В края на 60-те години хипи културата е на върха си в западното общество. Нейните представители се придържат към пацифистки възгледи и възпяват любовта. Под влиянието на тази идеология израства новозеландската художничка Ким Гроув. Когато е на 19 години, тя се отправя на околосветско пътешествие. Шест години по-късно Ким се установява в слънчева Калифорния, докато eдин ден, кръстосала крака в елегантен ски клуб в Лос Анджелис, мис Гроув забелязва мъж, при вида на когото сърцето й забива лудо. Роберто Казали е красив италианец и успешен инженер, който не забелязва младото и тихо момиче. Ким се чувства неудобно да направи първата стъпка и да предложи компанията си. Вместо това тя започва да рисува сладки картинки върху салфетки на момиченце с лунички и тъмнокосо момче, изпадащи в смешни ситуации на ски пистата, и ги изпраща на Роберто. Художничката придружава всяка рисунка с надписа „Love is…” („Любовта е…”), след който следва нежна интерпретация на най-красивото чувство на света.
„Започнах да правя малки рисунки, за да подскажа как се чувствам…“, разказва по-късно Ким. - Първо нарисувах една капчица, която стана момиче, трябваше да съм аз. Тя изпитва всички тези фантастични чувства. Тогава нарисувах още една капка – момчето, което беше причината за тези чувства.
Рисунките правят достатъчно впечатление на Роберто, за да се заинтригува от личността на техния автор. Той кани Ким на среща и много скоро се влюбва в това талантливо момиче, настроено безкрайно фино на темата любов. Междувременно запазва абсолютно всички рисунки, които тя му е изпратила. Роберто улавя безпогрешно, че тези трогателни „признания“, направени на малки листчета, са истинско съкровище, което той има късмета да получи като подарък. Ким, смутена, отхвърля комплиментите му: не вижда никаква стойност в тях, освен факта, че й помагат да срещне мъжа на мечтите си. Само че Роберто е твърдо решен да помогне на любимата да реализира артистичния си талант. Разбира се със свой приятел, журналист от Los Angeles Times, и на 5 януари 1970 г. част от работата на Ким е отпечатана за първи път на последната страница на популярния американски вестник.
Публиката изпада мигновено във възхита от комиксите на новозеландката - цяла Америка започна да говори за тях. Скоро смешните картинки на две влюбени същества заливат не само вестниците, но се появяват и върху сувенири - чаши, календари, пощенски картички, магнити, тениски, салфетки и дори карти за игра. На фона на популярността на поредицата "Любовта е ..." излиза филмът "Любовна история", базиран на едноименния роман на Ерик Сийгъл. Лайтмотивът на филма е фраза, силно напомняща романтичните послания на Ким Гроув: „Любовта е... когато не е нужно да се извиняваш“.
Междувременно отношенията на Ким и Роберто преминават на ново ниво. Той й предлага брак, но преди да му отговори, тя изисква едно обещание от него. „Баща ми почина, когато бях много малка“, казва Ким. „Така че, когато Роберто ме помоли да се омъжа за него, аз се съгласих, но казах: „Каквото и да правиш, не умирай преди мен.“ Той се засмя и обеща, че ще опита." Сватбата се състои на 24 юли 1971 г. в Нова Зеландия. Обетите си двамата влюбени разменят под сводовете на малката църква, където родителите на Ким се вричат преди 35 години. Художничката завършва сватбената си визия с очарователен венец от маргаритки, като аксесоарът много скоро се появява и върху косите на героинята й в известните комикси. По невероятно трогателен начин Ким "документира" всичко, което се случва в живота й с Роберто.
През януари 1972 г. издателската къща Minikim, създадена от Роберто, лицензира комиксите "Love is...", чиято популярност продължава да расте. Впоследствие те са публикувани в 50 страни по света.
Но през 1975 г. семейното щастие на Ким и Роберто е силно разклатено: мъжът е диагностициран с рак в последен стадии. Ударът е жесток. Художничката оставя настрана работата по поредицата "Любовта е ..." и се посвещава изцяло на грижите за съпруга си, с когото имат двама сина - Стефано и Дарио. За да не разстрои феновете на комикса, тя моли английския аниматор Бил Аспрей да рисува вместо нея, използвайки нейния псевдоним. Самата тя прекарва безкрайни дни и нощи в болницата до любимия: „Прекарах следващата година в търсене на лек и опитвайки се да го предпазя [Роберто] от лошите новини“, спомня си тя. Лекарите решават да го оперират, но предупреждават двойката, че дори операцията да удължи живота на мъжа, той ще остане безплоден. Ким и Роберто, мечтаещи за поне още две деца, решават да замразят генетичен материал на мъжа непосредствено преди да легне на хирургичната маса. За съжаление операцията се оказва неуспешна и през 1976 г. Роберто умира. В „Любовта е ...“ остават само момичето Ким и надгробният камък.
Ким понася загубата извънредно болезнено, но все пак решава да сбъдне общата им мечта с Роберто и да роди дете, използвайки генетичния материал на своя любим. 16 месеца след смъртта на съпруга си Ким става майка на момче на име Майло. Събитието е отразено в комиксите на художника: в новата порция рисунки момичето стои до бебешка количката, а надписът гласи: „Радваме се да ви представим Мило Казали. Родители: Ким и Роберто (посмъртно, чрез изкуствено осеменяване)." Феновете са във възторг, вестниците наричат Майло „дете чудо“. Но има и много хора, които осъждат постъпката на Ким: религиозната общност и представители на Ватикана заявяват, че тя няма правото да роди дете от починалия си съпруг, защото това противоречи на християнския морал.
Ким отговаря на критиките: „Роберто и аз наистина искахме да дадем на двамата си сина брат или сестра. Сега, благодарение на грижите и търпението на лекарите, това стана възможно: получих още един подарък от моя прекрасен съпруг... Майло е тук благодарение на любовта на майка му и баща му. Ако някой осъди това, това означава, че светът е загубил чувството си за мярка. Опитахме се да имаме бебе чрез изкуствено осеменяване преди смъртта на Роберто. Ако съпругът ми беше жив, Майло щеше да е заченат в брак. Какво променя смъртта на Роберто?"
Скоро Ким и синовете й се местят в Австралия, където тя купува ферма близо до Сидни, в която започват да отглеждат арабски коне. Ким Казали умира през 1998 г. на 56 години. Най-големият й син Стефано поема Minikim и, макар че Ким никога не се връща към рисуването, поредицата й "Любовта е ..." продължава да се издава, само че художник е Бил Аспрей. До 1978 г. английският аниматор се придържа към черно-белия стил на създателката, но след това се решава и пуска първите цветни рисунки за любовта на едно момче и едно момиче. Феновете ги посрещат ентусиазирано. Оттогава до днес - повече от 40 години - Бил Аспрей рисува по една картинка "Любовта е..." всеки ден от понеделник до събота. Художникът признава, че черпи вдъхновение не само от любовната история на създателката на серията, но и от стотици хиляди други хора, които му изпращат писма от цял свят.
Любопитно е, че дълго време Бил не подозира, че турската компания Dandy Sakiz започва да произвежда дъвки "Любовта е ..." с неговите комични вложки. През 2008 г. кореспондент на руска медия кани художника за интервю и той е изненадан да научи, че е станал популярен в Русия благодарение на рисунките му, вложени в опаковки на дъвки. Няколко години се точат преговорите с турския производител, който произвежда продукта без разрешението на носителите на авторските права. В крайна сметка Kraft Foods (сега Mondelez International) купува фабриката Dandy Sakiz и пуска отново дъвката с официално авторско право.
Въпреки факта, че прототипите на главните герои вече не са живи, комиксите "Любовта е ..." продължават да съществуват и ни учат да ценим любимите си хора. „Любовта е във всичко, което ни заобикаля, просто трябва да се научите да я виждате“, убеден е синът на художничката и нейната голяма любов Стефано Казали.
More from View Sofia
Таксономията на емоджито: Какво индикира всяко <3 от клавиатурата ни
Четем между нюансите
Фотошопираха Риана и A$AP Rocky в Люлин
Люлин ми е Бруклин
New Year New Love: Леонардо ди Каприо с нова тръпка
Леонардо ди Каприо засечен на среща с нова приятелка, пише Daily Mail и доказва с ексклузивни снимки на двойката
