Много жени са премълчавали и продължават да премълчават мъчителните си истории, всяка със своите страхове и причини. След като открива хиляди снимки, писма и записи на майка си, която се е самоубила, френско-мароканската филмова режисьорка Мона Ачаче изпитва огромно желание да ѝ отдаде почит. В тази трогателна документална драма, подкрепена от Chanel, режисьорката възкресява Карол Ачаче, дъщеря на интелектуалци, сломена от мъжете, в чийто образ се превъплъщава Марион Котияр. Тя буквално ексхумира един живот, изпълнен с тайни и преследван от семейни “демони”.
Chanel отдавна подкрепя избрани филми, а Котияр определено е щастливка да бъде част от това семейство, с присъствието си като жена и актриса. Историята на филма е за жена, която е разрушена от обстоятелствата, просто защото никой не я е чул. Представянето му на фестивала в Кан е начинът тази жена, макар и посмъртно, да бъде чута.
Защо Котияр се заема с толкова интимна история?
"Смятам, че сценарият е великолепен. Това е жест на любов от страна на дъщеря към майка ѝ, въпреки бурните и тежки отношения. Това е жива и дълбока почит към една жена, която не е била чута. Драмата започва с посегателствата над нея, когато е била толкова млада. Тя опитва да говори, иска да бъде изслушана и разбрана, но срещна отказ от страна на хора, които не са в състояние да я изслушат или да видят болката ѝ. Фактът на заснемането на филм, на разказването на тази история, на споделянето на думите ѝ и на това, че тя най-накрая е била изслушана, е нещо много силно и много важно за мен" (четете още: Овиди и "Плътта е тъжна, уви": "Мъжете твърдят, че срокът на годност не е важен, но бързат да си доставят свеж продукт").
Как се потапя в образа
"Има много материали, реквизит, снимки, видеоклипове, записи, писания... Приказен материал, за да се потопя в живота ѝ и да се опитам да разбера достатъчно, за да мога да се въплътя в нея.
Сблъсках се и с много трудности в процеса на работа, по-специално технически трудности, защото във филма понякога звучи моят глас, понякога нейният, а аз придавам тяло на гласа ѝ чрез синхронизация с устни. Трябва да призная, че това наистина е едно от най-трудните неща, които ми се е налагало да правя във филм. Разбрах, че Мона е искала да покаже този процес на превъплъщение и трудността да интерпретираш една жена, която е имала толкова много трудности да живее с близките си. Трябва да кажа, че е обезпокоително, дори дестабилизиращо и неприятно да се видя в тази ситуация и да почувствам обезсърчение, страх, че няма да се справя и че няма да мога да изживея образа, както се изисква във филма.
Мисля, че създаването на филм, който засяга толкова важна тема, е част от процеса на изцеление.
Не знам дали е възможно да се излекуваш напълно, защото всеки има свой собствен път към изцелението. Особено важно е да се задават въпроси, да се осъзнават определени неща. Дори и да е необходимо повече от един филм, за да се излекуваме от дадена травма, мисля, че това е добър начин да започнем този процес. Не знам дали можеш да излекуваш мъртвите, но е важно да ги отпразнуваш и да можеш да говориш за някой, който е страдал толкова много от това, че не е бил чут. Това е много силно и прекрасно нещо, което ме докосва дълбоко."
Четете още >>> ЧРД 53, Наоми Кембъл - звездата празнува в Кан
More from View Sofia
Какво обичаме в pre-fall колекциите за 2011 - част първа
Харесваме pre-fall колекциите, защото за разлика от есенните колекции показват дрехи, които наистина можеш да носиш през октомври...
Брадли Купър за Burnt и още неща за този чаровник, които не знаехме
Брадли разкрива сложността на това да заснемеш филм за храна, за нужния перфекционизъм и как за малко...
„Контраплан” представя нови пет български късометражни филма на 9 и 22 ноември
На 9 и 22 ноември от 19:00 в Червената зала можете да видите пет български късометражни филма в рамките на „Контраплан”...
