от поезия масто. През 1885 г. Мете и Пол се разделят, а той се завръща в Париж.
.jpg)
Коментари: 0