Всички знаем, че в България талантливите хора нямат край. Колкото и клиширано да звучи обаче, всеки ден се убеждаваме, че е истина. Съвсем нагледен пример за това е конкурса ни Upgrade your style.

Покрай него се запознахме с Ани - Ана Кременлиева на 26. Upgrade-натите й дрехи определено предизвикаха интереса ни, но когато пристигна първа, за да посети новооткрития ViewSofia Shop, вече бяхме убедени, че си струва.

Ани е от онези млади, талантливи и готини хора, които са избрали да живеят и да се развиват у нас и това е страхотно.

По образование днешната ни героиня е графичен дизайнер, но както тя самата казва, когато се занимаваш с дизайн, не може да се ограничиш само до едно нещо. Страстта на Ани са аксесоарите, но след нашия конкурс по-уверено се ориентира и към дрехите.

V. S. С какво се занимаваш в момента?
Ани: Занимавам се с графичен дизайн. Аз мисля, че когато човек има влечение в тази област, тя може да е много пространствена, не е задължително да е фокусиран само към едно нещо, така че се интересувам от всякакви полета на дизайн, ако мога така да кажа.

V. S. И от мода?
Ани: Мода, да. Всъщност предполагам винаги съм се интересувала от мода, но никога не съм осъзнавала колко ми е приятно. И вашият конкурс (Ани е автор на някои от най-креативните предложения в конкурса Upgrade your style - бел. ред.) беше причината да повярвам, че има смисъл в това. И преди съм си преправяла разни неща, но с тениската всичко се отключи в мен.



V. S. За приятелки правиш ли разни неща?
Ани: Една приятелка скоро има рожден ден, на нея съм обещала да й направя диадема с воалетка наполовина, с едно голямо цвете и мислим да измислим заедно целия аутфит.

V. S. Значи сега си се ориентирала към аксесоарите?
Ани: Ами да, защото при дрехите по-трудно се намират материи, а за мен материите и десените са много важни, както и някой, който може да ти изпълни кройката професионално. При аксесоарите успявам по някакъв начин да управлявам идеите си. Шиенето и цялата поточна линия нататък е доста по-трудно. Затова преправянето на дрехи всъщност е по-лесно, отколкото създаването на нещо ново.

V. S. Нещо любимо, което си си преправила?
Ани: Ами обожавам дрехите на майка си, които преправям. Имам една стара синя пола на бели точки. Тя беше толкова скъсана, че на дупките й заших черешки, сложих един ярко зелен цип и се получи страхотна лятна пола.

V. S. Откога посягаш към гардероба на мама?
Ани: Открай време. Винаги й размествах нещата и тя се побъркваше: “Пак си ми бъркала по кутиите!” (смее се).

V.S. Да разбирам ли, че си падаш и по секънд хенд?
Ани: О, да! Задължително!


Маншон с цип, бяла шапка, тип руска, от заешка кожа, шапка по upgrade на Ани

V. S. Коя е най-голямата ти находка?
Aни: Две са. Едната я нося сега. Това е маншон от заешка кожа, черен, от вътрешната страна има цип и става за чанта, за 6 лева, държа да кажа. А другата находка, на която много държа, е един пуловер на G-star, явно още една от първите им колекции, почти си личи, но на G-star пуловер намерих, страхотен.

V. S. Кои са най-хубавите места за секънд хенд шопинг в София? Имаш ли си любимо?
Ани: Тези, които са много селектирани, са на "малките 5 кьошета". Там определено селекцията е по-явна. Вижда се, че са подбирани дрехите по някакви цветове, по някакви стилове.

V. S. Но не е ли по-приятно да отидеш и сам да си го намериш?
Ани: Определено. На женския пазар предполагам всички ги знаете, и по "Пиротска" има много. Всъщност по "Пиротска" съм намирала страхотни неща.

V. S. А иначе как би определила стила си?
Ани: О, определено нямам стил. Това мога да го кажа със сигурност.

V. S. А попадала ли си в някакви по-крайни периоди в облеклото си?
Ани: Специално за себе си мога да кажа, че за да постигнеш един малко еклектичен стил, трябва да минеш през всички неща. Няма как да разбереш кое е твоето, ако не експериментираш. Примерно, Нирвана периодът, който беше гръндж с кубинките. Имаше и време, в което мислих, че е много важно да се носят костюми. И накрая разбираш, че е без значение дали ще влезеш с гуменки в операта, ако ти се чувстваш ОК, че това е твоят стил.

V. S. Срамуваш ли се от някой от периодите си?
Ани: Определено от периода с костюмите.

V. S. Имало ли е конфликти с родителите ти за външния ти вид?
Ани: С майка ми имах преди време, когато излязоха тези брутални платформи с много висок ток. Тогава бях в шести клас. С баща ми - завързаната на кръста риза. Иначе майка ми определено много оценява съчетанието на различни стилове и това, че правя препратки към стари дрехи, много й харесва.

V. S. Вкъщи има ли значение как изглеждаш?
Ани: Аз съм луд фен на пижамите. И то не само вкъщи или до супермаркета. Аз си излизам по пижама. Имам си за йога, такава, с която ходя по улиците. Веднъж се хванах на бас с един приятел, че ще изляза по пижама. Тогава бяха модерни лъскавите панталони, а аз имах една тъмнозелена сатенена пижама с джобове отстрани. Оттогава си имам пижами и за навън.


Любимите гривни на Ани, които носи винаги заедно

V. S. Кой е любимият ти аксесоар?
Ани: Мисля, че брошката. Бижутата малко ме притесняват. За себе си мисля, че все още не съм ги усвоила достатъчно. Брошката някак си ми придава някакъв чар, в същото време е част от дрехата, а не е просто закачена там.

V. S. А по какви си падаш повече, по по-стари или по по-футуристични?
Ани: Ами и старите, и футуристичните, големи, изчанчени, не ме притесняват. Нямам ограничения специално за това. Харесват ми по-модерни и по-антични, съчетание между двете. Много обичам съчетание между стил и материи, т.е. нещо много старо, като брошката, която беше на тениската от конкурса ви, тя беше антика, с нещо ново.

V. S. А какво носиш в момента?
Ани: Това е от чеиза на баба ми - монета, единствената останала. Обичам новите дрехи, но мисля, че тези дрехи, които някой вече е носил, имат история, един особен дух. Имам платове, тъкани от баба ми, които още ме е страх да докосна, защото си представям труда и силата, които тя е вложила.

Дрехата не е просто нещо, което обличаш. Тя е нещо, на което придаваш стойност, но и когато го усетиш с енергията му, има стойност и за теб вече дошло в ръцете ти, било то на някой друг. Затова имат стойност, защото някой вече има история с тях. Намирам това за очарователно.

V. S. А дрехите ти сега какви са?
Ани: Панталонът е Capasca, тирантите са секънд хенд, потникът е Sisley, а блузата мисля, че е H&M.

V. S. Пазаруваш ли от чужбина?
Ани: Когато съм навън, задължително. Там разнообразието е по-голямо просто, не за друго.

V. S. Кои са ти любимите лейбъли?
Ани: Ами това е много странно да се определи. Примерно при Boss и Stefanel много харесвам цветовете, пастелните тонове. Boss имат изключителни материи, може кройката да не крещи, но материите задължително са много изящни.

Като стил много харесвам Vivienne Westwood. Винаги ме оставя без дъх. Просто е толкова енергична и  непредвидима. Но например и последната колекция есен зима на Galliano много ме впечатли, защото имаше мотиви, като че ли от български носии.

Аз имам в главата си като идея да реализирам супер модерна колекция с български носии, защото те са уникални като шарки и имат много символика в себе си. Примерно, не знам дали сте се замисляли, но пафтите са яйчници. И според мен не са достатъчно експлоатирани и в световната мода.

V. S. Освен Capasca, харесваш ли и купуваш ли нещо друго българско?
Ани: Общо взето харесвам всички млади дизайнери, които и вие споменавате. От всеки мога да си взема по нещо. Голям фен съм на Петър Петров.

V. S. Без какво не излизаш от вкъщи?
Ани: Голяма чанта. Вътре е целият ми живот. Излизам сутрин, срещи, в момента завършвам магистратура, стажове, йога и накрая като вляза в нощно заведение, обикновено става така, че съм с огромна чанта. Очила, телефон, тефтер, книга, дори фенерче.

V. S. На какво ще наблегнеш пролетта и лятото в стила си?
Ани: Мисля да наблегна на широките поли. А от цветовете - пастелни, светлосиньо и също един много интересен цвят, който сега излиза, жълто-зеленикаво, малко жабешко. Много добре се съчетава с кафяво.

V. S. Какво не спираш да си купуваш, независимо колко много имаш?
Ани: Бели потници. Имам дузина, абсолютно от всякакъв вид. Обичам да ги трансформирам също така. И има една циганка на женския пазар, с която съм се спазарила и ми ги продава по 2 лева.

V. S. Какво си купи последно?
Ани: Ами последно си купих такъми, за да си направя брошки.

V. S. Йогата повлия ли на стила ти?
Ани: Повлияла не е, по-скоро ми помага да отключа някакви неща в себе си, което със сигурност влияе вече по някакъв начин. Чувствам се много по-освободена.

V. S. Какво не би облякла никога?
Ани: Това е къса ластична черна пола. Мисля, че не бих облякла никога. Твърде ми е анти.



V. S. Какво те дразни по улиците?
Ани: Ами сега имам стажове по училища и това, което наистина ме дразни, е, че момичетата от 8-ми клас и нагоре, че и по-малки, са като излезли от калъп. Това е нормално, може би и аз съм била така. Но те са облечени в черно от горе до долу, с едни и същи прически, направени на вафлички, с очертани в черно очи, т.е. нямат индивидуалност по никакъв начин.

Не е страшно да видиш нещо смешно, нещо авангардно, нещо грозно. Страшно е, когато видиш от калъп излезли неща. Те не се опитват да грешат, а копират.

V. S. Има ли място по света, което най-много олицетворява стила ти?
Ани: Много харесвам Швеция. Там наистина го има този дух, идивидуализма. И в Азия мисля, че го имат, но мисля, че в Европа скандинавците най-силно го проявяват.

Надявам се и тук хората да започнат да излизат повече от рамката, обаче това е много трудно. Изисква се смелост да си позволиш да излезеш с нещо, което мислиш, че ти приляга и ти е по душа. Примерно първият път, когато реших да си сложа престилка заедно с дънки и да изляза. Хубаво е, когато видиш, че не те възприемат толкова зле.