Следва

И Златната палма отива при…

Извънредно интересната история защо именно Кан е Фестивалния град

И антагонизма с фестивала във Венеция

Movies & TV преди 10 месеца

На 16-ти май започна 76-тото издание на фестивала в Кан - едно от най-престижните филмови събития на годината, състоящо се в разгара на всеки май - на прага на летния сезон. С обявяването на кръстницата, гостите на червения килим, официалния плакат и филмите, които ще се борят за престижна награда, френското събитие всяка година пали любопитството на любители на киното, стотици звезди, прочути продуценти и т.н. Но много малко хора са наясно с причините, поради които тази прекрасна локация на Лазурния бряг е избрана за домакин на филмовия фестивал, подобен на този във Венеция, който е най-старият в света, датиращ от 1932 г. Наградите на Академията съществуват от 1929 г., но се отбелязват само в една вечер. Граф Джузепе Волпи, тогавашен президент на Венецианското биенале, скулпторът Антонио Мараини, генерален секретар, и Лучано Де Фео, директор на Международния институт за образователна кинематография, разбират потенциала наградите да се състоят в продължение на няколко дни, които да съберат каймака на европейското и американското кино.


Лиз Тейлър в Кан, 1957г.

Идеята веднага се харесва на фашисткото правителство, което позволява това да стане реалност във Венеция. Първото издание се провежда от 6-ти до 21-ви август на терасата на хотел Excelsior, но все още не е със състезателен характер. Заглавията се представят само на публиката. Въпреки това, нивото на тези заглавия е толкова високо, че те все още се смятат за класика – например Grand Hotel на Едмънд Гулдинг, The Champion на Кинг Видор, вечния Frankenstein на Джеймс Уейл, The Devil to Pay! на Джордж Фицморис, What Scoundrels Men Are! на Марио Камерини и Feedom for us! на Рене Клер.


Лени Рифенщал по време на снимките на Олимпия

Качеството на представените филми гарантира и важни гости. През тези години във Венеция гравитират хора от калибъра на Грета Гарбо ,Кларк Гейбъл, Джон Баримор, Джоан Кроуфорд, италианския идол Виторио Де Сика. С годините обаче натискът на пропагандата става все по-силен. Още през 1934 г. сред присъдените награди се появяват Купата на Мусолини и Големите златни медали на Националната фашистка асоциация на сценичните изкуства. Намесата става нетърпима през 1938 г., когато журито е подложено на тежък натиск, диктуван от фашисткото правителство. Победителите биват избирани от определени политически лица и така съдиите са принудени да присъдят награди само на Olympia на Лени Рифенщал – документален филм, посветен на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г., и на Luciano Serra, pilot на Гофредо Алесандрини - два филма с изявена пропаганда. Въпреки че работата на Рифенщал е призната за един от шедьоврите на киното от 30-те, това решение отблъсква американското кино, което дотогава е било представяно често.


Роджър Мур пред хотел Carlton в Кан, 1977 г.

С влошаването на отношенията между фашисткия режим и съюзническите страни, а и за да се справи с тази негативна промяна, Жан Зай, френски министър на образованието и изящните изкуства, предлага да се открие нов филмов фестивал на международно ниво във Франция. Идеята е приета с ентусиазъм и остава само да се избере локацията. Екс-ле-Бен, Льо Туке, Довил и Виши са взети под внимание, но фаворитите са Кан, който е с гледка към Средиземно море, и Биариц на Атлантическия океан. В крайна сметка е избран вторият, но три месеца преди старта на събитието, Кан предлага по-високи субсидии за организацията и получава правото да бъде домакин. Първото издание е планирано за 30-ти септември, но заради избухването на войната то е отменено. Нищо не се споменава отново до 1946 г., когато краят на конфликта позволява на филмовият фестивал в Кан да бъде организиран, но през пролетта, за да се избегне припокриване на датите с Венецианското биенале, което винаги се провежда в края на лятото. Оттогава двете събития се борят за първенството на най-добрия европейски филмов фестивал. 

More Movies & TV