Следва

В Деня на театъра - думите на великите за Нея, Сцената

Отиде си Мария Кодама, музата на Борхес

Бракът им трае по-малко от два месеца, любовта им - вечно

Books преди 1 година

Мария Кодама - съпругата на световноизвестния поет и съвременен класик Хорхе Луис Борхес - почина вчера на 86-годишна възраст. Музата на Борхес също бе писателка и единственият притежател на правата върху творчеството му.

Един от най-лиричните и дълбоки поети в световната литература е имал изключително силна духовна връзка със своята Мария. Двамата се срещат по време на следването й в университета в Буенос Айрес, където Борхес преподава английска литература, тъй като влошеното зрение не му позволява да пише.

След смъртта на майка му през 1975 г., с която поетът живее през целия си живот, Кодама става литературен секретар на Борхес и има възможността – по покана на болногледачката на Борхес, да му помага в честите му пътувания в чужбина по покана от институции от цял свят. По това време поетът вече е сляп. Кодама му помага да напише "Brief Anglo-Saxon Anthology" ("Кратка англосаксонска антология") през 1978 г. и "Atlas" ("Атлас") - разказ за съвместните им пътувания, през 1984-та. 

Разликата от 38 години във възрастта не им пречи да се влюбят и да заживеят заедно. Двамата се женят на 26 април 1986 г. В онзи момент Борхес е неизлечимо болен от рак и съвсем скоро умира. Литературната двойка няма и два месеца живот като съпруг и съпруга, но онова, което в крайна сметка има най-голямо значение не само от гледна точна на техния живот, но и на вечността, е съвместната им работа.

Борхес завещава на Кодама цялото си имущество. След неговата кончина тя става президент на международната фондация на неговото име. Автор е и на няколко книги, сред които "Relatos" ("Разкази"), "Homenaje a Borges" ("Почит към Борхес") и "La divisa punzo" ("Перфориран пропуск"). Тя пише за него, той - за нея. Едва ли има по-красноречиво доказателство за непрекъснато търсещата и преплитаща се между двамата любов. Ето как пише поетът приживе за своята любима:


ЛУНАТА

На Мария Кодама

Има толкова самота в онова злато.
Луната от нощите не е луната,
която видя първият Адам. Дългите викове
на човешкото бдение са я препълнили
с древен плач. Гледай я. Тя е твоето огледало.

Превод от испански: Рада Панчовска 

Поклон пред Музата!

More Books