Това интервю, първото, което публикуваме за 2023-та, може преспокойно да причислим към обичаната от всички рубрика "Истории от живота", защото то Е историята на един живот. Боян Иванович, CEO на d:istinkt, Агенцията на годината, ни разказа - откровено, забавно и лично - за разкъсаното си между две държави детство, за океана любов към ученето, за щастието да работиш много и със специални хора, за пътуванията, страстите, успеха, почивките през емоцията на един млад, успял човек. Целият безумно интересен разговор е надолу.
Кой кой е в d:istinkt, Агенцията на годината: Слав Соколов
Кой кой е в d:istinkt, Агенцията на годината: Катя Благоева
Кой кой е в d:istinkt, Агенцията на годината: Рая Тодорова
Кой кой е в d:istinkt, Агенцията на годината: Николай Сердаров, Art Director
Кой кой е в d:istinkt, Агенцията на годината: Валентина Иванова, Campaign Manager
Кой кой е в d:istinkt, Агенцията на годината: Лора Калагларска, Account Manager
Кой кой е в d:istinkt, Агенцията на годината: Веселин Черепов, Copywriter
Кой кой е в d:istinkt, Агенцията на годината: Евелина Шаламанова, Media Planner
View Sofia: Здравей, Боби! Докато ние разговаряхме с един от The Creators на d:istinkt, ти беше навън в обедна почивка. Започваме с един уелнес въпрос - какво обядва шефът на Агенцията, за да е най-работоспособен?
Боян Иванович: Здравейте. Научих се да не ям тежка храна по време на работа. Енергията си набавям от салати, плодове и кофеин, чак вечерта хапвам и това е.
VS: Нашето усещане е, че си обожаван шеф.
Б. И.: Защо? (смее се)
VS: Ще прочетеш интервютата във View Sofia. Кажи ни защо се казваш „Иванович“?
Б. И.: Защото вторият ми баща, мъжът, който ме е отгледал, е сърбин. Майка ми се жени за него, а аз приемам фамилията му. Имам и сръбско гражданство - до 5-и клас съм живял там, след това идвам в България.
VS: Трудно ли беше?
Б. И.: Винаги съм имал проблем с „идентичността“ - като бях там, всички ми казваха, че съм българин; като си дойдох - че съм сърбин. Във времето съм се научил, въпреки че нямам сръбска кръв в себе си, спрямо ситуацията да се самоопределям. (смее се)
VS: А какъв се усещаш?
Б. И.: Истината е, че всичките ми приятели се шегуват с мен, защото съм израснал със сръбска култура, с тяхната храна. Да, България е моята страна, но доста ми липсва част от живота там. А като ми кажеш сръбски боб, бюрек с месо или плескавица...
VS: Любим сръбски ресторант в София?
Б. И.: Съществува само един смислен – „Банкович“. Но в града е трудно да ядеш хубава храна. Детството си изкарах на село в Сърбия, където всичко е повече от вкусно и прясно. Реално, майка ми е български филолог и по време на войната в Сърбия пътува доста. Тогава се запознава с баща ми, хвърля химикалката и отива там по любов.
VS: Разкажи ни още нещо за нея.
Б. И.: Първия път, в който я закарали на нивата, тя си взела слънцезащитен крем, шапка, искала дори шезлонг - мислила си, че отива на почивка.
VS: Аристократично.
Б. И.: Доста. Никога няма да забравя как майка ми повтаряше: ти си избираш - гъските или книгите. И аз избрах книгите, нямах никакво търпение да стане време да тръгна на училище. Дори бях записан две години по-рано в предучилищна, само и само да уча.
VS: Едно дете ли си?
Б. И.: Да, едно.
VS: И след училището?
Б. И.: След 4. клас се преместихме в съседен град за една година, но след това решиха, че трябва да завърша английска гимназия и да знам английски, заради което се върнахме в България. Винаги съм знаел и български, и сръбски, да пиша и чета - майка ми говореше на български, баща ми на сръбски.
VS: Майка ти е най-силната фигура в живота ти, така изглежда?
Б. И.: Може да се каже. Влязох в Английската и тя постоянно ми повтаряше: „С какъвто се събереш, такъв ставаш. Ако всички около теб са отличници, ти от кумова срама ще изкарваш добри оценки.“ Беше права, в интерес на истината. Винаги съм бил много добър ученик - никога пълен отличник, все около 5.40-5.50 като общ успех, но съм се справял добре, и то сам. Спомням си, че си четях учебниците по биология като книги - реално това, което исках да правя тогава, беше да уча медицина.
VS: Как се случи switch-ът от медицина към PR?
Б. И.: Мисля, че в 9. клас гледах някакъв филм или сериал, в който имаше т.нар. в американското кино fixer - човек, който оправя всички комуникационни проблеми на хора и компании. Тогава разбрах, че това е то. В училище никой не знаеше какво е PR. Но пък образованието ми не започна с пиара, а с книгоиздаването.
VS: И после?
Б. И.: Като влязох в университета, разбрах, че в моята специалност се учи най-много в целия факултет. Учихме история на философията, авторско право, история на българската журналистика, стилистика и жанрове, теория на четенето, медийни ефекти... После така се случи, че завърших магистратура „Реклама и връзки с общестеността“, а по-късно станах и доктор по „Теория на журналистиката и медиите“. Така на практика стартирах от най-нежеланата специалност и минах и през трите.
VS: Ти си само на 31 години - можеш ли да ни дадеш точна рецепта за успех?
Б. И.: Последователност! В момента, в който спреш, животът те дръпва, започваш да се забавяш, забравяш какво е да работиш на максимум... Вярвам, че човек не прави нищо случайно и всичко, през което минаваме, е неизбежно и необходимо. За да знаеш как да подходиш към нещата, с които ще се сблъскаш по-късно. С други думи - не бих променил нищо.
VS: Не съжаляваш съвсем за нищо? Това не е ли невъзможно?
Б. И.: Не съжалявам за каквото и да било, защото то е трябвало да се случи точно както се е случило.
VS: Имаш ли мантра?
Б. И.: „What's Next?“ Уча се да съм доволен от нещата, които правя, да си казвам: „Да, това е супер, но, what's next?“
VS: Най-важният учител за теб?
Б. И.: Имам двама - единият е научният ми ръководител, доц. д-р Мария Попова, преподавател по „Теория на журналистиката и медиите“, която ми даде идеята и възможността да направя докторат и ме „открехна“ за това как точно работят медиите, що е това „медиен ефект“ и как функционира общественият дискурс. Другият е пак от университета – една дама, която се казва доц. д-р Милена Цветкова, преподава „Теория на четенето“ и куп други интересни дисциплини. Тя ме е научила да съм пунктуален и в онези практични неща, на които никой не те учи, но винаги обръщат каруцата – от това как да си структурираш мисълта до това какво е „четенето“ и защо понятието е много по-широко от книгите. И че например има такова нещо като тактилно четене – когато „четеш“ с кожата си.
VS: Разкажи ни връзката си с d:istinkt. Дълго време тази агенция се казваше по друг начин... Някои хора са тук отпреди промените, други - от по-скоро. Сега, като ви познаваме, не можем да си представим d:istinkt без теб и обратното.
Б. И.: Сигурно, но не би трябвало да е така. Агенцията трябва да може да съществува и без мен. Ето тогава можем да кажем, че съм постигнал нещо. Другото е процес, но вярвам, че съм оставил някакъв позитивен отпечатък. Преди d:istinkt работех в компания, която се занимаваше с медийни анализи и мониторинг за клиенти на агенцията, или иначе казано – четях между редовете и анализирах социалния разговор по всякакви теми. Много ми беше интересно как определени фигури манипулират общественото мнение в една или друга посока. Анализът на медийното покритие може да ти даде много отговори. Широко разпространено е убеждението у хората, че медиите манипулират, което не е вярно. Медиите сами по себе си не манипулират - те биват използвани за манипулация. Те са инструмент, те са трибуна, на която можеш да кажеш едно или друго. Ако говорим за манипулация, то тя може да се изрази във всичко - избор на гост, водещ, заглавие, подзаглавие, лийд. Или пък да не поканиш някого в студиото. Или пък да поканиш конкретен, който да коментира темата по очакван начин. Както казва един американски журналист – ако един човек ти казва, че навън вали дъжд, а друг - че е слънчево, твоята работа като журналист не е да публикуваш двете гледни точки, а да отвориш прозореца и да видиш дали вали. Началото на кариерата ми всъщност започна като журналист в няколко медии, което ме сблъска с действителността.
VS: Какво те изуми най-много?
Б. И.: Няма да забравя - аз, стажант, отивам с химикалка и лист, предварително подготвен да отразя събитие от предизборната кампания. Записвам си чинно всичко и внимавам да не пропусна посланията на въпросния политик, вече мисля лийда и заглавието и на края на събитието минава човек от екипа и раздава по един принтиран лист с прессъобщение – и там бяха всички послания, които политикът „изпя“ буквално 5 минути преди това, дума по дума. Беше много впечатляващо, особено като видях после отразяването във всички медии - дума по дума, никакъв анализ, контекст или интерпретация. Издържах още малко като технологичен журналист (технологиите винаги са ми били страст) и след това се насочих към анализ на медийното отразяване. В d:istinkt започнах като директор „Бизнес развитие“ и след време станах мениджър на цялата агенция. Беше труден период, но ценен.
VS: Как издържа психически?
Б. И.: Знаете ли кога се „справих“ - когато започнах сам да действам. Да действам така, както усещам, а не да се допитвам за всичко до всички. Винаги съм бил self-learner, не мога да науча нещо, ако някой ми го изсипва в главата. Това казвах и на студентите, когато съм им преподавал: някой може да ти даде насока къде да четеш, да ти даде съвет, но задължително трябва сам да си сипваш в главата. Беше трудно в началото, но попълних екипа с хора, които лично съм си избрал.
VS: Колко души сте в момента?
Б. И.: 16 човека.
VS: Тези големи клиенти, които правят впечатление в портфолиото на d:istinkt, дойдоха с теб ли? Ти ли ги спечели?
Б. И.: Те дойдоха благодарение на нашата култура. Ние сме агенция на 21 години почти, но start-up мисленето, онова, при което всичко зависи от теб сега, ти си градиш имиджа, ти се бориш за тези клиенти, ти ги печелиш с твоя труд, е ключово при нас и продължава да ни ръководи. Аз лично имам персонално отношение към всеки един клиент. Обгрижвам всеки по всяко време и той знае, че може да ми звънне в събота или в 22:00 ч. И никой не пита – „можеш ли, удобно ли ти е“. Защото знаят, че когато трябва, ние ще ги подкрепим, без значение колко е часът. Това е да си пиар. Другото са общи приказки.
VS: Какви са най-радикалните промени?
Б. И.: Нямаме сървъри - всичко е на облак. Всичко е онлайн, unlimited. Това е едно от нещата, които направих моментално. Също - хората, които наех, са с много различни профили, защото в нашата индустрия нямаш услуги и продукти - имаш хора. Ние продаваме знанието и креативността на тези хора.
VS: Идвало ли ти е да се откажеш? Заради трудностите?
Б. И.: Винаги съм си мислил какво ли ще е, ако просто отида на някаква позиция в голяма компания - ще е много по-леко, няма да се боря за бюджети, няма да мисля как да плащам заплати, само ще харча пари и ще имам един шеф. Тук обаче аз имам 15 шефове, защото всеки един клиент ми е шеф. И това е предизвикателното, което ме задържа.
VS: Какво правиш с времето и ресурсите извън работа? Кога дишаш и се забавляваш, и как го правиш?
Б. И.: Освен да гледам филми и сериали - пътувам. Харча много за пътувания. Гледам през някой месец да съм някъде – дори за 3-4 дни само. Депресира ме единствено фактът, че времето е малко, а светът - огромен. Но правя възможното да обикалям.
Най-любимото ми място са Карибите - там е абсолютно уникално, хората са уникални, спокойни, не бързат за никъде, храната е великолепна, времето целогодишно е супер. Ако трябва да се пенсионирам някъде, най-вероятно ще е там.
VS: Къде не би отишъл пак?
Б. И.: Будапеща. Храната не беше по мой вкус, умрях от глад. Аз обичам френска кухня. И италианска, разбира се - майка ми живее в Италия вече петнадесет години и всяка година ходя там.
VS: Къде би живял в момента, ако не в България?
Б. И.: Канада, категорично. Американски стандарт с европейски начин на живот. И много разнообразие - Торонто ти е Ню Йорк, а Квебек, например, е френска култура и божествена храна. Освен това хората са супер дружелюбни, гостоприемни.
VS: Кое е повече твое - градското или селското - като пространство за живот?
Б. И.: Аз съм човек на града. Обичам динамиката, движението, лудницата. За два-три дни да отида някъде да си почина на спокойно - да, но никога няма да се затворя в малко швейцарско селце.
VS: Каква кола караш?
Б. И.: Mazda.
VS: Имаш ли домашен любимец?
Б. И.: Котка.
VS: На име...
Б. И.: Шиши. Доста е дебела...
VS: Какво не можеш да понясяш, ама откровено и никак?
Б. И.: Динозаври. Ама не като животни, а като хора.
VS: Как определяш скуката? Най-скучното нещо на света?
Б. И.: Не обичам да правя събития. Но пък моите колеги обожават събития.
VS: Вярваш ли си?
Б. И.: Опитвам се.
VS: Последно какво гледа?
Б. И.: „Дамър“, Black Bird, „Историята на прислужницата“, Alice in Borderland, The White Lotus. Във всяка платформа - по нещо. Големият екран не ме блазни много, не съм фен на киносалоните. Стриймингът ти дава възможностите да спреш по всяко време, да смениш, плюс да гледаш където искаш. Това, разбира се, е друга патология… Като си научен да мултитаскваш постоянно, е трудно да спреш и да правиш само едно нещо 3 часа. Но се опитвам. (смее се)
VS: Когато се налага да освободиш някого от екипа, имаш ли проблем?
Б. И.: В началото по-скоро имах. Сега не бих казал - много бързо усещам хората дали стават или не стават за d:istinkt. Или дали има шанс да станат. Трябва да вярваш на вътрешния си глас.
VS: Как би се описал с няколко думи?
Б. И.: При мен няма средно: или ме обожаваш и смяташ, че съм супер, или не ме харесваш въобще. Това важи за всички около мен. Моите приятели са едни и същи от 15 години насам, не променям приятелите си. Много съм лоялен и държа на това качество.
VS: Как научи, че сте Агенция на годината? Как се почувства?
Б. И.: На церемонията по награждаването. Но аз знаех, просто го усещах. Бях се подготвил, ние имахме много силна година – нови клиенти, проекти, които спечелиха десетки награди, 73% ръст в приходите на годишна база.
VS: Поздравления от нас, това е голяма работа. Пожелай ни нещо за финал.
Б. И.: Юнг е казал, че докато не превърнеш неосъзнатото в осъзнато, то ще продължи да ти диктува живота, а ти ще продължиш да го наричаш „съдба“. Пожелавам ви да виждате нещата отвъд това как изглеждат и най-вече – да продължите да помагате на другите да ги видят.
More from View Sofia
Ваканцията на известните: Дженифър Лопес и Бен Афлек в Капри
След Сен Тропе, следващата дестинация на Дженифър Лопес и Бен Афлек е остров Капри
ЦИК изтегли жребия за парламентарните избори на втори април
С номер 1 ще гласуват феновете на "БСП за България", с 2 - тези на ГЕРБ-СДС, 12 и 13 са другите интересни числа
Г като Гаф - Вицепрезидент на Черни връх или защо трябват стилови консултанти по високите етажи на властта
Вчера и онзи ден кандидатите за президент и вицепрезидент стартираха предизборните си кампании
