Така започва едновременно най-познатата и най-непознатата книга в света - Библията. Непозната, защото в нея винаги остава нещо неразтълкувано, а и много е пропуснато, както ще стане ясно. В древната Кабала, която търси скрития смисъл в свещените писания, е записано: „По времето, когато Йехова създаде Адам, той създаде и жена, наречена Лилит, която също като Адам бе взета от земята. Тя бе дадена на Адам като съпруга. Но възникна спор между тях, тя изрече забраненото име на Йехова и бе прокудена.” В Библията това уточнение е удобно изпуснато, но все пак началото на свещения текст намеква, че първите хора са двама и са създадени по един и същи начин, не от ребро или друго, и са равно един с друг.
Коя е Лилит?
В различните митологии Лилит е описвана като зъл демон, който убива бременни жени или краде децата им, подмамва мъжете и какво ли още не. Други я издигат в култ, а между V и VI век дори се създават амулети – метални и хартиени, с образа и името на Лилит. Добавени са и ангели, които се опитват да я върнат обратно при Адам.
Лилит била създадена също като Адам и едновременно с него - от пръст, на която е вдъхнат живот. Никой от двамата не познавал господарството и подчинението. Единствен над тях стоял Бог. Докато един ден Адам се възгордял и поискал да властва над по-слабия пол. Лилит отказала да му се подчини и напуснала Райската градина в знак на протест, отнасяйки със себе си знанието, което Йехова ѝ е дал, за тайното свещено име на Бога. Тогава започва нейното демонизиране. Същото, което съпътства жените много векове по-късно, когато са наричани вещици и са изгаряни на клада. Така жената дълго време е била лишавана от права, не заради друго, а от страх, че може да се противопостави на мъжа.
За да се реши конфликта помежду им, Адам трябвало да се откаже от своята себичност и да се върне към първоначалния замисъл на Бога. Но той не го направил. След време Адам пожелал Лилит да се върне, но веднъж вкусила свободата, тя отказала да бъде покорна и зависима от чужда воля. За да не бъде сам Адам, Господ създал от реброто му друга жена - Ева - която да му бъде вярна и покорна спътница.
В еврейските записки Лилит се описва най-често като дива, прокълната и грешна жена, способна да се бори срещу всичко. Тя била лишена от правото да има собствени деца и по тази причина крадяла новородените, съблазнявала мъжете в съня им, взимала семето им и след това раждала демони. По тази причина ще открием записки във Вавилонския Талмуд, който забранява на един мъж да спи сам у дома си, за да не го застигне Лилит. Но постепенно тази дама е забравена и дълго време не се споменава.
Гьоте е един от първите големи писатели, които пишат за Лилит. От XIX в. насам Лилит става популярна в целия западен свят. Тя е изобразявана в книги, филми, телевизионни предавания и в музиката.
Съвременното феминистко движение намира вдъхновение във визията на Лилит като могъща жена в еврейския фолклор, визуализирайки я като жена, достойна за подражание. През 1972 г. израелско-американската журналистка и писателка Лили Ривлин публикува статия за Лилит във феминисткото списание Ms. с цел да изкупи греховния ѝ образ. Еврейското феминистко списание "Лилит", основано през есента на 1976 г., приема нейното име, тъй като редакторите са въодушевени от интерпретацията на борбата на Лилит за равенство с Адам.
Оттогава насам интересът към Лилит се засилва сред еврейските и нееврейските феминистки, както и сред слушателите на съвременна музика, изпълнявана от жени. Както пише Лили Ривлин в послеслова си към книгата "Чия е Лилит?" (1998 г.): "В края на ХХ век самостоятелните жени, вдъхновени от женското движение, приемат мита за Лилит като свой собствен. Те я превърнаха в женски символ на автономията, сексуалния избор и контрола над собствената съдба."
Неслучайно жената днес е толкова многолика. Лилит и Ева всъщност са двата архетипа, съдържащи се днес в същността на всяка жена - покорната домакиня и грижовна майка и еманципираната жена с мощна сексуална енергия, която не иска да бъде подчинена никому и често си е самодостатъчна. Едни от нас имат в себе си повече от Ева, други - повече от Лилит. Но на коя от двете ще дадем воля, зависи изцяло от нас.
В България Лилит остава непознат образ, докато не се появява в книгата “Скъпа Лилит” (ИК “Знаци”, 2022) на Ирен Петрова. Авторката създава един нов мит за Лилит, според който тя е змията, подмамила Ева да отхапе от забранения плод, за да познае живота в пълнота и да почувства свободата. Само че Лилит е наказана жестоко - прогонена е от Райската градина завинаги и е осъдена да се явява в сънищата на мъжете, да задоволява тайните им желания, без да има право на любов и на семейство с един мъж. Тя остава просто компаньонка на всички мъже по света в цялата история на човечеството, без право да обича и да бъде обичана. Докато един ден не се появява мъж, който е достоен да я освободи от проклятието, на което е обречена вече толкова векове.
Как да те освободя? - пита той.
Намери жената вътре в теб и я освободи. Това съм аз, ще ме познаеш.
Много юнгиански отговаря авторката, навлизайки в дълбоката психология на архетипите и колективното несъзнавано.
Как да намеря жената в мен? Моето мъжко начало е толкова силно, че поначало отрича да има общо с женското…
Тук е поставен въпросът за Анимус и Анима - мъжкото и женското начало, които се съдържат и в двата пола. Анимус - мъжкият принцип в душата на жената, и анима - женският принцип в душата на мъжа.
Книгата е поетична, еротична и психологическа, като прочитът може да бъде сравнен с усещане за транс. В един момент се оплитат образите на Лилит, Саломе, Йоан Кръстител, дантевият Ад, различни митологии, за да може съвременният Адам да открие, че:
Желанието ми е древно като света. Желанието ми има корен някъде в миналото, много преди моето раждане, много преди първия и последния ми живот. Желанието ми е закодирано в ДНК-то и в душата ми, то е плод на нечие чуждо желание – желанието на Бог да обича жена.
А също и:
Диханието ти е зов за мен. То ме призовава, то ме събужда, то ме възвисява и ме кара да мечтая за непостижимото. Ти стапяш всички граници и предели, които душата и тялото ми познават. Ти дойде и ги разруши в един миг. Ти носиш насладата, макар да си бичът. Ти си блянът на моето съществувание.
Аз те обичам. И всякакви думи след това са излишни. Не ме питай, не ми казвай нищо, само остани. Остани с мен до края на живота, защото вечността е тъй протяжна и самотна. Бъди първата гледка, която се разкрива пред очите ми в утрото. Бъди първия мирис, който поемат ноздрите ми. Бъди първия вкус, който усещат устните ми. Първият допир, първото настроение – бъди всичко първо и последно. Желанието най-сетне намери пристан.
Прегръщам те. Заспиваме. Рано или късно ще бъдеш моя.
Адам все още страда за своята изгубена Лилит. И това обяснява на ниво архетип и колективно несъзнавано, желанието на мъжете да изневеряват на своята послушна Ева и да търсят невъзможната жена - Лилит.
Четете още >>> Марион Котияр в Кан: "Трябва да говорим за жените, които не са били чути”
Прочети и това
Отиде си Мария Кодама, музата на Борхес
Бракът им трае по-малко от два месеца, любовта им - вечно
ХОРХЕ ЛУИС БОРХЕС - ПЯСЪЧНАТА КНИГА
Историите на Борхес балансират на границата между изящните философски размишления и стремежа към „епичност“
Какво да четем: Бестселърите на книжния пазар у нас през Август
Няколко заглавия, които изкушават да бъдат прочетени в първите мързеливи, дъждовни есенни дни.
