Следва

"Жена ми е гений": Бен Афлек за Нея, новия си филм Air и други неща

Томислав Дончев пред View Sofia: "Когато се научим да работим така, както искаме да живеем, ще стане!"

Роден в деня, в който е родена и най-новата носителка на Оскар Мишел Йео, 6-ти август, Томислав Дончев е с безкрайно дълга политическа кариера, която започва преди 16 години, когато е избран за кмет на Габрово, родният му град.

Celebrities преди 1 година

Пише чудесно за себе си, затова и ще използваме негови думи вместо визитка: Според майка ми съм бил добро дете, но аз си спомням, че тогава твърдеше други неща. Баща ми искаше да стана художник като него, а майка ми – адвокат. И двете не ми звучаха лошо, но ако нещо ми беше итересно, това беше техниката. Започнах от бурми и гайки, а като тинейджър вече можех да направя сам радио и какви ли не други електронни неща. Даже още пазя някъде разни грамоти и медали от изложби и състезания. Но аз и инженер нямах желание да стана. Ако наистина исках нещо, това беше да летя... 

Господин Дончев има хубаво чувство за хумор, когато му е смешно, си личи, когато му е досадно - също. Мъж с невероятно разностранни интереси, Томислав си казва направо: "Не съм си мечтал да стана политик, нито кмет, нито министър. Не е станало случайно, нито без да го искам, просто не е било детската ми мечта". На почти 50 този нетипичен политик, който обожава да носи ризи без вратовръзка и дънки, емблематичен с прическата и нахаканото си говорене, обича кучета и книги, планини и сняг, и откровени разговори, е от родните мъже политици, които са най-любопитни. Защото е достатъчно далеч и от скуката, и от предвидимостта.

Откривайки с любопитство, че Томислав Дончев е последен в кандидат-депутатската листа на ГЕРБ в 23-ти МИР в София за предстоящите на втори април извънредни парламентарни избори, пети поред за две години, грабнахме случая и поканихме господин the last of us на интервю. Следва разговор с един български политик, кмет на Габрово, министър, заместник министър-председател, член на Европейски парламент и депутат в няколко Народни събрания, защото изглежда много скучно да си политик, но може и да не е, стига хората, заели се с тази дейност, да са интересни.

View Sofia: Здравейте, Томислав, отдавна се каним да ви поразпитаме за разни неща. Готов ли сте за един нормален, чистосърдечен и спокоен разговор на четири очи?

Томислав Дончев: Къде е предизвикателството - в „нормален" или в „спокоен". Надявам се да съм готов. Ще проличи след последния въпрос.

V.S. Как ви изглежда да сте първи в Габрово и последен в 23-ти МИР в София - едни гърди предимство за родния ви град или нещо друго. Всъщност какво не знаем за Габрово, освен че има превъзходно менижиран "Музей на хумора и сатирата" с пребогат събитиен афиш?

Т.Д. В това първи в Габрово, последен в София може да има много закачки. Но да кажем, че и първият и последният са важни. Няма да минаваме през метафорите от Светата книга: „Така последните ще станат първи, а първите – последни", но ще ви разкажа, че когато си с голяма група в планината е много важно кой е първи. Той определя посоката, но последният също има тежки отговорности. Той следи например да не се загуби някой.

А за Габрово не знаете куп съществени неща. Неголям, но много красив град в центъра на България. Един от индустриалните центрове на страната. Световна столица на хумора. И най- важното „Когато по света за нещо започне да се говори, в Габрово то вече се прави". Освен това, от Габрово най-хубаво се вижда кое е правилно и кое не. Съветвам ви да отидете там и да проверите. Ще ви кажа и точното място, където да застанете.

V.S.: С кой номер ви избираме преференциално в София?

Т.Д.: 138

V.S.: Ако приемем, че знаем достатъчно за вас като политик, какво не знаем за вас като човек?

Т.Д.: Не знаете много, но това вероятно е, защото аз така съм пожелал. Но всички шокиращи подробности ще ги разкажа в специално интервю със заглавие „ШОК - Томислав Дончев...". 
Днес ще ви кажа само, че мога да готвя, ама много добре (въпреки емблематичната ми скромност), също така гледам да минавам поне по 14 хиляди крачки на ден.

V.S.: Как си представяте нещата след втори април? Вероятно сте уморен, поне съдейки по самите нас - ужасно ни писна от избори.

Т.Д.: По-големият проблем е, че хората се измориха. А най-големият проблем е, че ако изборите не пораждат нищо, в един момент ще изчезне смисълът да се гласува. 
Надеждата ми е, дали от разум, дали от грижа или дори от страх да се окажем колективно безмислени, да превърнем политиката в това, което трябва да бъде - колективна система, която намира решения, а не създава проблеми.

V.S.: Никога не сте изневерявали на ГЕРБ. Защо? Политическото номадство е доста модерно напоследък.

Т.Д.: Ами въпреки, че изглеждам фриволен, явно съм таен консерватор. А днес хората си сменят всичко непрекъснато - колите, телефоните, прическите, лицата, жилищата, партиите. Няма да се правя на морализатор, 21 век дойде с възможността всеки да сменя нови идентичности в търсене на себе си. Аз още не съм свършил с тази си идентичност.
 

V.S.: Преди дни стана една година от незаконния арест на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. В акта имаше нещо много мракобесно, нещо, което се надявахме никога да не видим отново - разчистване на сметки и плашене на опозиционни лидери. Как ви изглежда този исторически момент година по-късно?

Т.Д.:
Изглежда ми също толкова нелепо, както преди една година. Най-страшното при политическото насилие е, че има опасност да породи още и още насилие. Мисля си, че от нас зависи да сме много мъдри и да не позволим подобно нещо да се случи отново. А и, както знаете, „насилието е силата на безсилието".

V.S.: Кога за последен път плакахте? От радост, яд, безсилие, емоция или друго.

Т.Д. Преди няколко седмици, от силния и студен вятър имах сълзи в очите.

V.S.: Бихте ли ни разказали как минава един ден на политик в разгара на предизобрна кампания номер пореден.

Т.Д.: Оу, всеки ден е различен. Има дни, в коити има повече анализи, мислене и писане, но обичайно срещи, много срещи. С гилдии, общности, с хора. В офиси, в читалища, по улиците. И да, много срещи с медиите. Някой от тях приятни.

V.S.: Какво ви държи в политиката толкова дълго? Вярно е, че депутатските заплати не са лоши, но другата страна на медала също изглежда тежка.

Т.Д.: Policymaking или политикоправенето е висшата комплексна дисциплина. То изисква секторна експертиза, умението на управляваш институции, хора, процеси, пари, време, умението да дефинираш цели - до хоризонта и отвъд него, умението да убеждаваш и да се бориш за доверие, силата да водиш. 
Интересно е, понякога вдъхновяващо.

Да, политиката има и обратна страна. Много е тежко да си жертва на комплексното и пермаментно подозрение и разочарование. Тежи и това да те мразят хора, за нещо, което не си сторил. Много тежи и това, че понякога нивото – и на аргументите и дори на политическите сблъсъци е много ниско.

V.S.: Избухвате ли често? По какъв повод?

Т.Д.: Много рядко. Все пак с всеки демостриран гняв показваш слабост.
 

V.S.: Кое в последните седмици остава неразчепкано в публичното пространство, а трябва? Информацията идва ударно и често със скандален характер, но сякаш се плъзга по линията на "все едно, и това ще мине". Говорим в чисто политически и предизборен план.

Т.Д.: Политическия дискурс се движи изцяло „по опаковката" и то с рецеклиране на едни и същи „опорки". Не само е скучно, но и липсва дебат, спор по отношение на основните въпроси: Икономическо развитие, повишаването на добавената стойност на икономиката, реформите в образованието, особено в професионалното образование и, да, как точно трябва да изглежда съдебната реформа.

V.S.: Кой е любимият ви писател? Колко страници четете на ден?

Т.Д.: Щом не преставам да чета, значи още търся най-любимия. Има книги, които стават част от душата ти, като „Майсторът и Маргарита", някой книги правят света ти много по-голям. Още се колебая дали Кант прави света по-прост или по-сложен. Умберто Еко може да те научи да конструираш други светове, използвайки една и съща наличност.

Чета по 4- 5 неща едновременно. Напоследът и слушам книги, докато ходя по улиците или шофирам. Последно прочетох една статия писана от мен, много много отдавна - „Наличното, като репресия спрямо възможното". Много ми хареса, което ме притесни. От една страна ми хареса, че съм казал такива умни неща, толкова отдавна. От друга страна ми хрумна, че, щом ми харесва, не съм поумнял толкова оттогава.

V.S.: Любимият ви цитат и защо?

Т.Д.: „Ако фактите противоречат на моята теория, толкова по-зле за фактите". Едно от многото умни неща, които е казал Хегел.

V.S.: Най-добрият съвет, получаван някога?

Т.Д.: Никой не ми дава съвети в последно време. Малко е тъжно това.

V.S.: А най-добрият съвет, който 49-годишният ТД би дал на 19-годишният ТД, ако можеше така лесно?

Т.Д.: Щях да му кажа да е по- добър към себе си. Да се отнасяш сурово към себе си отваря куп възможности, но нанася и травми.

V.S.: Всички битки на този свят ли имат смисъл?

Т.Д.: Сун Дзъ беше каза нещо в смисъл, че Великият воин избира битката, която ще го направи велик воин и след това участва в нея. 
В реалността понякога са налага да участваш в битки без смисъл. Понякога и за да покажеш, че не бягаш от нито една битка.

V.S.: От какво ви идва да запеете на глас, т.е. какво харесвате най-много в този живот и как би звучала мелодията?

Т.Д.: Съвсем не мога да пея. Когато карам и съм сам, тайно припявам на някое хубаво парче.

V.S.: Кога се чувствате безпомощен и човешко ли е това усещане? Или когато си политик, няма вариант да изпитваш подобно чувство.

Т.Д.: Аз съм с ограничени граждански права. Нямам право да съм изморен, тъжен, отчаян, изплашен и да съм безпомощен нямам право. 
Но да кажем, че агресивното невежество е проблем.

V.S.: Какво има в нощното ви шкафче?

Т.Д.: Нощна лампа. Книжка. Телефонът гледaм да го държа на пода - по-далеч от главата ми.

V.S.: Обличате се сравнително неглиже, но винаги стилно - колко костюма имате?

Т.Д.: 4- 5.

V.S.: А колко чифта дънки?

Т.Д.: Повече.

V.S.: Марките, които предпочитате в гардероба си?

Т.Д.:
Изобщо не обръщам внимание на марките. Всъщност осъзнавам, че съм много по- придирчив към планинарските си дрехи, отколкото към цивилните. Особено, когато става дума за обувките.

V.S.: Когато ви се бяга, накъде бягате?

Т.Д.: В пущинаците. Всъщност, з
ависи от кого бягаш. От себе си не може да избягаш и изкачвайки най-високата планина.

V.S.: Ако ГЕРБ спечели изборите, имаме повече шансове за...

Т.Д.: Развитие, стабилност.

V.S.: ... и респективно намаляват шансовете за...

Т.Д.:
Хаос, безпътица.

V.S.: Защо политик е дума, която често чуваме произнесена през зъби на родна територия? Не сме забелязали в западните държави да е така.

Т.Д.: Защото всички политици сме в един общ сос. И тези от различните партии, и тези от последните 30 години. И в общия сос вкусовете за съжаление се смесват...

V.S.: Не можем да не ви попитаме, независимо, че това е разговор за човешкото и личното, а не за общото - кога ще заживеем в България така, както заслужаваме?

Т.Д.: Когато се научим да работим така, както искаме да живеем. Всички.

V.S.: Личният ви принос за това, досега и занапред?

Т.Д.: Оу, това ще го кажат хората или историята. Но нескромно мисля, че имам принос. Иначе нямаше да продължавам да правя, това което правя.

V.S.: Обещавате ли ни да ни покажете семейството си след изборите?
Т.Д.: Трябва първо да ги попитам.

V.S.: Желаем успех!
Т.Д.: Благодаря! И на вас!

More Celebrities

Тенис мода номер 4 от Зендая, този път в бяло

Celebrities преди 11 часа

Тенис модното турне на Зендая вече е към своя край. Признаваме се, никога не сме се радвали толкова на буквалната мода. Стилът на актрисата, вдъхновен от тениса, за премиерата на предстоящия филм Challengers, обаче, определено е нещо много специално. През уикенда видяхме разнообразие от бели тенис визии в Милано, следващи показаното в Сидни, Париж, Рим и други столици, така че се гмурваме в приказния стилов свят на талантливата актриса, създаден от стилиста Лоу Роуч (Law Roach), за пореден път.