„Ако Стивън Мейзъл беше филмова звезда, той щеше да е Грета Гарбо“, каза писателят Джеймс Регинато по време на коктейла в Ню Йорк, в чест на колекцията, проектирана от фотографа за Zara. И където единственият, който не се появи, беше самият той. Един от най-големите съвременни модни фотографи. Абсолютно неизбежно име, когато говорим за мода, и със сигурност най-неуловимият.
Art Act: Стивън Мейзъл, най-красивият, и най-влиятелният, моден фотограф
5 юни е рожденият ден на този Скарлет Пимпърнел, който има специално място във Vogue Italia. Meisel е фотографският знак, който украсява списанието от 1988 г., без да попада в капана на хомологацията и повторяемостта, които биха могли да възникнат с постоянното присъствие в списанието, месец след месец до 2016 г. Сканиране на поп и мода, обичайни и необичайни модели, дрехи, които винаги се променят, но остават незабравими... Това, което винаги е впечатлявало в Мейзъл, е способността да променя регистъра, но не и идентичността, и в същото време да променя основно идентичността със същия регистър.
Стивън Мейзъл с Мариан Фейтфул
Първата корица, с „бялата риза“
Ето защо, справянето с хилядите и хиляди лица на огромното му творчество във Vogue Italia е обречено на провал. Какво да изберем по-напред? Откъде да започнем? За да стигним докъде? Разчитаме на рационалността, която създава ред и която вярваме, че отговаря добре на винаги „чистия“ подпис, на безупречната техника на фотограф, който от ноември 1988 г., от известната първа корица с „бяла риза“ от ерата на Франка Созани, исторически директор на списанието, изгражда светове, ражда идеи и ги трансформира във визии, черпейки от кинематографични образи, тенденции, както и бъдещи перспективи, сурови текущи събития, както и най-баналното ежедневие. Всяко време има своя елф, магьосникът, който знае как да извади нормалността от шапката си с дрехите на неочакваното. А какво е роклята, ако не разцъфтяването на една идея в реалност? Бъдещото отражение на днешния ден? Модата нямаше да я има, ако ги нямаше тези, които я виждат и предсказват... Ето защо неговите образи не са обикновени модни кадри, а фрагменти от времето, което принадлежи на всички ни днес.
Корицата на Vogue Italia юли/август 1988 г.
Стивън Мейзъл през очите на тези, които го познават добре
Ариела Годжи, историческият моден директор на Vogue Italia, смесица от модна култура, вкус, непредсказуеми и винаги правилни завои, го описва така: "Красив, деликатен, изискан, спокоен, не можеш да откъснеш очи него. В началото го виждахме на модни ревюта, тук и там, после се оттегли, потули, избра мистерията. На снимачната площадка присъстваха само най-близкия му екип, модните редактори – Едуард Енинфул, Карл Темплър, Джо Маккена, Николета Санторо, Карлайн Сърф, Брана Улф, обичайните за грим и прическа – Пат Макграт , Франсоа Нарс, Гарен, Жулиен д'И... Смел и интуитивен, и уникален с това, че остава отделен от звездната система, която иначе, може би, щеше да го превърне в една от многото звезди.... Но най-остроумната черта на Мейзъл е, че той е истински експерт в модата, с изключително задълбочени познания по темата, вкл. колекциите и правилата на външния вид".
Стивън Мейзъл с Карл Лагерфелд
"Ако трябваше да снимаме на тема червено, той изброяваше имената на марките, те вече бяха в главата му. Това го направи моден фотограф сам по себе си. Той знаеше как да прави всичко, дори преди Vogue. Спомням си едни снимки за Lei (младото списание на Condé Nast през 80-те, отново водено от Франка Созани, бел.ред.), бях на снимачната площадка с Ана Сю, моден редактор по това време, а Стивън отговаряше за прическата и грима".
Стивън Мейзъл с Ана Сю
Любовта към рисуването и след това...
Към всичко това се добавят бързина, взискателност, страхотен усет и изключителна визионерска и разказвателна способност: с тези оръжия фотографът дава живот на разнообразна продукция, изградена и благодарение на уроците, научени от работата на велики фотографи: Пен, Нютон, Паркинсън ... В действителност, в началото любовта на Мейзел към женския елемент - която той култивира от ранна възраст - се изразява чрез рисуването, което той учи в Ню Йорк в гимназията за изкуство и дизайн и в училището Парсънс Дизайн. Именно илюстрациите привличат вниманието на Халстън, който го наема да оформя колекциите му. Паралелно, като втора работа, прави първите фотографски тестове на модели от агенция Elite (работил е и като модел ), завеждат ги в редакцията на Seventeen и... голямата игра започва.
Началото
Много трудна игра, която обаче не го уморява. Само през 1993 г. – годината, на която бе посветена изложбата на Стивън Мейзъл 1993 - Една година във фотографии, проведена в Испания от ноември 2022 до май 2023 – след фотографската книга Sex, създадена в сътрудничество с Мадона, Мейзъл прави 28 корици за Vogue и повече от сто редакционни статии.
Стивън Мейзъл с Мадона
„Не съм от хората, които седят и гледат работата си, освен ако не ми се наложи...“, казва той на Майкъл Бенсън в интервю за Vogue по повод изложбата в Испания. „Работата е нещо, което правя просто инстинктивно, идва ми естествено. Това са образи, които са в главата ми от дете." Личният му живот е строго секретен, интервютата са „почти“ невъзможни, но началото на неговата много стегната биография на сайта за изкуство и търговия веднага дава перфектна представа за работата му: "Той има невероятен талант да пише истории, които отразяват културата. Той не само фотографира модата, но я очертава и й придава културен отзвук...". Неговият талант, съчетан с "познанията" по фотографско изкуство, кино и всичко, което е подхранвало любопитството му, се превръща в уникални визии, разпръсквачи на тенденции, мода и прищявки, но също и в модни интерпретации на политически и социални въпроси, екологични бедствия, хора... Защото снимките на Мейзъл не са просто модни кадри, те са истории, истински истории.
Най-красивите истории, разказани във Vogue Italia
Разказвач на нашето време, с красиви истории в своя обектив, понякога щастливи, понякога свирепи, който не се прави на глух и сляп пред кривиците на обществото, напротив. През юли 2005 г. пръстът беше насочен към вече маниакалното и често сляпо търсене на физическо съвършенство: Makeover Madness е елегантна и обезпокоителна история, в която скалпели, спринцовки, инвалидни колички и бинтове придружават елегантните тенденции за Есен/Зима 2005.
Корицата на Vogue Italia юли 2005 г.
Две години по-късно (юли 2007) е ред на Super Mods Enter Rehab: Агнес Дейн, Лара Стоун, Миси Рейдър, Таша Тилбърг, Саша Пивоварова, Иселин Щайро и Гуиневир ван Сиенус повтарят откачените, упадъчни и шокиращи нагласи на някои икони на нашето време – от Бритни през Парис до Линдзи. Крясъците на света могат да бъдат чути в „Извънредно положение“ (септември 2006 г. ), в който основната бруталност прониква в представянето на полицейските проверки за сигурност на летищата. През септември 2007 г. на корицата пише Extraordinary, сесията е озаглавена Make Love, Not War: калта от войната по лицата, шлемовете... беше повдигнато обвинението, че се излъсква конфликтът в Ирак. Но Мейзъл е проницателен, той не романизира... Не го прави дори в The Latest Wave (август 2010), разказвайки за една от най-големите петролни катастрофи: през април същата година, край бреговете на Персийския залив в Мексико, гейзер избухна в последния етап от пробиването на кладенец и избълва опустошително нефтено петно в продължение на три месеца.
We love: Тимъти Шаламе е първата мъжка корица на Vogue UK
Корицата на Vogue Italia от август 2010 г.
Мейзъл оцветява трагедията с мрак, намазвайки русалката, която умира на плажа, Кристен Макменами, със смола. Страшно красив, заплашително елегантен образ. Черният цвят се завръща в Silent през август 2008, елегантен и абсолютно ироничен черно-бял репортаж, където фарсовото отчаяние на вдовици с воали пресича и се разлива върху гробищната архитектура...
Първа корица за Vogue Italia без Стивън Мейзъл от 27 години насам
Модата се смее
Страховете, тревогите, параноите, видени през призмата на модата. Но реалността не е просто "черна опера", тя е пълна с любопитства, ексцентричности, идеи и страсти, които трябва да се наблюдават с отворени и развеселени очи. "Неизбежно е, трябва да се смеем. Мога да се концентрирам, когато трябва, но също така трябва да се смея и да се забавлявам с всички...“, казва той отново на Бенсън. Така през януари 2005 г. Мейзъл заснема Другия Холивуд. „По-малко блестящ, по-малко стереотипен, по-личен. Стил, мода, герои: как се променя имиджът на шоубизнеса“, гласи началното резюме от 70 страници, което концентрира истинско изследване на ежедневието на знаменитостите. Има 80 страници от Runway през януари 2010: главозамайваща поредица от снимки, модели, коси в стил дъга, различни стилове и цветове. Гигантски подиум, пълен с бекстейдж, който оживява лудостта, еуфорията на онзи невероятен парад, какъвто е модното шоу. Тогава модата сменя своите канали, Мейзъл я наблюдава и през март 2017 г. я организира в Buy, Bye, огледало на екрани за онлайн продажби, където ролята на моделите е пренесена в новия уеб лексикон: вижте сега, купете сега... Кой не помни историческите издания, като това от юли 2008, The Black Issue, или Belle Vere от юни 2011? Те изведоха чернокожите и „разликата в размера“ на преден план като богатство. Вече толкова известни, че е излишно да се говори за тях, те винаги са примери за положителен дух, който се взира в еволюцията и я въвежда като факт в реалността.
Корицата на Vogue Italia от юни 2011 г.
Корицата на Vogue Italia от юли 2008 г.
Връзката с киното и социалните битки
Фантастичната реалност на киното е много обичана и често използвана от Мейзъл. През март 1998 той отдава великолепна, звездна почит към Блейд Рънър. Pulp (юли 2004) пък е вдъхновен от холивудската иконография на 40-те и 50-те години, възпроизвеждайки воайорска еротика, аристократи, гангстери и невъзмутими стриптийзьорки. Различни атмосфери от тези на An Undiscovered Musical (април 2015), нещо като преработка на двойката Джинджър и Фред от Карън Елсън и Кристофър Нике. Към киното гледат и корицата и репортажа на Cinematic April 2014, с изображения, които във филма на ужасите пресъздават напрежението на трилър Grand Guignole, с модели в тафта, дантела и коприна, обект на насилствени актове... Не просто почит към големия екран, но плакат, заклеймяващ насилието срещу жени.
Корицата на Vogue Italia от април 2014 г.
И отново The Heart of The Machine (февруари 2015), сесия по средата между Metropolis и Flashdance, работническата класа сред старите шивачки и металургията... И след това рутината на едно пътуване с метрото, което с привлекателността на Ракел Цимерман се превръща в пътешествие със стил (ноември 2011). Любовта на фотографа към средномодерния стил на Sheats-Goldstein Residence, шедьовър от 1960 г. на Джон Лаутнър, ученик на Франк Лойд Райт, който се извисява над хълмовете на Бевърли Крест в Лос Анджелис (март 2000). Играта на столове, маси, геометрични линии и цветове, които рамкират модели в стил Мондриан от 20-те години на миналия век в Neo Structure (октомври 1996) и още, и още…
От Twiggy нататък: Stevel Meisel и супермоделите
„Ходех на училище на 57-ма улица. Не знам защо, но винаги имах Instamatic със себе си. Ню Йорк изглеждаше малък, а в онези времена можеше да видиш манекенки навсякъде“, каза още той на късметлията! Бенсън, на когото можем да сме благодарни, защото сега знаем повече от Мейзъл... "Беше трудно да не ги забележа. Така че, да, всичко започна, когато бях много малък, може би дори преди да започна да снимам. Просто харесвах модата." И моделите. Туиги е от съществено значение за него. „Бях фен на Туиги. Бях на 12 или 13 и ужасно исках да я срещна. Така че пропуснах училище и отидох в студиото на Мелвин Соколски, защото знаех, че той е там. Чукам на вратата и стилистът – Али Макгроу – ми каза „не“, но фотографът ме пусна да вляза. Така получих снимка и дори автограф. Беше на 17, може би на 18 и мисля, че това беше първото й пътуване до Ню Йорк. Предполагам, че тогава е била в плен на това да бъде Туиги. Тя беше изумена, когато й разказах тази история много години по-късно."
И специално Линда Еванджелиста
И тогава се появява Линда. Единствената, музата, която никога не се преструва и носи радост с това, което прави и показва. На корицата през февруари 1989 г. Мейзел я изобразява в кола, чаровно усмихната и с à la garçonne коса. В брой, който говори за новата жена и който за целта изброява имената на Elgort, Watson, Demarchelier, Lowit, Satoshi Saikusa, корицата е на Meisel. Защо? Защото на първо място снимането вече е "история", а освен това разказва за една специална жена, която прескача от страницата и остава с вас. Мейзъл ще я вземе със себе си, карайки я да обясни през декември 1989 г. екстравагантните Eccentrics 90, които идват, обличайки я в мотард шик заедно с Наоми Кембъл и Кристи Търлингтън.
Стивън Мейзъл с Кристи Търлингтън
Амбър, Стела, Шалом…
Трио, което често ще бъде подновявано, обогатено през май 1993 г. с Амбър Валета и Шалом Харлоу на корицата Belle, така: радостни създания, които си играят с възглавници в големи бели ризи... И тук ехото от известна снимка на Бийтълс от Хари Бенсън резонира прекрасно.
Корицата на Vogue от май 1993 г.
Дама или господин е Линда през септември 1991, после Катрин Хепбърн - през март 1994 г., емблема на италианския гламур през май 2012, пристрастена към козметичната хирургия в гореспоменатата Makeover Madness, олицетворение на стила в The Duchess Linda Evangelista, през юни 2008... Една неразривна връзка между Линда и Стивън Мейзъл, която намира историческия си връх в тома на Phaidon 100, издаден през 2023 г. Но също така Наоми Кембъл, златен идол на корицата от юли 1990 г. и за първи път облечена в сребро през юли 1989 г., след това столичен войник през януари 2017 г.... И Стела Тенант, невероятен модел саристократична привлекателност, която фотографът обожава.
Стивън Мейзъл с Наоми Кембъл
„Той седеше и четеше книги на китайски, сякаш нищо не се е случило…“. През септември 2011 г. именно тя повтори - с някои постпродукционни трикове - Етел Грейнджър, най-тясната талия в света, противоречива икона на света на фетишите в снимки с многозначителното заглавие "Дисциплината на модата" .
Накратко, реки от модели са преминали през обектива на Мейзъл, често в модни снимки с много голяма плътност на лица, като The Group (юли 1999), 40 страници с повече и по-малко известни жени, истински компендиум на естетиката на деветдесетте. Твърде много, за да бъдат изброени, но сред тях художничката Елизабет Пейтън на корицата от юли 1998 г., озаглавена "Истински живот. Къде живее модата". С нея в броя други реални хора - художници, писатели, стилисти, PR - изобразени на "реални места", у дома, в ателието, в офиса. „Мисля, че съм добър в подбора на хора, в откриването им... Виждам неща в тях, които пряко замесените може да не видят“, твърди Мейзъл.
Мадона като Мерилин, Изабела като София
И кой знае какво е видял в три жени-персонажи, велики звезди, взети тук за пример, които в различни времена са обитавали залите на Vogue Italia. Ще започнем с Мадона. Мейзъл, който през 1984 г. заснема обложката на албума Like a Virgin и през 1993 г. заедно с нея издава Sex, я преоткрива през февруари 1991 г. в модерната версия на Мерилин: обложка с мощен чар, в която деконструираната енергия на звездата се втвърдява в атомно ядро с великолепната стилистика на Джанфранко Фере. След това идва София Копола, която в изданието от декември 1992 г. е една от жените, за които се говори през тази година... "След като попаднах - случайно, казва тя - в Кръстника част III... - Страхувах се, че Стивън Мейзъл, като страхотен фотограф и имиджмейкър, ще ме убеди да си обръсна веждите. Вместо това промених мнението си: фотосесията беше изключителна, атмосферата, музиката, уединението на студиото ме накара да се почувствам напълно спокойна. Беше малко като работа на снимачна площадка."
Корицата на Vogue от декември 1992 г.
Точно. Изабела Роселини е постоянно присъствие във фотографската история на Мейзъл във Vogue Italia. Черно-бялото от декември 1988 я вижда да споделя корицата с Лорън Хътън и Верушка, за да представи "най-красивите жени".
Стивън Мейзъл с Лорън Хътън
През септември 1989 г. фотографът я намира за неустоима, още следващия месец Изабела Роселини, видяна от Стивън Мейзъл, е на корица. После, през септември 1990 г., маестрото я избира за символ на италианския чар Лоло-Лорен. Много чувствени кадри той прави и през февруари 1992 г. и юни 2012 г. "Той е безкрайна любов. Сериозен, с дългата коса, която го обгръща в мистерия, г-н Мейзъл може би ще прочете този водопад от възторг, генериран тук. Може би ще се смее, след това ще се върне към вдъхновението си от модата и всичко останало".
Честит рожден ден, маестро Мейзъл!
More from View Sofia
Петте неща, които НЕ харесахме в модата през изминалата седмица
Джулия Нобис е заснета от Кай Зи Фенг за майския брой на Vogue Австралия. Фотосесията е наречена I Want Candy...
Уличният стил на звездите: Или - или?
Романтично райе или Дама Пика?...
Андрей Пеич би променил пола си зa договор с Victoria’s Secret
Звездата от мъжките и дамските модни подиуми Андрей Пеич заяви, че би обмислил операция за промяна на пола, ако американската линия...
