Mattel (компанията-създател на Барби) пусна на пазара първата си кукла със синдром на Даун, за да помогне на повече деца да намерят играчка, която да ги представя.
Идеята е да се даде възможност на всички деца да видят себе си в Барби. Компанията си партнира с Националното дружество за синдрома на Даун (NDSS) в САЩ, за да пуснат продукта на пазара. Този ход е приветстван от благотворителните организации, като Карол Бойс, главен изпълнителен директор на Британската асоциация за синдрома на Даун, заяви: "Децата от нашата общност ще могат да си играят с кукла, която ги представлява".
Ели Голдщайн, британският модел със синдром на Даун, която се появи в кампанията с новата Барби, сподели, че е много щастлива и добави: "Разнообразието е важно, тъй като обществото трябва да вижда повече хора като мен по света, а не да бъдем скрити."
Mattel се консултира с NDSS и медицински специалисти, за да се информира в процеса на проектиране, като въвежда нова скулптура на лицето и тялото, която е по-илюстративна за жените със синдром на Даун, включително по-къси крайници и по-дълъг торс.
Синьото и жълтото на роклята на куклата, украсена и с пеперуди, представляват символи и цветове, свързани с информираността за заболяването. Трите шеврона на колието на Барби символизират това, че хората със Синдром на Даун имат три копия на 21-вата си хромозома.
Куклата, което е част от линията Barbie Fashionistas, стартирала през 2022 г., вече е пусната за предварителна поръчка в магазина за играчки Smyths в САЩ. Тя включва още Барби с протеза на крака, Барби, която използва инвалидна количка, и мъжки кукли, които са по-тънки и с по-малко мускули.
Mattel описва тази колекция като своята "най-приобщаваща линия кукли, предлагаща разнообразие от тонове на кожата, цветове на очите, цветове и текстури на косата, типове тела, увреждания и мода, за да вдъхнови още повече истории".
През последните години Mattel пусна на пазара по-приобщаващи линии на Барби, включително такива, вдъхновени от реално съществуващи жени, които са нарушили обществените норми. През 2017 г. компанията пусна кукла, носеща хиджаб, по модела на Ибтихадж Мухамад, фехтовачката, която стана първата американка, състезавала се и спечелила олимпийски медал, носейки тази дреха.
"За мен беше чест да работя по куклата Барби със синдрома на Даун", казва Канди Пикард, президент и главен изпълнителен директор на NDSS. "Това означава толкова много за нашата общност, която за първи път може да си играе с кукла Барби, която прилича на тях. Тази Барби служи като напомняне, че никога не трябва да подценяваме силата на представянето. Това е огромна стъпка напред за приобщаването и момент, който празнуваме".
И други фирми за играчки предприемат подобни стъпки, за да направят моделите си по-приобщаващи. През 2016 г. Lego създаде първата си мини фигурка на младеж с увреждания, придвижващ се с инвалидна количка, след кампания на базираната в Обединеното кралство група #ToyLikeMe. Групата разкритикува датската фирма за "угаждане на стереотипите за хората с увреждания", тъй като дотогава единственият ѝ герой, който използваше инвалидна количка, беше възрастен мъж. Кампанията стартира с цел да се създадат повече играчки, които да представляват 770 000 деца с увреждания в Обединеното кралство.
Куклите Барби се продават от 1959 г. и многократно да критикувани за нереалистичния образ за жената, който изграждат с дългите си крака, тънка талия и руса коса. Според учени от Университета на Южна Австралия вероятността реална жена да има формата на тялото на Барби е едно към 100 000. В резултат на това много хора настояваха производителите да предложат кукли с по-реалистични типове тела, които да представят други малцинствени групи.
Но не е ли това обаче нож с две остриета, когато става въпрос за здрави деца? Трябва ли да отнемаме детството на всички, фокусирайки вниманието им върху тежки заболявания и увреждания, които засягат (все пак) сравнително малка част от подрастващите? Децата трябва опознават света поетапно. Сблъсъкът с жестоката реалност може да бъде увреждаща за съзнанието им.
Барби далеч не е реалистичен образ, какъвто виждаме в ежедневието си, но хипер фокусирането върху болестите би могло да създаде у децата представа за един болен свят, твърде несигурен и опасен, а това от своя страна да повиши тревожността им и несигурността в утрешния ден още от ранна възраст. Децата не би трябвало да мислят за болести постоянно, особено в игрите си. Барби със синдром на Даун е пример за приобщаване, който обаче може да бъде силно криворазбран. Куклата допълнително подчертава физическите различия и задава въпроси: Защо аз изглеждам така, а другите не? Какво ми има? В играта си децата разиграват различни роли, които ще изпълняват като възрастни. Не би ли искало всяко дете със синдром на Даун да избяга поне за малко от ролята на болно, различно дете?
Вижте още: Barbie лансира кукла "проф. Сара Гилбърт" - създателката на ваксината против COVID.
More from View Sofia
"Обичам Русия, но няма да се върна": Ирина Шейк
Ирина Шейк е главната героиня в новия брой на D la Repubblica, благодарение на което узнаваме съкровени моменти от прекрасното й детство в родната Русия. 38-годишният модел признава обаче, че „не може да си представи“ да се прибере у дома.
ЧРД, Принц Филип, 99, и как трудното детство бележи живота на съпруга на Елизабет II
Тежко детство, липса на семейство, отдалеченост, самота... и в крайна сметка невероятен, дълъг, славен живот.
Истории от живота: Тед Бънди, най-красивият най-масов убиец в историята
"Всички ние сме продукт на своето детство", Майкъл Джексън.