Следва

Националната галерия преставя ЧАПКЪНОВ. АЛХИМИКЪТ от 14 февруари

The Last of Us: и да не си играл култовата игра, сериалът си струва

The Last of Us не бърза да се разгърне

Movies & TV преди 1 година

HBO адаптацията на видеоиграта започва с телевизионно интервю от 60-те години на миналия век (водещ е Бигхед!), в което двама епидемиолози обсъждат възможния край на човечеството чрез болести. Джон Хана играе по-предвидливия от дуото, който излага механиката на това, което в крайна сметка ще доведе до апокалипсиса в тази вселена: гъбички, контролиращи съзнанието, които преди това са били феномен в света на насекомите, подтикнати от климатичните промени да еволюират така, че да преминат в човешките същества. Докато говори за това как инфекцията ще опустоши милиарди хора, камерата многократно се сменя към публиката, а в нея се виждат празни изражения и напрегнати лица. Сцената е кратка, но тонът е зададен.

Тази начална сцена е типично характерна за телевизионния сериал и веднага подсказва намерението на историята да се развива по собствен път. Като човек, който отдавна е запознат с изходния материал, изборът е вълнуващ. Тук HBO дава предимство на това да се остави място за дишане. Разказът търпеливо се настанява в света преди апокалипсиса, представяйки Педро Паскал в ролята на Джоел Милър, дъщеря му Сара (Нико Паркър) и по-малкия му брат Томи (Габриел Луна) на рождения ден на Джоел, когато Сара се впуска в търсене на часовникар, който да поправи стария часовник на баща й. Бързо осъзнавате в каква позиция е Джоел, който е самотен родител в тясна връзка със дъщеря си (Сара), която в същото време е много добра и грижовна към него. Ще минат още десетина минути от сериала, преди гадостите да се разраснат, а когато това стане, вече сте напълно вкопчени в историята на семейството, а ефектът от катастрофалната имплозия и хаоса се отразява все по-ясно и цялостно. 

Това не задължително е точно така в изходния материал. Оригиналната видеоигра излиза през 2013 г. - момент, в който високобюджетните ААА Studios навлизат в дългогодишни усилия за естетическо пресъздаване на усещането за кинематографично зрелище. В много отношения това върви паралелно с подобни сериали в телевизията, като премиерата на "Живите мъртви" (The Walking Dead) бе три години по-рано, а "Игра на тронове" (Game of Thrones) на HBO последва година след това. Всъщност това, което правеше The Last of Us отличителна и особено интересна, беше как тя сякаш имитираше престижната телевизия повече от всичко друго: освен визуалния реализъм, мрачната и наситена история тя имаше и епизодичен характер, за чието завършване обикновено са необходими около 15 часа игра. 


Кадър от играта, 2013г.

През 2013 г. обаче играта все още правеше най-доброто, което можеше, с инструментите, с които разполагаше, в контекста на своята среда. Началната й последователност трябваше да свърши по-икономична работа, с идеята да ви вкара в играта възможно най-скоро, започвайки само няколко часа преди епидемията със сцена, която се появява и в сериала - макар и след 15 минути - в която Сара оправя часовника на Джоел за рождения му ден. Тази откъслечна сцена върши някаква обяснителна работа, но работата по заземяването ви в света се извършва главно чрез разказване на околната среда, което е нещо ненапълно възможно при телевизията или филмите. (Макар че може да се твърди, че "Децата на хората" на Алфонсо Куарон, който изгражда света чрез фонови елементи, покрай които камерата често се плъзга, е доста близо.) Първият персонаж, който управлявате, е Сара, която превеждате през великолепна поредица, която предизвиква усещането, че сте дете, което е само вкъщи. Детайли като футболни трофеи или странно разположен стълбищен мач около къщата съобщават на вас, играча, обстоятелствата на техния живот - но е тъмно, Джоел го няма наоколо и светът свършва.

Играта и сериала на HBO се сливат, когато тримата Милърс се качват в колата. За тези, които са силно привързани към оригиналното произведение, последното десетилетие е в основата на този момент, а това, което се случва в телевизионната адаптация, е нещо близко до римейк. Камерата поема гледката от задната седалка, имитирайки гледната точка на Сара, докато семейството се опитва да се измъкне. (В играта вие контролирате накъде да гледа Сара, което означава, че можете да пропуснете цели образи като горящата къща на съседите или препълнената болница). Много от репликите в играта са запазени ("Те имат дете, Джоел." "Ние също."), като са направени и отделни корекции, за да се засили още повече драмата на екрана. Самолетната катастрофа, например, е изобретение за сериала; във видеоиграта Сара и Джоел са нокаутирани, когато друга кола се блъска в тяхната.


The Last of Us, 2013


The Last of Us, HBO, 2023

HBO римейкът на епидемията е поразителен с това, че напълно реализира това, което оригиналната творба симулира. Играейки играта, можете да усетите как The Last of Us се напряга да използва елементарните си инструменти, за да постигне вида на кинематографичния разказ, към който се стреми, и дори в крайна сметка да успее. Докато управлявате Джоел, който се движи по хаотичните улици със Сара на ръце, нерядко забелязвате шевовете на тогавашните технологии: Томи ви блокира по странен начин, а изкуствено интелигентната тълпа не е съвсем органична. (Римейкът, който пуснаха миналата есен, е направен с по-модерни технологии и е една идея по-добър.) Тъй като това е игра, съществува варианта, в който вие може и да не преминете напред. Ако не бягате достатъчно бързо, Джоел бива ухапан, екранът се затъмнява и трябва да започнете отначало. Това създава чувството за неотложност у играча, но открива възможност за някаква значима цена за динамиката на повествованието. Подобен компромис е характерен за видеоигрите.

Със сигурност е доста яко да видиш как игра се пренася в телевизонно шоу и то доста успешно. Обещанието на една адаптация - и по-специално на тази адаптация - е възможността за разширяване: за по-дълбоко изследване или може би дори за преобръщане на сюжетните теми на много обичаната история, която задвижва изключително успешната видеоигра. Това е драматичен акт на въображение, в който се взема оригинален текст и му се дава нов живот. Но както показват първите два излъчени до днес епизода на HBO, все пак е добре да сте играли хитовия оригинал, за да успеете да се потопите в сюжета, но и да не сте, продукцията има много достойнства - забавлява, замисля, задейства подсъзнателинте ни механизми за замисляне и вникване в детайла. Днес на екран излиза третият епизод от общо девет от първата част на The last of us, а от HBO съобщиха миналата седмица, че втория сезон е потвърден и по него екипът започва работа до седмици. 

More Movies & TV