Признавам си, че съм изтощена и недоспала след като предната вечер бях танцувала до припадък на бляскавия концерт на Хари Стайлс. Уви, единственият лек за моите рязко падащи нива на серотонин беше да сменя стила. Дойдох в салона за да се уверя лично как се справя поп/рок звездата в първата си голяма актьорска роля след малкото му участие в "Дюнкерк" от 2017 г. Също така умирам от любопитство да се насладя на толкова обсъжданата в пресата сцена, в която той храни с диня Флорънс Пю.
Като безсрамен фен, влизам в киносалона с отворено и щедро сърце, напълно подкрепяща Стайлс. Като автор в рубрика за култура съм заинтригувана от филма, за който всички говорят, туитват, създават мемове и клюки. Но най-вече се вълнувам как Стайлс се вписва в него. И в духа на филмовото заглавие се питам: Трябва ли да се тревожа, скъпа, за прохождащата му актьорска кариера?
Don't Worry, Darling пренася публиката в подозрително повърхностните по онова време САЩ, в дома на сенчестия проект Victory. Това е захаросан и оцветен в розово кошмар, в който Алиса на Пю, зайчето на Уайлд и весела банда издържани от мъжете си домакини са ситуирани в приятна (за някои) шовинистична комуна в пустинята, ръководена от култовия Крис Пайн. Дамите се насърчават да се грижат за визията си, да кокетничат, да се излежават край басейна и да правят секс с едноизмерно красивите си съпрузи, след тежкия им ден в офиса. Главният персонаж сред тях е Джак на Стайлс, партньор на Алис, който е твърде строг, за нейно „добро", разбира се.
Това, че съпрузите изглеждат доброжелателни вместо откровено жестоки насилници, се оказва ключово. „Ранните ми разговори с актьорския състав се въртят изцяло около това как публиката трябва да се влюби във фантазията", разказва Уайлд наскоро пред Variety. Стайлс е идеалният търговец (въпреки че чия точно фантазия е този свят от 50-те?). Да играе мечтател е лесно за човек, който разпродава билети и препълва зали с публика по целия свят, а на всичко отгоре докарва феновете си почти до припадък – камерата обожава неговите големи сини очи и „старомодното му лице", както веднъж го описва режисьорът на Дюнкерк Кристофър Нолан. Да го гледаш с раздърпана престилка, прегарящ печеното в кухнята е истински рай за сетивата. За съжаление, магнетичната привлекателност на Стайлс е недостатъчно използвана в силно нашумялите секс сцени, които са твърде мимолетни (мога да си спомня само две, включително кунилингуса на масата за хранене) и не прекрачват достатъчно категорично границите, не скандализират вкусовете и не са особено изкусни – но това не е негова грешка.
.jpg)
Има хора, които ще гледат този филм само за да видят Стайлс в нещо повече от музикален видеоклип и вероятно няма да останат разочаровани. Докато той се раздава в сцените, които изискват пламенен и неподправен гняв, може би е трудно да си го представим като краля на добротата? Определено Стайлс достоверно предава болката и тревогата, точно както прави в музиката си (най-вече в размазващите си песни за раздялата във втория албум, Fine Line).
Така присъщата му сериозност му прави добра услуга, когато трябва да се престори на „най-наивната овца". В една сцена изключително зловещият Франк на Пайн се превръща в привиден кукловод, който почти хипнотизира Джак, танцувайки степ. Сцената изглежда като психарска реплика на неговото ретро-бляскаво, черно-бяло видео „Отнасяй се към хората с добро".
Уменията на Стайлс като шоумен му служат добре тук – той наистина „внася попа в киното", точно както и пее.
Гледайки „Не се притеснявай, скъпа", се питам защо утвърден, макар и борбен актьор като Шайа Лабьоф би бил избран за поддържащ персонаж, какъвто е Джак (ранното му напускане повдига завесата за един от безбройните спорове, които се въртят около филма.) Но впоследствие сложността на ролята става пределно ясна. Предизвикателство е да се направи дисекция на тази част, без да се разкрие основната тайна на проекта Victory, но както Уайлд казва пред Rolling Stone: „Цялата история зависи от това публиката да повярва в Джак."
Тревожният трейлър на Don't Worry Darling и всичко, което знаем за драмата на годината
Това е доста, може би твърде много, за да се стовари върху раменете на Стайлс след единствената му малка роля в Дюнкерк преди пет години. По-безопасно наистина би било да му се даде една от второстепенните роли на съпруг, но онези от нас, които го обожават, знаят, че Стайлс винаги играе на сигурно и категорично е доволен от избора на екипа.
Все пак актьорството е само странично занимание за музикалната суперзвезда, който също така е посланик на марката Gucci и се нагърбва заедно Алесандро Микеле в създаването на колекцията HA HA HA за модната къща. За капак чаровникът основава собствена линия за красота, наречена Pleasing.
Изгряването му в нови роли е реминисценция на „Хари отива в Холивуд" (следващия месец ще се появи в странната драма за любовен триъгълник „Моят полицай" с Ема Корин. Също така е перфектно селектиран да изиграе Ерос, богът на страстта, в кинематографичната вселена на Marvel), но Стайлс не изглежда особено очарован от бъдещето си на театрален актьор. Това превъплъщение е доста досадно за актьори, които работят в Холивуд от години.
„Не си представях, че бих снимал филми за дълго време", откровеничи той пред Rolling Stone през август. „Мисля, че накога отново ще дойде време, когато ще го пожелая", добавя, но не пропуска да се оплаче многократно за цялото пропиляно време на снимачната площадка. „Голяма част от актьорството представлява бездействие, чакане... Не намирам тази част за толкова удовлетворяваща. Харесва ми да го правя в момента, но не мисля, че ще продължа дълго. Приносът на Стайлс към филмовата индустрия обаче не се ограничава само до екранната му роля. Той създава зловещия и силно въздействащ саундтрак на Don't Worry Darling, вдъхновявайки режисьорката на лентата и негова любима Оливия Уайлд да му предрече бляскаво бъдеще във филмовата музика.
Лудо влюбени: Оливия Уайлд и Хари Стайлс са заедно 24/7
Материалът е публикуван оригинално във Vogue Singapore.
More from View Sofia
Коя е Джорджа Мелони, първата жена министър-председател на Италия
Истината е, че новият италиански премиер се появи почти от нищото.
Ръководство за успешна година: как да реализирате целите си през 2024?
Новогодишните обещания обикновено не са най-подходящият начин да организирате живота си през следващите месеци.
