„След три години брак ние се карахме през цялото време, много тежки удари под кръста. Бях готова да се откажа, но той каза, че ще направи всичко, за да се поправи. Казах, че ще се върна, ако отидем на терапия, като двойка и индивидуално. Той се съгласи и на двете. В продължение на пет месеца ходехме на брачни консултации, аз със собствения си терапевт, той - с неговия. Но нещата не се подобряваха. В крайна сметка брачният ни консултант попита дали може да се свърже с нашите лични терапевти. Първо, той ни даде формуляри, които да дадем на тези терапевти за подписване - стандартна терапевтична практика, когато обсъждате случая с друг лекар. И двамата казахме "добре", но минаха седмици и бившият ми никога не предостави формуляр от своя терапевт. Нашият брачен консултант попита дали може да се обади на терапевта на бившия ми и той уж се съгласи. На следващата сесия нашият брачен консултант ми каза, че е говорила с терапевта и, противно на това, което бившият ме уверяваше през последните пет месеца, този терапевт никога не се бе срещал с бившия ми. След това брачният консултант ни каза, че не може да ни терапевтира повече - той не може да бъде безпристрастен към нашата ситуация и не може да се довери на това, което казва бившият ми. Това беше моментът, в който разбрах, че и аз най-накрая съм приключила - не можех да направя нищо, за да поправя това.
Освен това той си измисли фалшив имейл адрес на този терапевт, за да докаже, че е имал насрочени срещи - това не беше нейният истински имейл.Страшна конспирация."Камил, 47, адвокат, Манхатън
„Второто осъзнаване, че вървим към края беше, когато намерих касовата бележка за дамско бельо, което беше купил. Видях името й, защото той го беше изпратил до дома й. Квитанцията беше пъхната в книга на Екхарт Толе на нашите лавици." Лора, 52, медицинска сестра, Бостън
„Когато бяхме сгодени, решихме да излезем и да играем мини голф в петък вечер. По пътя бяхме ударени сериозно от пиян шофьор. Наложи се да използват инструменти, за да измъкнат бившия ми и лакътят му остана тежко ранен. Лека по-лека той се възстанови и се оженихме няколко месеца по-късно. Години по-късно се скарахме лошо, което не беше нищо ново, но този път той упорито натякваше, че инцидентът е станал по моя вина, защото съм предложила да отидем на миниголф. Това е толкова характерно за него. Вместо да комуникира в момента, в който възникне проблемът, той премълчава, за да го използва срещу мен по-късно. Излишно е да казвам, че той е бил емоционално малтретиран в детството, това е само едно от многото ужасни неща, които вкара в главата ми, и ние започнахме бракоразводния процес няколко месеца по-късно". Дейзи, 45, защитник на хората с увреждания, Ню Хемпшир
„След като бяхме женени само от година, открих, че бившият ми съпруг е сексуално пристрастен. И двамата сме ортодоксални евреи и всичко се разви много бързо. Имахме един месец срещи и три месеца по-късно се оженихме. Не сме се докосвали преди брака. Исках съюзът ни да проработи въпреки факта, че той имаше свадлив характер и странни сексуални навици. Отидохме на екскурзия в Европа, когато бях бременна в третия месец, и аз го попитах защо той непрекъснато разглежда профилите на други жени. Проработи инстинктът ми и след като започнах да разглеждам телефона и другите му устройства и открих цял свят от секс, за който нямах идея. Той започна интензивно лечение, аз се записах в партньорската програма. Попитах терапевта колко време отнема на един зависим да промени поведението си на лъжа и потайност; тя каза, че реалността е, че процесът отнема минимум пет години и пристрастяването е точно като всяка друга зависимост, с възходи и падения, и е нещо, което наистина никога не изчезва. Знаех, че няма да мога да се справя с такъв брак, особено с новородено бебе. Тогава осъзнах, че трябва да се разведа. Ни най-малко не съжалявам." Карол, 36, собственик на спа център, Лос Анджелис
„Бях във ваната една вечер, когато съпругът ми влезе и каза: „Бракът ни приключи." Оказа се влюбен във физиотерапевтката си. Дори не знаех, че ходи на физиотерапия, което беше типично за него, пазеше всичко в тайна от мен, дори най-безобидни неща. Точно там, гола във ваната, осъзнах, че всичко е свършило. Бях съсипана, той беше любовта на живота ми. Постепенно любовта беше заменена с омраза, след като осъзнах всички лъжи и изневери, на които беше способен, което помогна. Той в крайна сметка се ожени за нея". Ясмин, 26, шофьор на Uber, Куинс
„Спомням си го толкова ясно. Аз съм фризьорка и бях работила цял един дълъг ден в салона, поне девет часа на крак. Съпругът ми ме попита дали мога да остана още малко, за да го подстрижа. Бях изтощена, беше около 8 вечерта, но казах: „Няма проблем." Той имаше няколко проблема като начало – психична неусточивост, пристрастяване и т.н. – но бяхме във възход и наистина се борех за нашия брак. Както и да е, докато довършвах косата му, казах: „Хайде да отидем да си вземем по бургер?" Исках топла храна и тя да ми бъде сервирана след толкова дълъг ден. Не исках много. Той се скара с мен, не разбираше желанието ми. Бях уморена, гладна и ми се искаше да хапнем заедно. Той държеше да поръчаме, но не исках да ядем подгизнал в мазнина бургер у дома на дивана. Той се изпълни с враждебност и отказа да вземе предвид чувствата ми. Оплака се, че вратът го сърби и има косми навсякъде и... в този момент знаех, че не искам да прекарам живота си с този човек. Не исках да остарея с него. Ако той не можеше да види, че всичко, което исках и имах нужда, беше да седна и да изям един глупав хамбургер, ако той е готов да превърне дори това малко нещо в ад за мен, тогава не можех да остана омъжена за него". Скарлет, 40, фризьорка, Манхатън
„Бившият ми съпруг беше с 14 години по-голям от мен; събрахме се скоро след като завърших колежа. Не бях имала други истински връзки преди него. Имахме доста възходи и падения от самото начало. Той работеше в театъра и беше талантлив, умен и бърз, но можеше да бъде и отвратително груб. Освен това финансовото му състояние не беше страхотно и работата му беше нестабилна. Носех купища дини под една мишница, за да платя сметките. След 12 години брак, с цялата тази история, взех окончателното решение. Бяхме на едноседмична лятна семейна ваканция на Martha's Vineyard — майка ми беше взела назаем прекрасния дом на близък приятел за това събиране — с моите братя и сестри, моите племенници и т.н. Синът ни по това време беше на 3 години. Мислех, че раждането на дете ще помогне на брака ни и до известна степен се случи. До това пътуване. По някаква причина, въпреки че бившият ми като цяло харесваше семейството ми, той беше склонен да се държи зле с тях. Майка ми беше доста волева и умна като него, така че често се сблъскваха. Сарказмът му беше по-силен около тях, особено по време на това пътуване и често наистина не беше приятен. По-голямата ми сестра се радваше най-вече на неговите закачки и не се притесняваше много от него; но по-малката ми сестра не разбираше поведението му и се дразнеше. Все още бях в моя режим: „Но ние сме толкова добри родители заедно, нали?" и донякъде в процес на отричане на очевидното, но една вечер (докато бившият ми беше със сина ни и го слагаше да спи), по-малката ми сестра се обърна към мен и попита : „Колко още?" Бях изненадана. Почувствах шок, тъга и гняв – тя и аз никога не бяхме говорили, че бракът ми не е „добър". Събудих се на следващия ден и реших, че напускам." София, 54, редактор в списание, Бруклин
„Той беше готвач, който притежава ресторанти и ние винаги планирахме живота си около работния му график. Аз съм учителка, но работата ми никога не е означавала нищо за него. Това беше досадна динамика - важността на неговата работа над моята - но се справях. За втората годишнина от сватбата планирах пътуване до Париж за двама ни. Наистина имахме нужда от време насаме и да се свържем като двойка. Проверих датите с него и преминах в пълен режим на планиране. Исках да ядем във всички ресторанти, за които той е учил в кулинарното училище, и да го направя специално за него. Така че уредих всичко и отне време, енергия и пари: получих най-добрите хотели, най-добрите резервации, всичко. Седмица преди пътуването той безгрижно ми каза, че трябва да пренасрочим ваканцията, защото в едно от неговите заведения има събитие, в което иска да участва. Реагирах: „Ъм, не. Шегуваш се, нали?". Беше напълно сериозен. В този момент 100 процента знаех и приех, че той никога няма да даде приоритет на мен или брака ни. Той видя как отхвърлянето на Париж разби сърцето ми и въпреки това не трепна. Същата вечер изпратих съобщение на най-добрия си приятел: „Имам нужда от бракоразводен адвокат." На следващия ден му казах, че го напускам. Той не направи нищо, за да остана." Дафне, 32, учителка, Чикаго
„Знаех, че е време да се разведа, когато партньорът ми завъртя друга афера. Той е актьор и винаги, когато отидеше на турне, имаше нещо гнило. Нощи, в които той не се обажда, странни флуиди с колеги и колежки на премиерите му. Никога не съм имала доказателства, но имах силна интуиция. Достигнах точката на пречупване, когато видях снимка, на която той се държи за ръце с продуцентката на филма му, в клюкарски блог. Най-накрая малко реални доказателства. Той се опита да го обясни, но в този момент бях напълно готова. Родителите ми живеят в Сан Франциско, но се преместиха в Лос Анджелис, за да са по-близо до мен и да ми помагат с децата, а аз бях толкова щастлива да ги имам на своя страна. Това беше най-болезненото, сърцераздирателно нещо, през което съм минавала, но сега съм на толкова по-добро място – и женена за жена, което така или иначе е милион пъти по-добре!" Тейлър, 41, стилист, Лос Анжелис
More from View Sofia
Жан-Пол Белмондо беше най-готиният човек на света, спомняме си „До последен дъх"
Присъствието на френския актьор, отишъл си от този свят вчера, 6 септември 2021, във филма на Жан-Люк Годар, остарява като добро бургундско, а ние с удоволствие ще вземем четири бутилки. Моля, гарсон!
10 причини да гледате най-искрения филм на Стивън Спилбърг "Семейство Фейбълман"
От 2-ри декември, разпространява Forum Film
Всички носят: пръстени като устни и откъде да си купим
Hotlips by Solange
