Следва

"Самозванци" с призив за размишление върху идентичността в съвременното общество

The Room Next Door на Алмодовар: Златен лъв, любов и смърт

Новият филм на испанския режисьор Педро Алмодовар стана Най-добър филм на 81-ото издание на кинофестивала. 

Movies & TV преди 3 седмици

The Room Door, филмът на Педро Алмодовар, който спечели филмовия фестивал във Венеция 2024 е за стойността на живота и темата за евтаназията в изцяло женска история (и за първи път на английски).

Отчасти победата бе предизвестена, заради 17-те минути аплодисменти, получени след официалното му представяне на 2 септември. Филмът повлия изключително силно на емоциите на публиката.

Педро Алмодовар обича да учудва и винаги да измисля нови образи, като същевременно запазва собствения си стил. В неговото кино (от Kika до Pain and Glory, от Talk to Her до All About my Mother) всеки път се сливат взаимоотношения и истории, лица, комбинации от цветове, визии и вдъхновения, които говорят отвъд думите. Да предизвикаш себе си хазартно, да надхвърлиш собствените си граници, без да се страхуваш от нарушаването им - това са главните пунктове в неговото велико творчество.

За 50 години той не само сътворява шедьоври, но дава и много идеи за света на модата, би било достатъчно да си спомним колаборациите с Dolce&Gabbana (която се завръща в новата му работа, в малък детайл) и с Jean Paul Gaultier, като той дори създава костюмите на актрисата Елена Аная във филма The Skin I Live In.

The Room Next Door, филмът 

Алмодовар, след богата кариера, прекарана в разказване на испански, реши да „дебютира“ на близо 75 години (ще ги навърши скоро, на 25 септември) с първия си филм, сниман изцяло на английски език, The Room Next Door, в конкурсната програма във Венеция. И за това ново приключение той избра да разкаже историята на женското начало, видяна през погледа на две жени, Марта и Ингрид, изиграни съответно от Джулиан Мур и Тилда Суинтън, много добри в превъплащенията и разбирането на ролите си, и двете трудни и болезнени.

Едната работи като писател на автобиографични романи, докато другата е неизлечимо болна бивша военна репортерка, чиито перспективи за живот след химиотерапия, която за съжаление не работи, са практически нулеви. Двете са близки в миналото и се намират отново по чиста случайност. Това е момент, в който изплуват спомени, едно старо приятелство, което въпреки изминалото време е способно да укрепне и постепенно да се трансформира във форма на любов и съпричастност. Ингрид, знаейки съдбата си, измисля план: тя иска да умре. Вече е помислила за всичко, например хапчето, което ще приеме и така ще започне своя личен процес на (само)евтаназия. Но тя иска този приятел до себе си, който е в съседната стая (оттук и заглавието). Избор, който става необходим и за двете, но който в крайна сметка ще ги обвърже още по-дълбоко, до края.

След това Педро Алмодовар навлиза в границата между живота и смъртта, между осъзнаването и желанието да осъществиш своя избор, на свободата, без да чакаш болестта да пристигне и да надделее. Вдъхновението идва от книгата What Are You Going Through, написана от Сигрид Нунез, където има не само мелодраматични или самосъжалителни тонове, но също ирония и сарказъм. И Алмодовар е този, който обобщава душата на филма: „да живееш интимно със смъртта“.

More Movies & TV