
View Sofia: Здравей, Деян. Месецът е юни, сезонът - на ръба на лятото, годината 2023-та. Как се чувстваш? Какво вирее и бушува в теб?
Деян Донков: Чувствам се супер, защото отивам на фестивала „Варненско лято“ със спектакъла „Орфей“ и утре ще мога да отида на плаж. Ще открия сезона. В мен все още бушува снощния герой от моя моноспектакъл „Камбаната“, на който съм режисьор и чиято предпремиера беше вчера в Народния театър. Всичко това ме кара да се чувствам прекрасно.
V.S: Съвсем скоро беше 24 май, празникът на Словото и Светлината, което ни вдъхновява да те питаме - кои са трите най-красиви думи в българския език?
Д.Д.: Обичам. Благодаря. Сбогом.
V.S.: А кои са думите с които мислено, или гласно, се събуждаш?
Д.Д.: Събуждам се с усмивка и си пускам музика. Често обичам сутрин да си мисля за думата „музика“.
V.S.: Знаем, че утре вечер ти предстои официалната премиера в Народния театър на "Камбаната" по Недялко Славов, но не знаем какво запалва в един модерен, мистериозен, дълбок мъж желанието да се изрази през дълбоката театрална трагика - разкажи ни.
Д.Д.: Още при първия ми сблъсък с този роман бях покъртен. След това се запознах с автора Недялко Славов, който ми разказа, че всичко това, което се е случило в романа, е станало и наяве. Това са истински истории, които той е компилирал по определен начин. Всичко това е достатъчно, за да възбуди моята актьорска природа. Исках да стана негов разказвач, дори успях сам да драматизирам романа. Така го усетих. Аз много слушам интуицията си. Накъдето ме заведе, тръгвам след нея.
V.S.: Моноспектакълът - а за теб този е първи такъв - винаги обещава интимна среща между изпълнител и публика. Как се създава усещане за интимност и изграждате емоционална връзка в театрална обстановка, за която някои могат да кажат, е студена и отдалечаваща?
Д.Д.: Моноспектакълът „Камбаната“ има пряка връзка със Създателя, изобщо с всичко това, което се случва там минава през много жанрове. Това е едно много интересно пътуване. Спрямо публиката и чувството на интимност – мисля, че когато едно представление има дух, душа и тяло, тогава и само тогава може да докосне сърцето на зрителя. Аз вярвам, че съм успял да вдъхна на този текст и дух, и душа, и тяло.
V.S.: "Катарзис" означава "пречистване" и е един от най-древните елементи в театъра, още от Античността. Помниш ли своят личен, първи катарзис?
Д.Д.: Не си спомням първия, но си спомням много катарзиси. Всяка главна роля, която съм играл, а те са достатъчно много, ме е карала в даден момент да изживея катарзис на сцената.
V.S.: Какво са "любов" и "вяра"?
Д.Д.: И двете думи свързвам със свободата, а тя е всичко, което имаме на този свят. Трябва да съзнаваме, че имаме свобода, защото хората, както виждаме, слугуват на много неща и забравят, че са свободни. Сякаш не искат да са свободни. Точно затова аз искам да „ударя камбаната“ и да събудя у тях чувството на свобода. Мисля, че този спектакъл може да лекува и да спасява души.
V.S.: Често сме те разминавали, сам или с Радина и малчовците, на нашата любима ул. Хан Аспарух. Как изглежда домът ви, по какво можем да го "познаем".
Д.Д.: Ще го познаете по кръглия прозорец на банята.
V.S.: Приисква ли ти се някога да избягаш, в здравословния смисъл на думата? Къде?
Д.Д.: Аз скоро избягах от града и изобщо от цивилизацията. Това беше на Възнесение Христово, на Спасовден. Отидох в една село, където бяха дошли свещеници и монахини от Клисурския манастир. Аз се почувствах абсолютно божествено, беше прекрасно, имаше курбан. В гората в един храм, който е удивителен и много древен – там избягах.
V.S.: Вярваш ли в астрология?
Д.Д.: Вярвам във всичко. Вярвам в звездите, да, но не се допитвам до астролози.
V.S.: Камбаните, в дебелите книги за символизъм, философия, литература, са предмет на връзката човек-Бог. Как я преживяваш ти?
Д.Д.: В романа на Недялко Славов камбаната е оприличена с душата на вярата. Това е толкова силно. За мен това е камбаната.
V.S.: Последния път, в който лично и интимно говорихме с теб, беше в не много близката 2019-та. Любопитно изгаряме да видим как ще определиш следните шест "житейски термина" сега, 6 години по-късно:
Д.Д.:
Утрото... е възможност за пробуждане;
Пътят... е възможност за стигане.
Колебанието... е възможност за провал;
Целта... е възможност за проглеждане;
Умората... е възможност за почивка;
Мечтата... е нещо, без което не мога.
V.S.: Съвсем безсрамно искаме да знаем - осъзнаваш ли, че си много обаятелен? Някой голям артист беше казал: "Най-голямата ми болка е, че никога няма да видя себе си на сцена" - резонираш ли?
Д.Д.: Това звучи много суетно. Има достатъчно хора, които бих искал да видя на сцена. Аз се усещам себе си – когато съм на сцената, давам много. Повече предпочитам да давам, отколкото да искам да се гледам.
V.S.: Какво те разтапя като кубче лед под софийското слънце?
Д.Д.: Когато ме погледнат децата ми.
V.S.: Какво те втриса и шокира?
Д.Д.: Простотията
V.S.: Срещу какво ще се бунтуваш до край?
Д.Д.: Срещу страха и това да бъдем уеднаквени. Всеки е самобитен, има право на автономност и свобода.
V.S.: Ти всъщност си Деян Донков Николов - има ли причина да те познаваме с бащиното, а не с фамилното ти име?
Д.Д.: Причината е проста – просто е по-звучно. Избрах си го още в НАТФИЗ, когато излизах за пръв път на Голяма сцена в учебния театър в пиеса Ерик Богосян – „Предградие“, реж. Снежина Танковска. Тогава реших, че ще се представя така. Заради звука.
V.S.; От камбанарията на 48-те ти години и на стройната ти осанка - какво е здравословно?
Д.Д.: Здравословно е никога да не губим детето в себе си.
V.S.: А какво не?
Д.Д.: Съответно обратното.
V.S.: Какви са пороците ти?
Д.Д.: Не се намирам за опорочен човек. Успявам да остана в златната среда.
V.S.: На какво те учат Деян, Христо и Йоан, твоите момчета?
Д.Д.: Деян, най-големият, в момента ме учи на търпение, защото е в пубертета, има гадже и въобще не ми вдига телефона. Стискам зъби, един ден ще кацне блудният син. Христо и Йоан ме учат на любов, на много, много любов.
V.S.: Как изглежда един уютен ден на Деян Донков?
Д.Д.: Зависи от сезона. Ако е зима, уютният ден в София е пред камината, на село – пред печката или някъде в планината, където хрупа снегът. Ако е лято, уютно е на плажа, когато слънцето залязва и морето стане сребърно – това е много красив и любим за мен момент. През пролетта е уютно, когато чуя пеене на птички. Есента сама по себе си е уютна.
V.S.: Кои са най-хубавите: сезон, храна, музика, книга, филм, автор, град, пейзаж?
Д.Д.: Еднакво любими са ми и четирите сезона. Най-хубавата храна е чесънът. Най-хубавата музика е класическата. Относно книгите – скоро четох „Антихрист“ на Емилиян Станев и останах много впечатлен. За мен Самуел Бекет е много любим като автор, като бунтар срещу суетата. Той казва: „Щом ми дават Нобелова награда, значи нещо не са разбрали“.
V.S.: Пожелай нещо и на читателите ни? Ние желаем успех и споделеност на теб, "Камбаната" и всичко около вас.
Д.Д.: Благодаря. Аз желая на читателите приятно гледане на „Камбаната“, каня ги с цялото си сърце, защото те трябва да присъстват. Дори да не успеят да дойдат на премиерата на 8 юни или представлението на 7 юли, нека дойдат през есента. Не искам да звучи помпозно, но в този спектакъл има голяма доза мисионерство.
More from View Sofia

"Аватар", "Елвис", "Топ Гън", "Триъгълник на тъгата"... главните номинации за Оскар 2023
Академията за филмово изкуство и наука обяви тазгодишния списък на номинациите за Оскар

Мистериозната приятелка: графиня Пени Кначбул, сивия каринал на Уиндзор, на погребението на Елизабет II
Бившата любовница на принц Филип, която преди десетилетия можеше да се окаже съпруга на принц Чарлз, също се сбогува с кралицата

Новите дрехи на Кайли - Париж и Тимъти Шаламе правят чудеса
Международната звезда е във френската столица за концерта на Бионсе, а в куфара й виждаме доста неочаквани брандове – от Bottega Veneta до Ferragamo, минавайки през Alaïa и The Row