Чували ли сте за синдрома на най-голямата дъщеря? И ние не бяхме, но темата силно ни развълнува и решихме, че трябва да я обсъдим с вас. Най-общо казано, това е емоционалното и физическо бреме, което най-големите дъщери са склонни да поемат (и дори са насърчавани да поемат) в много семейства от ранна възраст. Това включва чистене, готвене, пазаруване гледане на по-малките братя и сестри и всякакви други задължения, с които големите дъщери помагат на майките си в домакинството.
Какво е грешното в това?
Може да попитате, не трябва ли най-големите деца да помагат в грижите за по-малките си братя и сестри, за да отменят родителите си? Не са ли момичетата естествено по-добри в грижите, бидейки продължителки на своите майки? Тези популярни предположения са толкова утвърдени, че могат да ни затруднят да видим проблема.
Но #EldestDaughterSyndrome вече е тенденция в TikTok, като подрастващите момичета говорят за несправедливия размер на неплатения (и неоценен) труд, който полагат в семействата си, както и обсъждат неблагоприятните му ефекти върху живота, здравето и благосъстоянието им.
Разбира се, синдромът съществува от векове в много части на света. Защо чак сега се говори за този проблем? Въпреки повишаването на образованието и заетостта на жените, те все още поемат лъвския пай от домакинската работа. Наистина, напредъкът към равенство между половете на работното място не се превърна в равенство между половете у дома. И синдромът на най-голямата дъщеря може донякъде да обясни защо това е така.
Изследванията показват, че децата имат забележителен, но често пренебрегван принос към домашния труд. Отразявайки разделението между половете сред възрастните, момичетата между 5 и 14 години прекарват 40% повече време в домакинска работа, отколкото момчетата. Следвайки патриархалния ред, най-голямата дъщеря често носи основната тежест сред своите братя и сестри.
Както се казва от мнозина в TikTok, синдромът може да увреди благосъстоянието на най-големите дъщери и да „открадне“ детството им, тъй като те са принудени да поемат непропорционално голями за възрастта си отговорности.
Защо това се случва?
Най-малко три поведенчески теории лежат в основата на Синдрома на най-голямата дъщеря и те често действат едновременно. Първо, теорията за ролевия модел, която предполага, че най-големите дъщери често следват майка си като модел за подражание, за да се научат както е да си жена. Второ, теорията за типизирането на пола предполага, че родителите често възлагат различни, свързани с пола, задачи на момичета и момчета.
Типизирането на пола често се основава на половото разбиране на родителите за домашната работа като нещо, свързано с женствеността. За родители, които съзнателно се стремят да внушат равенство между половете на децата си, определянето на пола все още може да възникне, тъй като големите дъщери несъзнателно се присъединяват към майките си в свързани с пола дейности като готвене, почистване на дома и пазаруване.
И трето, теорията за заместването на труда предполага, че когато работещите майки имат ограничено време за домашна работа, най-големите дъщери често действат като заместители. В резултат на това те прекарват повече време в грижи и домакинска работа. Следователно напредъкът на майките към равенство между половете на работното място може да дойде с цената на това, че техните най-големи дъщери ще поемат домашните задължения в ранна възраст.
Когато погледнем по-далеч, проблемът със Синдрома на най-голямата дъщеря има широкообхватни последици за глобалното неравенство между половете и продължаващата глобална криза в грижите. Във Филипините, например, много майки емигрират към САЩ, Близкия изток и Европа, за да работят като домашни помощници. Тяхната работа помага до известна степен да освободят клиентите си от вътрешното неравенство между половете чрез вътрешния аутсорсинг. Но, обратно във Филипините, най-големите дъщери често трябва да станат „сурогатни“ майки и да управляват домакинството.
В този процес синдромът на най-голямата дъщеря възпроизвежда домашното неравенство между половете и между поколенията и прехвърля това неравенство от една част на света в друга.
Какво можем да направим?
„Лечението“ може да изглежда просто – имаме нужда семействата да разпознаят несправедливото бреме, което може да тежи върху най-голямата дъщеря, и да преразпределят домакинските отговорности по-равномерно. Но това далеч не е толкова лесно, защото изисква членовете на семейството от мъжки пол да увеличат приноса си към домашната работа, а от нас да „отменим“ вековното мислене за домакинската работа и грижите като нещо родово и „женско“.
За да постигнем това, първо трябва да признаем проблема, че домашният труд, особено трудът, извършван от деца, остава до голяма степен невидим, неплатен и подценен. В бюджета на Обединеното кралство за 2023 г. инвестицията от 4 милиарда лири в разширяване на обхвата на грижите за деца хвърля известна светлина върху чистата икономическа стойност на грижите за деца, които, макар и огромни, представляват само малка част от широкия набор от домашни отговорности, поети непропорционално от жените и често от най-големите дъщери.
Но не можем да променим нещо, което не виждаме. Ето защо по-доброто осъзнаване на Синдрома на най-голямата дъщеря, не само като индивидуална борба, но и като проблем на неравенството между половете, е добро начало. Тоест, крайно време е да спрем да си затваряме очите за собственото си неразположение и да спрем да бъдем жени-героини, които вършат всичко за сметка на… себе си.
More from View Sofia
Дизайн за вдъхновение: ES Roca Llisa
Welcome to Ibiza!
Дизай за вдъхновение: Няма да повярвате, че този апартамент е в София
Въпреки изящната модерна и многовековна архитектура на столицата.
Как да си направим домашен ароматизатор
За да си направим собствен натурален ароматизатор, се нуждаем от няколко съставки, които често всеки от нас има в дома си...
