"Цяла година не пипна нищо друго, само кръстосваше Америка надлъж и нашир с колата, докато чакаше да му свършат парите.

Дори се изненада, че изкара толкова дълго, но едно нещо някак си водеше към второ и, докато Наш успееше да разбере какво точно му се случва, той вече се оказваше от другата страна на бариерата, пред която иначе би могъл и да се спре.

На третия ден от тринайсетия месец срещна един хлапак, който сам наричаше себе си Джакпота.

Беше една от онези съвсем случайни, епизодични срещи, които изникват изневиделица, като че от нищото – сякаш клонче, пречупено от вятъра, най-ненадейно се приземява в краката ти.

Ако се беше случила в друг момент, много е съмнително дали Наш щеше дори устата си да отвори.

Но тъй като вече се беше предал, тъй като си мислеше, че така или иначе вече няма какво да губи, видя в непознатия някакъв обрат, шанс да направи нещо за себе си преди да е станало твърде късно.

И без окото му да мигне, се хвърли с главата напред. Без дори да трепне от страх, Наш затвори очи и скочи."

Така започва романът на Пол Остър, "Музиката на случайността", а на нас ни звучи като забързана трилър-история, зад която стоят поредица от съдбоносни събития.

След смъртта на баща си, Джим Наш получава наследство и, окрилен от голямата сума пари, веднага напуска работа и се мята на колата, за да изпита "вкуса на свободата“ по необятните пътища на Америка. Когато парите му свършват, но не и желанието му да продължи да пътува, случайно среща младия и амбициозен покерджия Поци. И двамата са закъсали, и двамата имат нужда от пари, затова се впускат в решаващ двубой срещу двама ексцентрични милионери, за да изиграят покера
на живота си.

Животът като игра - звучи като Бекет, но всъщ ност е пълнокръвен и типично американски Пол Остър, добре познат на българската публика с „Лунен дворец“, „Книга на илюзиите“, „Нощта на оракула“ и „Бруклински безумства“.

Ще я намериш в книжарниците в цялата страна.
От издателство Колибри.