Напоследък нашумя едно денс парче - ремикс на няколко, от близкото минало. В него, симпатичен глас на предполагаемо черна дама припява, как мястото на всеки е някъде там, където няма грижи и несгоди и където може да се забавлява без да има задължения. Припева, както е и самото име на парчето на Алекс Гаудино, обаче гласи Destination Unknown (Местонахождение Неизвестно). Тъй като такова място наистина не е известно, поне не официално, утре отново повечето от нас са на работа... И ако не точно утре, то все някога. Целта на тези разсъждения не е да ви намръщи и възмути.

Според народа трудът краси човека, а според основните биологични теории, е причината да се мием с Pantene, вместо взаимно да хапваме мръсотията от косматите си глави. А ако пък господ ни е направил, то както знаем и той в кошара не вкарва. Стига толкова за труда, ако минем през Маркс, Енгелс и феноменални примери като Китай, едва ли ще кажем нещо ново.

Едва ли ще сме първите, които ще ви съобщят “новината”, че прекарвате средно 30 процента от живота си в работа, което прави 40 процента от съзнателния ви живот и около 60 от този на разцвета ви. Това е средностатистически. Работохолиците и мързелите да изчисляват сами.

Работата е важна, заема огромна част и играе силна роля в нашия живот. Изхождайки от тези неоспорими факти, световните специалисти по човешкия ресурс разработиха програми за професионално ориентиране. Разбира се, също с икономически оглед на оптимизация на трудовия процес.

И тъй като в млада европейска България, тези неща тепърва ще се развиват, все още се налага да прилагате главно собствената си преценка по тези въпроси. Тоест реално да осъзнаете на какво сте способни, доколко и изобщо какво искате. Ако се чувствате неудовлетворени и подхождате към работата си със силно нежелание, та чак до ужас, значи нещо сте сбъркали в преценката си.

Образованието не е лоша насока, но често е повлияно от какви ли не, висящи във въздуха, фактори. Всеки има набор от способности и умения, които както е казал мислителя, са единственото нещо, което никой не може да ви отнеме. Затова ги развивайте и поддържайте, със същата умелост, с която се пазите, когато пресичате улицата. А улици много, всяка с различни правила и различно спазващи ги участници в движението. Добре е всеки поне да вижда другия.

Изявата на работното място е не по-малко важна от себеусещането ни на него. Би трябвало да са зависими едно от друго, ако искаме да сме малко по-щастливи, а и по-полезни. Винаги трябва да зачитаме всички елементи в работата си – колегите, партньорите, обстоятелствата и да взаимодействаме с максимално полезно действие с тях.

Работата в екип е едно от най-често споменаваните в изискванията на работодателите условия. Естеството на това словосъчетание не се изчерпва с това да си предаваме задължения и документации, а да мислим заедно. Няколкото независими мнения и съвместната им преценка, често крият решението и на най-безумния проблем. Жонглирането с власт и неуважение към другите, често крият краха на дори най-стабилно финансираните организации.

Процъвтяващите фирми на последното десетилетие, в световен мащаб, дължат положението си в голяма степен да удовлетворението на всеки един свой служител. В Google, който всички използваме, са осигурени всякакви места за разтуха, където служителите се забавляват искрено и заедно. И едва ли някой е напуснал с лоши чувства. По-скоро се е радвал, за този, който ще го замести, отколкото да съжалява за него.

Да, базата на такива структури е много по-развита, от тази, с която разполага и най-богатата компания на наша територия. Това не значи, че самите ние не можем да поемем основните неща в наши ръце.

На първо място си изгответе таблица на способностите, очакванията и неприятностите си:
- Способност:<@SITE_URLstrong> какво можете добре;
- Очакване:<@SITE_URLstrong> какво очаквате да ви донесе вашата способност;
- Дразнители:<@SITE_URLstrong> какво ви пречи в работата.

Когато кандидатствате за работа, направете подобна таблица на това, което се предлага. Ако искате, оценете ги с положителни и отрицателни точки в зависимост от степента на показателите. Сравнете изискванията на работодателя с вашите. Изберете тази месторабота, която е най-близко до вашата преценка. Имайте предвид, че разминаване винаги ще има и чуйте мнението и на “сърцето” си.
Заплащането тежи, но понякога накланя везната на неправилната страна, а има и случаи, в които я обръща. Нека тежестта да е към вашето добро настроение.

На работното място се съобразявайте с колегите си и техните желания, без да омаловажавате своите. Истерични, злонамерени, клюкари и такива без работа има винаги и навсякъде. Помнете, че на тях им е още по-неприятно от това им състояние и запазете самообладание, ако можете придайте малко и на тях. Те всъщност са хора като всички нас, с много положителни качества, понякога подтиснати от напрежение.

Напрежението е друг обичаен спътник на работното ежедневие. Обърнете го на ваша страна и знайте, че стреса е и креативен.

Почивайте! Според закона за труда на всеки 45 минути работа с компютър имате човешкото право на 15 минути почивка.

Обядвайте! Препоръчително извън офиса. Взирайте се във всеки удобен момент, в някое дърво или градинка навън.

Вземете си растение и се грижете за него. Сложете на бюрото си снимки или каквито и да е ваши предмети, за да го направите уютно. И работете! Работете това, в което вярвате и вярвайте, в това, което работите. Така със сигурност ще спечелите.

Местонахождението на щастието може да се окаже на "път до работа" разстояние, на работно място близо до вас!
<@SITE_URLp>