Следва

Ваканцията на известните: с по-хубави крака от щерките, Летисия в Майорка

Синдром на самозванеца - какво е, имаме ли го, как се справяме

От началото на годината словосъчетанието Синдром на самозванеца е търсено в Гугъл по над 30 000 пъти на месец 

Health преди 1 година

Така нареченият "синдром на самозванеца" (знаете, самозванец е човек, определил се за някакъв, без да има право на това, например престолонаследник, владетел, лечител и пр.) не влиза в нито един психиатричен речник, нито се счита за психично разстройство. Това е характерна смес от тревога и когнитивни проблеми, коиго се основават на дълбоките убеждения на човека, ниската самооценка и чувството за съмнение в личните качества. Първото споменаване на синдрома на самозванеца в психологията датира от 1978 година - в списание International Journal of Behavioral Science, в статията "Феноменът самозванец при успешните жени: динамика и терапевтична намеса", написана от Паулина Клейнс в съавторство с други експерти. 

Най-общо синдромът се описва като комбинация от рамкови мисловни нагласи, емоционални и поведенчески реакции, които предизвикват у човек съмнения в неговите достижения, успехи, интелект. Той обичайно приписва това на другите хора или външните обстоятелства, едновременно изпитвайки страх от разобличение на собствената му некомпетентност. Важен симптом на синдрома на самозванеца: много често почти всички съмнения са напълно противоположни на реалността. 

Много често "самозванецът" се открива като проявление при много ярки, интересни, вдъхновени хора, които са постигнали сериозни успехи в различни области на живота - наука, бизнес, политика, изкуство. 

Защо възниква синдромът на самозванеца

Причините обикновено се коренят в детството: в това в какви идеи и твърдения за труда и постиженията е възпитавано детето, как близкото обкръжение е реагирало на неговите успехи и неуспехи. Според психолозите, проследили стотици случай на синдрома, в болшинството ситуации се касае за родители, които са били съсредоточени много повече върху това какво ще си помислят за детето другите хора, отколкото върху неговите конкретни успехи. Децата в тези случай са били хокани и наказвани за грешките си, дори най-невинните. В същото време успехите, и най-малките и по-значимите, са се възприемали като разбиращи се от само себе си и без нужда от похвала. В резулатат на този тип поведение порасналото дете се съсрдотачава върху това, което мислят за него другите, вместо на постиженията си заради самите постижения, в уплахата си да бъде отхвърлено и в опит да избегне такова развитие на нещата.

 

"Самозванецът" често се открива при много старателните хора, както и в списъка на пълните отличници. Разпространен е и сред тези, които постигат своето по обиколни пътища - чрез хитрост, измама, подмазване и пр. Страхът започва да се проявава в момента, в който вече не успяваш да постигнеш желаното чрез привичните си методи - няма кого да излъжеш, няма на кого да се подмажеш, поради ред обективни обстоятелства. Тогава се появява мисълта: Може би пък съм попаднал случайно тук, и просто ми е провървяло? Това е моментът, в който човек обезценява целия изминат път. 

Изкачване по кариерната стълбица, преместване на по-висок пост, покана от ново работно място, преместване в друга страна могат да провокират симптомите на синдрома на самозванеца. Същото се отнася и за училището - човек попада в много престижен вуз, в страхотно желана специалност, но смята, че е недостоен за това място. В последните години говорим за някои фактори, които повишават интереса към понятието и това е съвсем обяснимо, предвид нарасналия интерес на хората към психологията, психотерапията, самопознанието и рефлексиите, които провокират откриването на даден психологически проблем в самите нас. И така, кои са причините за нарасналата отчетливост на проблема?  

Надпревара за константен успех

Фокусът върху постиженията ни заставя да се чувстваме постоянно "недо" - недостатъчно бързи, недостатъчно умни, недостатъчно значими, недостатъчно компетентни. 

Стремежът към постояннно подобряване и изменение на самия себе си

Много хора, дори без да си дават сметка, възприемат себе си не като субекти със собствена воля, ценности, свобода и отговорност, които активно действат и ръководят живота си. Те по-скоро се отнасят към себе си като към обект, който трябва да съответства, да бъде удобен, значим, ценен в очите на другите. И ако останалите ценят този обект, то и самият човек се цени, в противен случай той е лош, недостатъчен, недобър. 



Социалните мрежи активно помагат за многобройността на "самозванците" - хората виждат постове за високи резултати, но за тях остава невидим пътя към този успех. Получава се красива картинка, която изисква стремеж към постоянно усъвършенстване, сътветно обезценяване на това, което имаме в момента - засилването на вътрешните напрежение и конфликт става факт.
.
Как да разпознаем синдрома на самозванеца

На първо място за състоянието е характерно, че човек не може да приеме и признае сам пред себе си собствените си достижения, успехите във важни за него области, независимо че съществуват достатъчно външни подтвърждения за това. Той не вижда и не признава компетенциите си, навиците си, опита, измъчвайки се от съмнения, че не заслужава успеха, който е постигнал в работата си, положението в обществото, качеството на живота си, парите. А това, което има и което е постигнал, обяснява с късмет, съвпадение или невниманието на околните, поради умението му добре да прикрива некомпетентността си. 

Едновременно присъства и убеждението у "самозванеца", че единствено той е виновен за товаа, че не му се получава, дори ако не е имал възможността да повлияе на нещата (за това той също обвинява себе си). Например, човекът си казва: "Те просто не знаят, че аз направих проекта за няколко дни, буквално на коляно, без да вложа нищо. Ако знаеха - никога нямаше да ми гласуват доверие" или "Ако знаеха, че имам тройки в дипломата, нямаше да ми плащат толкова/да ме вземат на работа". Парадоксално е, че много често синдрома на  самозванеца изпитват хора, чийто успех е очевиден за околните. Те се намират на високи длъжности, често се занимават с високоинтеллектуален труд, публични личности са, високоплатени, уникални професионалисти. Опититите да бъдат разубедени в дълбокото си убеждение, че "не стават", обичайно не дават никакъв ефект. 

Има множество тестове, които ни позволяват да определим дали имаме синдром на самозванеца, като всички те се въртят около доста еднотипни въпроси. Ето няколко примера: 

Трудно ли приемате похвали за вашите успехи или помощ от другите?
Често ли смятате, че постиженията ви не са чак толкова важни, главно защото става дума за късмет? 
Забелязали ли сте, че по-скоро приписвате успеха на другите хора, отколкото на самия себе си? 
Предпочитате ли да не споделяте мнението си, страхувайки се, че другите ще ви сметнат или нарекат глупави, некомпетентни?
Колко често мислите за това, че всъщност заблуждавате околните? 
Страхувате ли се, че недостатъчните ви талант, умения и компетенции ще бъдат разкрити? 



Ако сте отговорили с "да" на поне два въпроса, трябва да се вгледате внимателно в себе си, живота си, успехите и постиженията си. Което ни води към главния въпрос - човек със синдром на самозванеца ли сме всъщност и ако да, как да повлияем на проблема, как да се излекуваме? 

Сам по себе си синдромът не е опасен, по-скоро отчетливо снижава качеството на живот. Емоционалното напрежение, отсътствието на радост, невъзможността да усетиш наслада от успехите и изпълнението на целите си - всичко това може да стане катализатор на горчивина. А огорчението е прекият път към депресията. 

Междувременно признаците на синдрома на самозванеца са много подобни на признаците на различни разстройства и заболявания, между които депресивните и тревожни разстройства. Опасност от некачествена психодиагностика определено има, както и при самостоятелно поставяне на диагноза, което е още по-рисково. Не пренебрегвайте необходимостта от помощ и то специализирана. 

Стратегията за справяне с хората, изпитващи трудности поради синдрома на самозванеца, включва два основни способа. Първият е работата с когнитивните грешки и автоматизираните мисли, провокиращи симптоматиката на "самозванеца". Основната цел тук е да се помогне на човек да се научи да признава постигнатото от самия него, да се отнася към себе си със здравословна критика, да работи върху уверенността в знанията и уменията си. Да стане по-лоялен към самия себе си, да изгради реалистични очаквания, както към самия себе си, така и към околните. Най-добър вариант на този етап е когнитивно-поведенческата терапия, или схема-терапията.

Ако даден човек, който се е научил да се справя със силните проявления на синдрома, забележи, че все пак продължава да попада в ситуации, в които се чувства като самозванец, трябва да се опита да разбере дълбоките причини за произхода на синдрома, като изследва и прорабати детския си опит, травмите от ранния живот, и да се справи веднъж и завинаги с тях. Тук е необходима дълга психотерапия.

Какво можете да направите сами 

Да признаете проблема е първата крачка към решението. Вместо безсилие това ражда въпросът "Какво да направя?". Да се научим да носим лична отговорност за собствения си живот, включително поведение, успехи и провали. Да се научим да отличаваме понятията "отговорност" и "вина". Да се борим с желанието да отнесем постигнатото от нас към волята на случайността или късмета. Да се стараем да не се сравняваме с другите, а да правим сравнение между настоящия аз и предишния аз - вчера не успявах, днес вече успявам. Да се отнасяме към себе си със здравословна критика, оценявайки обективно възможностите, ограниченията, способностите, знанията и действията си. И да правим същото спрямо другите хора. 

„Не съм талантлив, не съм достоен“ са субективни мисли, които водят до срам и страх. Срамът в този контекст е постоянно чувство за вина и несигурност в живота на човека. Човек не може напълно да разкрие потенциала си, да мисли извън шаблона. Напротив, той има нужда именно от шаблони, за да се ориентира и да допусне, че може да разчита на нещо. Ние виждаме страха предимно като страх от излагане. Страхът, че някой ще разкрие, че "царят е гол", а вие сте фалшив герой. 

Ето 7-те признака, че сте склонни към синдром на самозванеца: 

- Обезценяване на вашите постижения.
- Повишена уязвимост и тревожност.
- Страх от изразяване на мнение и вземане на непопулярни решения.
- Желание да се харесате на всички.
- Навикът да се извинявате и оправдавате.
- Бездействие и размисъл, които отнемат много време.
- Избягване на трудни задачи.
  

 

Как да се справим

Една от най-мощните техники е да започнете да работите сами, стъпка по стъпка. Вземете всяка от горните точки и направете обратното. Ако се страхувате да споделите мнението си, започнете да говорите първи на срещите, не чакайте всички да се изкажат. В този момент се вслушайте в чувствата си. Ще има вълнение, ще има страх. Опитайте се да овладеете тези емоции. Осъзнайте, че е добре да ги изпитате, защото не сте правили това преди. Напомнете си, че усещането преди важно събитие също може да бъде показател за вашата адекватност.

Вторична полза

Суровата истина е следната: ако човек искаше да се отърве от синдрома на самозванеца, той щеше да се отърве от него. Ако това не се случи, тогава по някаква причина за човека е полезно да се чувства и да живее като измамник.

Първото нещо, което трябва да направите в такава ситуация, е да си признаете: „Ами ако това наистина може да бъде от полза за мен?“ Отговорите могат да бъдат следните: „Позволявам си да не сменя работата, която мразя. Защо да уча нещо, ако талантът е вроден? Избягвам високи цели. Правя едно и също нещо от месеци." Убеждението, че не си достатъчно добър, ти помага да останеш на нивото си и да не напредваш никъде.



Ако това е, което искате, ок. Ако не, започнете битката с неувереността веднага.  

More Health

Детокс напитката, която топи мазнините за 14 дни

Health преди 1 месец

Търсите решение за изгаряне на мазнини и възстановяване на силуета за само 14 дни? Не търсете повече! Ето една магическа детокс напитка, която, ако включите в ежедневната си рутина, ще стимулирате метаболизма и ще постигнете целта си, ако тя е здравословно отслабване.