Стилът на дядо, който най-симпатично ни звучи на италиански - nonnitudine, е много модерен, малко гротесков и средно прагматичен, а колекцията JW Anderson Есен/Зима 2024/2025 е в точния му епицентър, канейки да представят тенденциите за идните хладни сезони (на екипа) дядовците.
Last of the Summer Wine е един от най-популярните ситкоми в Англия. Първият епизод е излъчен на 4 януари 1973 г., а последният на 29 август 2010 г., тридесет и един сезона по-късно. Действието се развива в Йоркшир и разказва историята на трима възрастни граждани, които, освободени от съпруги, работа и други отговорности, изследват света с погледа и отношението на онези, които предпочитат да не порастват твърде, а се радват на всякакви необичайни приключения. Именно това е частта от живота, която Джонатан Андерсън пренесе на модния подиум на Лондонската седмица на модата, където обаче няма място за носталгия. Бабата като дядо и обратното, типично състояние за тези, които са имали честта да се нарекат баби и дядовци, се превръща в инструмент за изследване на себе си, за да живеем живота си със съзнание и любопитство. Колекцията JW Anderson Есен/Зима 2024/2025 е начин за диалог с бъдещето, докато се учим да живеем в настоящето.
В царството на обемните чанти, тези осем са за цял живот
На подиума сякаш наистина дефилираха баби и дядовци, колкото еднакви, толкова и различни. Тези прекрасни хора са наследствената следа в битието ни на Земята, достойни за уважение точно толкова, колкото и за свежо намигване и сърдечна прегръдка. Сивите и къдрави перуки, ръчно плетените ризи, „дългите панталони“ (изключително двуслойни) и потниците с панделки, които някога са се срещали само в местните галантерийни магазини, домашните чехли и след това мъжките палта с преувеличени пропорции, ръкавици за изваждане на ябълкови торти от фурната и огромни тъмни пуловери, които са били в гардероба на практика завинаги: това е "стилът дядо" - сред най-силните тенденции на сезона. Сатира за „попадането“ в съществуване, което изглежда не принадлежи на тези, които го живеят, където пространството между тялото и дрехите (понякога твърде обрано, понякога твърде разточително) е начин за диалог с това кой си и кого би искал да бъдеш. Това са английските пенсионери като тези, за които говори Андерсън. Те са любопитните и шумни съседи, разказващи анекдоти от младостта и изгорените мечти, приказки и вицове, а в джобовете си пазят сладкиши и нежност. Те са стереотипни, но са толкова много, и слава Богу, че стават неконвенционални, защото не се страхуват да бъдат нормални.
Великолепната колекция на Джонатан Андерсън за есента и зимата на 2024 г. е в галерията ни горе >>>
