Голи или облечени, жените на Хелмут Нютън – изложени в Милано – са мания. И емблема на социалната промяна
„Бях на три или четири години и лежах на леглото си в апартамента на родителите ми на Инсбрукерщрасе. Беше нощ, винаги е нощ - имам толкова много нощни спомени. Моята медицинска сестра, моята Kinderfräulein, се готви да излиза. Полугола е. Носи чифт бикини и седи пред огледалото. Над огледалото в стаята ми свети лампа. Тя е гримирана и много красива. Това беше първият път, когато видях или си спомням, че видях, полугола жена пред огледало."
Така започва автобиографията на Хелмут Нютън, която отгръщаме отново при новината за откриването в Милано на голяма ретроспекция, посветена на него: Helmut Newton Legacy, курирана от Матиас Хардер, директор на Фондация Хелмут Нютън, и Денис Курти. Първоначално планирана за стотната годишнина от рождението на фотографа (31 октомври 1920 г.), изложбата се открива едва сега след ред отлагания поради пандемията, разположена в Кралския дворец от 24 март до 25 юни 2023 г. Изключителна по своето въздействие, тя съдържа двеста и петдесет снимки и други документи, разделени на хронологичен принцип.
Хелмут Нютън - Кръстникът на съвременната мода
Helmut Newton Legacy дава възможността да преразгледаме работата на един от най-важните фотографи на ХХ век, който със своите разкази за женското начало дефинира характера на съвременната мода. Докато тя материализира въображението на Нютън, женското тяло, изобразено в неговите снимки, всъщност е надарено със силата и осъзнатостта, които са резултат и от феминистките битки, достигнали своя връх между 60-те и 70-те години на миналия век.
"Новата" жена
През 1975 г. Нютън интерпретира за Vogue Paris нов вид женски дендизъм и снима модела Вибеке Кнудсен на улица "Обрио", в квартал Маре, където самият той живее. От онзи момент насам всички ние имаме емблемата на андрогинния тип, на необвързаната, волева жена. Самотно привидение в изпълнената с желания и очаквания парижка нощ. Тя носи смокинг на Yves Saint Laurent, фиксирайки го в колективното въображение като едно от най-емблематичните изобретения в облеклото на века.
Хелмут Нютън, „Rue Aubriot, Yves Saint Laurent“, френски Vogue. Париж, 1975 г
Седемдесетте са и десетилетието, в което Нютън дефинира секси и фетиш атмосферата, първоначално интерпретирана във филма на Лилиана Кавани "Нощният портиер" от 1974 г., а също и в кинематографичното съвършенство "Историята на О", за който филм от 1975-та самият маестро казва:"Отвори ми очите. Сякаш повдигна завесата, която блокираше зрението ми”.
В кариерата на берлинчанина Нютън седемдесетте са идеално затворени от Sie Kommen (гол) и Sie Kommen (облечен), снимки от 1981 г., направени отново за Vogue Paris. Двойна страница, огледален образ на другата, според поетиката на двойника, така скъпа на немския автор, за да покаже централното място на тялото в началото на едно десетилетие, което ще го изследва и въздига по всички възможни начини. Четири жени, стройни и красиви, на първата снимка голи, с изключение на много високите токчета. Стройното и атлетично тяло няма за цел да разпали желание. То не е пасивно, нито самореферентно тяло. Това са жени, които стоят пред мъжа и спокойно го гледат в очите без страх. Те са смели, напористи, напълно самодостатъчни. На съседната снимка - същите жени, облечени. В чисти, прецизни дрехи. Проектирани и създадени, за да придадат форма и контур на това ново представяне на жената, която иска да напредне в света, атакувайки го право в сърцевината. Завземайки място и позиция.
Хелмут Нютън, „Елза Перети като зайче“, Ню Йорк, 1975 г
Асоциациите на тема Жена
Дори асоциациите на жените – „Жените са много по-силни от мъжете във всяка една ситуация. Наистина вярвам в това. Безкрайно много се възхищавам на жените” – са важни за разбирането на творчеството на Нютън. Те са ключът към неговия еротизъм, практикуван чрез така характерния двоен поглед, който противопоставя фантазиите на снимащия и снимания: стотици кадри на съпругата му Джун, моделите, като италианката Мирела Петени в началото на кариерата му, и модните редакторки като еклектичната и нетипична Мануела Павези.
Истории от живота: Джиа Каранджи, божествено красива, напълно лишена от любов
Партньорството и приятелството между Мануела Павези и Нютън е изразено в някои станали емблематични модни репортажи, като например двата, публикувани в декемврийските издания на Vogue Italia прези 1981 и 1982 г. "Всичко черно или нищо" се развива във вила от 30-те години в Бреша: моделът е дублиран на двойната страница, първо гол, а след това облечен. Втората сесия, "Бедната и богатата, две звезди", снимана на централната гара в Милано, е визуален диалог между два от най-важните модела на момента, Ариел Буржелин и Симонета Джанфеличи.
Хелмут Нютън, "Приятел", Милано, 1982 г
„Модни снимки без дрехи“
„Хелмут Нютън е гигантска артистична фигура, трудна за рамкиране. Повечето от нас смятат, че познават работата му, поне в най-важните й аспекти. Но творчеството на немско-австралийския фотограф е толкова престижно и емблематично, че всеки систематичен анализ с претенция за изчерпателност е обречен на провал“, пише Матиас Хардер във въведението към каталога на изложбата. Същата трансформация на смисъла на женското тяло, създадена от Нютън, придавайки му голяма сила, в действителност е толкова по-малко уловима в своята широта, колкото по-ясна ни изглежда. За да го разберем, достатъчно е да се замислим за лекотата, с която приемаме парадоксалното определение, дадено от Нютън на прочутата му поредица Big Nudes (Големи голи тела): модни снимки без дрехи.
Хелмут Нютън, "Мода", Мелбърн, 1955 г
Хелмут Нютън, "Elle", 1967 г
Хелмут Нютън, „Мансфийлд“, британски Vogue, 1967 г
Хелмут Нютън, „Обувка“, Валтер Щайгер, Монте Карло, 1983 г
Хелмут Нютън, „Ерата на машините“, Тиери Мюглер, американски Vogue. Монте Карло, 1995 г
Helmut Newton Legacy е в Palazzo Reale в Милано, от 24 март до 25 юни.
По материали от Vogue Italia.
More from View Sofia
Streetstyle вдъхновения от Седмицата на модата в Токио
Жестокото удоволствие да се потипиш в друга култура, без да излизаш от вкъщи
Топмоделите на 90-те и порасналите им дъщери - прилики и разлики
Преди 20 години Кейт Мос, Синди Крауфорд, Анджелина Джоли бяха най-добрите модели за подражание на момичетата, тогава почти деца. Днес е моментът, в който техните собствени дъщери блестят и те са, на които децата искат да приличат.
Ръката на Мидас: ЧРД 50, Manolo Blahnik!
Golden themed!
