Бристъл. Градът на Massive Atack, Банкси и пънкарските потайни местенца

Най-добрият начин да разгледаш хубав европейски град за един ден. Правила:

Приготвяш си раница (може и красива кожена чанта, само да е удобна), в която да има: карта, 30-тина евро в брой (в нашия случай британски лири), бутилка вода. Ако летището или гарата, на която си пристигнал/а, не е в центъра, взимаш автобус до някоя централна спирка. И тръгваш напред, просто по интуиция.

Този метод работи безотказно. Представи си: какво може да ти се случи? Ако си турист, няма как да се загубиш, може само да намериш нещо, което не си предвидил.

Дори да завали дъжд, със сигурност ще се намери симпатично кафене или магазин, където да се приютиш. Ако пристигнеш в града рано през деня и нощният живот още не е започнал, ще можеш да разгледаш музеите и парковете.

А ако, точно обратното, се окаже, че си закъснял/а и затворят British Museum под носа ти – няма страшно, тъкмо вместо стари картини ще можеш да видиш баровете клубовете. Когато тръгнеш да пътуваш, нещата са винаги малко непредвидими и точно това е най-хубавото.

Ние решихме да разгледаме Бристъл, един от по-големите градове на Англия. Защо Бристъл? Ами и ние не сме сигурни. Единственото, което знаехме за града, беше, че оттам са Massive Attack и Банкси, известният художник на графити. И тъй като харесваме и двете (а така и така бяхме вече на Острова), си казахме, че няма защо да не отидем.

В 11 часа една неделя сутрин слизаме на една от главните пешеходни улици в Бристъл и тръгваме напред.

Първото нещо, до което стигаме, е много голям Мол, състоящ се от няколко сгради плюс покрит площад на две нива. Долу има фонтан, а отгоре - заведения с тераси. Моловете във Великобритания явно са станали страшно популярни – в градове като Бристъл и Кардиф цели улици са превърнати в малки шопинг империи. Покрити са с прозрачни покриви, а ескалатори и мостове свързват отделните сгради. Малко е прекалено.

Качваме се на покрива на огромния паркинг на мола. Тук духа леден вятър и се открива гледка към част от Бристъл - няколко големи хълма, покрити с шарени къщи и каменни готически катедрали.

Стигнали сме до задънена улица (покрив) и трябва да се върнем. Отиваме обратно до покрития площад и сменяме посоката с 90 градуса. Този път пейзажът се сменя много бързо: намираме се в малък парк около полуразрушена църква, а пред нас е реката Ейвън. Обстановката съвсем не е унила, защото на тревата наоколо се пекат на слънце, разговарят и пият бира буквално десетки млади хора. Явно сме открили Бристълския еквивалент на нашия Паметник на съветската армия.

Успоредно на парка има още една търговска улица. Но тъй като вече видяхме това лице на града, свиваме нарочно в друга посока и намираме тясна стара уличка с невероятен чар. Уличката Свети Никълас започва с малка готическа църква и продължава със сгради с тежки колони по фасадите, скулптори на ангелчета и метални куполи.

А под тези здания се крият традиционен пъб с прашни стари бутилки на витрината и няколко тъмни бара, които са си направо съмнителни.

Някаква кола спира за секунда и от нея излиза човекът с най-високия и остър пънкарски гребен, който сме виждали някога Зелен при това. Интуицията не ни е подвела: в Бристъл кипи живот и, изглежда, сме близо до него.

Св. Никълас излиза на малко по-голямата Болдуин стрийт… и точно тук намираме най-готиния бар в града. Казва се Start the Bus и очевидно е място за концерти и DJ сетове.

Шареният декор на мястото ни привлича отдалеч. На прозореца са подредени смешни картонени роботи; целите стени са изрисувани с човечета, които танцуват и ядат сладолед (има и крокодили); сцената в дъното е отделена от останалото пространство с тежки плюшени завеси, а над главите ни висят коледни лампички и всякакви щуротии, включително, кой знае защо, малко българско знаме.

Посетителите са предимно на по 20 и нещо, носят дълги коси, карирани ризи и винтидж обувки и пият бира, нищо че е още пет следобед.

Съжаляваме само, че няма как да чуем нещо на живо тук – в полунощ трябва да си хванем автобуса обратно към Лондон и няма да успеем, ако останем.

Възхищаваме се на списъка с десетки музиканти, които са били в този бар: чували сме наживо само диджеите от MSTRKRFT и инди психеделиката на Beach House, но със сигурност всички имена в списъка си заслужават. Нищо. Както знаем, всичко изпуснато означава, сме намерили нещо друго.

Разпускаме за малко и си поръчваме гофрета с шоколад, ванилов сладолед и истински кленов сироп. Вече не съжаляваме за нищо - прегладнели сме от толкова ходене, а това се оказва най-хубавият десерт на земята. Така барът Start the Bus ни изненадва приятно повече от веднъж.

През остатъка от деня успяваме да се разходим по кея (много лодки, лек бриз и бягащи за здраве хора), да влезем в голямата катедрала на Бристъл и да „открием” какви ли не великолепни сгради. На един покрив е закрепен златен еднорог, а пред тукашната музикална академия има пищен фонтан с полуголи гръцки богове, риби и раковини.

Всъщност на всеки ъгъл има нещо за „откриване” – статуя на кралица Виктория, пъбове с древни емблеми и тъмна бира, малки галерии…

Точно по залез слънце се качваме по стръмен зелен хълм, който всъщност е още един парк. На върха му е Cabot Tower – кула-паметник, един от символите на Бристъл.

Под нас се открива още по-широка гледка към изчезващи в далечината хълмове - виждаме много църкви и четвъртити модерни сгради. Светлината става червена. Викторианската кула, под която стоим, е построена в памет на Джон Кабът – откривателят на остров Нюфаундленд в Канада. Още едно място, докъдето трябва да пътуваме!

Така и не успяваме да срещнем Massive Attack на улицата – няма как, те са на турне. (Ще ги срещнем в София това лято, когато дойдат за концерта си тук).

Но затова пък – точно когато се загубваме и тръгваме погрешно по булевард към крайните квартали - намираме графит на Банкси! На някакъв невзрачен ъгъл се изправяме лице в лице с това бунтарско, историческо произведение на изкуството и се чувстваме, сякаш сме се спънали в съкровище. Да, най-готините места във всеки град не се намират в брошурите за туристи, а по улиците. Ето защо си струва да отидеш наистина.

Бристъл е на по-малко от 3 часа на запад от Лондон с автобус.
Барът Start the Bus е на http://www.startthebus.tv/
Банкси е винаги на http://www.banksy.co.uk/
Ако не ти се пътува надалеч, ъндърграунд културата на Бристъл идва сама при теб: Massive Attack ще са в София на 15 юли, билетите започват да се продават съвсем скоро.