Вилияна прави първия си четвърт век преди година. Завършва езикова гимназия и след това Националната Художествена Академия със специалност "Мода". Представя ни се така: "Винаги съм искала да рисувам, но в последствие дрехите се оказаха любимото ми изразно средство. Те са постоянно и навсякъде с нас, както обичам да казвам, те са “втората ни кожа”. Обожавам черното (за дрехи най-вече), обичам да слушам любимите си песни on repeat, по цял ден, червеното вино, минималистичните кадри, а една от "малките" ми мечти е да стана модел на ръце..."
Денят на Вилияна, представен и разказан self made, изглежда така:
Както казва Джордън Питърсън: No one can live without a routine. You cannot be mentally healthy without a routine. А аз рутина нямам... В ежедневието жонглирам между снимачната площадка, личния бизнес и някой страничен проект, който да храни душата.
Интервалът за ставане сутрин варира между 4:00 и 11:00. Работните часове са от 3 до 18 на ден. Обичам дългите сутрини с хубаво топло кафе, но истината е, че по-често го пия в бързината и студено. Иска ми се да кажа, че сутрин правя йога или чета, както бих желала, но по-скоро отварям социалните мрежи и имейли...
Има дни, в които съм сама, шия по цял ден и междувременно слушам подкасти, музика и говоря с приятели, които не успявам да виждам често. Има и други дни, в които съм в постоянна виртуална и физическа комуникация с колеги. Харесват ми и двете крайности, и балансът между тях. Денят ми в ателието наистина започва с хубаво топло кафе, но отново в бързина. Обикновено леко под напрежение, докато се опитвам да си организирам нещата за деня.
Излизам в търсене и избор на материали или направо сядам да кроя и шия, опитвайки се да игнорирам постоянните телефонни обаждания и хилядите съобщения. Снимачните дни започват с подготовка, изготвяне на план и визии, комуникация с клиент и режисьор, след това костюмни проби и приключват със снимачния ден. Най-вълнуващият и притеснителен сред моите. Всеки път работя с различни хора и екипи. Никога не знаеш какво ще ти се случи на снимки и колко ще е хубаво или лошо. Изненадите са ежедневие.
Полу-свободните дни са хаос. Понякога се случва да са по средата на седмицата, а понякога имам късмет и съвпадат с уикенда, когато мога да видя приятелите и семейството си. Всички останали малки задачи трябва да бъдат свършени тогава. Чистиш, переш, пазаруваш, ходиш по банки, счетоводители и т.н. А понякога просто обядваме дълго с приятели, ходим по втори употреби, пием вино или гледаме филми. От време на време се питам какво ли би било да работя от девет до пет и после си казвам: “Не, това не е за мен” и отново влизам в подредения си хаос.
More from View Sofia
We Love: белият костюм на херцогиня Катрин
Херцогиня Катрин и принц Уилям присъстваха на събитие на най-голямата гара в Лондон - Ватерло, където бе открит нов национален паметник, посветен на Деня на вятъра.
Зеленото й отива: Кейт Мидълтън, 25+ пъти в нюансите на този цвят
Което е хубаво, хубаво е!
Божествени тела: Дженифър Лопес за Rolling Stone
Когато Дженифър Лопес работи, това значи РАБОТИ