Следва

60-годишна адвокатка стана Мис Буенос Айрес

Венеция казва ДА на „вход турист“

Спомняме си първия път, в който посетихме Венеция. Бяхме на по 17 и нямахме търпение да видим града, в който вместо улици има канали, а вместо коли - гондоли.

All About Life преди 2 месеца

Градът, заседнал в миналото с величествените си сгради и античен дух, с безкрайните канали, изплетени като паяжина, пълни с вода, бълбукаща под греблата на гребците, величествени готически сгради и туристи, превърнали се в неизменна част от пейзажа на града. Венеция е пропита с духа на минали епохи. Всички, които стъпят там, се превръщат в ненаситни консуматори на красота, нетърпеливи да прекосят острова, изследвайки всяка плочка и всеки ъгъл. Венеция е град, който е лимитиран в границите си – той не расте нито вертикално, нито хоризонтално. Лабиринт, който вплита в себе си елементите на водата и земята и носи усещането за вечност. Но това е заблуждаващо. Лагуната има свой собствен живот – непрекъснато се променя, заема и отнема пространство, следвайки собствения си жизнен цикъл, а Венеция е нейната най-ценна и красива перла.

Най-големият враг на Венеция със сигурност са високите води, но нека не забравяме и реките от туристи. За първия проблем вече е намерено решение – градът е опазван от наводнения чрез специална система с името „Mose“, състояща се от 78 бариери, разположени на ключови места в лагуната. За втория, не напълно, но с поставено начало - дневна такса от 5 евро на всеки турист, колкото е цената на еспресото на площад Сан Марко. По този начин Венеция се превръща в музей на открито – не плащаш, не влизаш.

Тази промяна вече е факт – от 25-ти април Венеция е единственият град в света, който може да бъде посетен само срещу заплащане. Администрацията й обяснява, че тази мярка ще се прилага само в определени периоди от годината, за да се възпрепятства „ударният“ туризъм.

Пропуснахме да споделим за още един проблем на Венеция, за който не е помислено, а именно - изселването на жителите. Хората на Венеция вече не могат да търпят прииждащите туристи и предпочитат да се преместят в жилищните квартали, които са на континента. Те са построени в средата на миналия век, когато Венеция мечтае за модернизация. Такъв например е Порто Маргера. Средно 1000 души се местят всяка година. Тук възниква въпросът – какво би се случило, ако останат само стените, улиците, дворците и каналите? Доколко бихме могли да наречем Венеция „град“ тогава? Въпроси, на които няма как да си отговорим към днешна дата. Но едно е сигурно – Венеция винаги ще е примамлива дестинация за туристите.

Сутрин мъглата скрива вапоретите, пълни с пристигащи туристи, а по залез слънце улиците бавно се изпразват. Часове, в които туристите и жителите сякаш са един и същи брой, а Венеция изживява своята противоположност. Разкошните и мултикултурни одежди на града, замръзнали във времето, са смесени с тези на една култура, която изглежда никога няма достатъчно време. Град, който се движи и трансформира спрямо хората, които са в него в дадения момент. 

More All About Life