Петя Кирилова-Грейди е най-откритата феминистка, която говори български. И, логично, е вече известна с това. Петя има няколко важни качества: следи внимателно какво се случва в публичното пространство; разбира какво се случва всъщност; и изобщо не се притеснява да каже какво мисли, дори и то да противоречи на догмите, с които отдавна сме свикнали да се съобразяваме.

Всичките й добри идеи са събрани в образцовия блог OpenlyFeminist.com, който вече две години става все по-популярен.

Така че ако някой български общественик (в случая Валери Найденов) изрече нещо като „Днешните властови дами вече не са украшения, а компетентни домакини. Мястото им не е в будоара, а в кухнята” – е, вече не може да се измъкне безнаказан.

С нечовешка енергия (Вазов би написал „мъжество”) тя се стреми да покаже на всички къде стои проблемът и да мобилизира българските жени и мъже за промяна. Така че слушай внимателно:

V. S. Разкажи ни за себе си. Къде живееш сега и с какво се занимаваш?
П.К. Казвам се Петя Кирилова-Грейди и в момента живея в Мемфис, САЩ заедно със съпруга ми Кайл. Работя за неправителствена организация и съм автор на блоговете Openly Feminist и How to Marry a Bulgarian. За първи път пристигнах в Щатите през 99-та, когато бях на 18 години.
Тук завърших бакалавърската и магистърската си степен (политология) и срещнах съпруга си.
С Кайл известно време живяхме в България, в момента сме в САЩ.

V. S. Какво те кара да оставаш така близко ангажирана с българските култура и общество и, от всички каузи, свързани с България, защо посвещаваш усилията именно на феминизма?
П.К. Докато бях студентка взех курс по американска история, където за първи път срещнах феминистките идеи за равнопоставеност между половете. Първоначално реагирах с недоверие и агресия, но постепенно осъзнах, че именно феминисти са авторите, които си задават много от въпросите, които ме тревожеха тогава: Защо е толкова важно да съм слаба, гримирана, с голям бюст? Защо пък да трябва да се омъжвам? Наистина ли жените са по-слабо платени от мъжете?



През 2006-та се върнах в България и тогава за първи път забелязах, че сме едновременно много прогресивни и МНОГО консервативни по отношение на това какво изискваме от мъжете и жените. В България жените са образовани, работят, имат право на аборт, жените и мъжете имат възможност да се възползват от родителски отпуск. Страхотно. В същото време обаче живеем с някакви много остарели разбирания за това какво трябва да прави и може една жена, как трябва да изглежда.

Въпреки че работят наравно с мъжете, българките все още са основните отговорници за домакинската работа вкъщи, това е тяхната “втора смяна.”
В България масово се вярва, че една жена не е истинска жена, ако няма деца, а в същото време се отнасяме с неуважение към младите майки. В много случаи работодателите директно дискриминират млади жени, като не ги назначават на трудов договор, защото се страхуват, че служителките им ще забременеят. Средната женска заплата в България е с около 15% по-ниска от средната заплата при мъжете, жените продължават да работят в по-ниско престижни и по-ниско платени професии.

V. S. За блога ти (Openly Feminist). Кога го започна и защо? С какво в него се гордееш най-много?
П. К. Създадох Openly Feminist през януари 2008, защото вярвам, че проблемите, за които говоря, не са някакви индивидуални, мои си проблеми. Те са проблеми, с които много жени се сблъскват, не защото са направили еди-какъв-си личен избор, а просто защото са родени жени. Гордея се с това, че дадох старт на разговори, които доста бързо преминаха извън границите на моя блог. Вече има и други феминистки блогове на български и блогове, които не се самоидентифицират като феминистки, но пишат по теми, свързани със социалните роли на мъжете и жените, половата дискриминация и т.н.

V. S. С какво стилът на американките е различен от този в България? И в Европа? Какво можем да научим от тях и с какво се справяме по-добре?
П. К. Забелязала съм засиленото чувство за индивидуалност у американците. Не само в начина, по който се обличат, но по принцип... в начина, по който живеят. За тях е важно да се разграничат от масата, да покажат своята индивидуалност, да демонстрират личен вкус и гледна точка. Струва ми се, че в България все още хората се обличат “по модата”, копират чужд стил. Няма нужда да си социален антрополог, за да предположеш какви са културно-историческите причини за това. Мисля, че в последните няколко години обаче хората в България започват да се чувстват малко по-спокойно и по-свободни и това личи и по облеклото ни.

V. S. Каква е българската жена? Струва ми се, че в България се издават рекорден брой женски списания, чужди и местни, които са копия на чуждите. След всичкия този Cosmopolitan и Сексът и градът, по-еманципирани ли сме, знаем ли какво искаме и как да го получим?
П. К. Не чета много български списания, точно защото са копия на чуждите и им липсва автентичен глас. Като цяло, впечатлението ми е, че женските списания упорито игнорират важни, сериозни въпроси и в същото време дълбаят по теми, които са несъществени, но пък за сметка на това лесни за подготвяне. Това не е български проблем, разбира се.

V. S. Идваме на въпроса за чалгата. Как влияе тя на самочувствието, сексуалната ни култура, body image…
П. К. На мен чалгата като чалга не ми пречи. Не ми пречи и полу-порнографската (хипер)сексуалност, която е една от основните характеристики на чалга културата. Това, което ме притеснява е, че ако преди време чалгата се възприемаше като един от многото начини за изразяване на сексуалност, в момента чалга имиджа се възприема като Сексуалност с главна буква. В България расте едно цяло поколение, което не знае, че една жена може да бъде привлекателна и секси и без да прилича на порноактриса от нискобюджетна продукция.


Скрийншот от OpenlyFeminist.com.

V. S. Мнението ти за пластичната хирургия: освобождава ли или заробва?
П. К. Козметичната хирургия е следствие, не проблем сама по себе си. Проблемът се изразява в това, че жените (и мъжете, разбира се, но в значително по-малък мащаб) биваме оценявани най-вече на база на външния ни вид. Всички сме чували някаква вариация на “абе, може да е умна, но задникът и е 100 кила”. Не само че ни оценяват по външен вид, но и ни оценяват по унифицирани, нереалистични стандарти: дълги крака, буйни коси, пухкави устни, гладка кожа, плосък корем, големи гърди... Колко жени изглеждат по такъв начин?! Натискът е толкова голям, стандартите са недостижими по естествен път... Разговорът за пластичната хирургия не ми е интересен. Интересен ми е разговорът защо образовани жени, с добра кариера, интересни и талант, се комплексират, защото имат две бръчки между веждите.

V. S. В блога си беше написала, че не одобряваш класацията ни на най-красивите български пухкави дами. Защо не ти харесва подхода ни към body-image въпроси? (Все пак да напомня, че публикувахме статия за това как да напълнееш здравословно, ако си прекалено слаба – важна, но рядко обсъждана тема. Изобщо не искаме болезнено слаби и гладуващи жени). Трябва ли изобщо да не съдим за хората по това как изглеждат? Или да не забравяме, че има различни критерии за това какво е красиво?
П. К. Не харесах класацията за пухкавите дами, защото жените от класацията всъщност не бяха пухкави. Вяра Анкова, Анастасия Ингилизова и Стефания Колева са по-тежки от 13-годишните девойки от световните модни подиуми, но това не ги прави дебели. Като цяло, обаче, аплодирам усилията ви да обръщате внимание на здравословния начин на живот и да окуражавате читателите си да имат лично мнение относно облеклото и средата, която обитават.

V. S. Кога за последно беше в България и как ти се стори? Разкажи една случка, която ти е оставила ярко впечатление.
П. К. С Кайл бяхме в България през юли 2009-та, по време на Sofia Architecture Week. Радвам се, че в България има хора, които не се задоволяват с това да правят “българското Х”, а създават събития, места и проекти, които са значими сами по себе си. Беше прекрасно!

V. S. И последни „мъдри думи” за българските жени. И мъже.
П. К. Живеем в общество, което ни поставя много ограничения: как да се държим, как да изглеждаме, кого да харесваме. Това е достатъчно. Няма нужда да си поставяме допълнителни ограничения сами на себе си. Правете смели планове и действайте.