„Светлината тук е преливаща се, сякаш чувам звука на пиано на заден план“, „Ако го следвате, ще ме намерите там, където започна всичко“, четем в чат, публикуван в Instagram няколко часа преди шоуто на Marni в Милано. Започва с „Търсих те навсякъде”, а авторът не знае къде точно се намира, но изведнъж забелязва красотата наоколо. В изображенията, прожектирани няколко мига преди началото на шоуто, имаше балони, кактус, куче с плюшено животно, обувки, неуловими символи на едно творчество, което се храни с неочакваното. Творческият директор Франческо Рисо изглежда има вид и подход на дете, което си играе с маниите си в омагьосана гора. На Седмицата на модата в Милано, с колекцията Пролет/Лято 2025, Marni трансформира физическо пространство в абстрактно измерение, невъзможно за поставяне в реалността, но все пак осезаемо. В кресчендо, белязано от саундтрака на Dev Hynes - вдъхновен от композициите на Julius Eastman и изсвирен на пиано заедно с Sharleen Chidiac и Adam Tendler - естетическият разказ започва от радикален есенциализъм, за да избухне в стилистично разточителство в края (вижте още: Седмица на модата в Милано Есен/Зима 2024: примитивите на Marni).
На подиума не видяхме модели с енергията и решителната стъпка на тези, които обичайно стъпват на модния подиум, а фантастични същества, на групи по три, така че да се огледат. Ева Херцигова, Ирина Шейк, Палома Елсесер, Анок Яй, добре познати лица сред нещо, което изглеждаше като декор от съвременна приказка. Между шапки с два ъгъла, напомнящи за petit chapeau на Наполеон или във формата на лодка, понякога покрити с пера, черни вежди, изписани и подчертани, цветни рози като щампи, декорации или ярки апликации между триизмерни листа от плат, изрязани и залепени страници от литературни книги, портрета на Данте Алигиери, картината на женско тяло от гърба и илюстрация на Бамби, красотата е фрагментирана и в същото време издигната, следователно сведена до най-чистата форма. Като естествено продължение на телата, линиите и обемите на дрехите са опростени в сравнение с креативния подход, към който ни е приучил дизайнерът: наметала и пелерини, плътни поли и еластични рокли, тесни панталони и подчертани рамене, те не прикриват формите, но ги следват, без да ги насилват.
„Красота? Буаааа!“, четем тук-там в очакване да започне парадът. Сякаш красотата е метафора за шегата, която учудва и забавлява, за звука на ефекта на изненадата, за израза на неочакваното, когато внезапно го разпознаеш. „Красотата е бял заек, който тича в двора. Ти го гониш. Дори и да не успееш да го заснемеш, в лудата надпревара се озоваваш на прекрасно място“, пише в бележките към шоуто Франческо Рисо. „Красотата е скорост, а не дестинация. А романтизмът на Марни се състои в ефимерното и упорито желание да отиде на лов за зайци."
