Последната седмица от живота на Христос се нарича "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.
Всеки един ден от седмицата е наречен велик и свят и се извършват специални служби. Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания.
Велики понеделник
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.
Във Велики понеделник Църквата ни предлага да размислим над образа на безплодната смокиня, отхвърлена от Христос.
Велики вторник
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Исус ни дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства. Този ден Църквата избира за поука - Притчата за десетте девици, която Христос разказал на вярващи, за да им покаже, че трябва винаги да са готови да срещнат Небесния Жених с целомъдрие, милостиня и готовност да вършим и други добри дела, чийто символ е елеят, който си приготвили мъдрите девици.
В нощта срещу Велики вторник Господ Исус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той говори за тях, искали да го заловят, но и се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.
