В музея Triennale Milano шестата колекция на дизайнера за модната къща завърши с веселия хит на Марина Фиордалисо от 1986 г. „Non Voglio Mica La Luna“. Оказа се, че е трудно да се устои: гостите пяха, а моделите танцуваха на подиума.
Избирайки Музея за изкуство и дизайн в Милано за място, де Сарно се фокусира върху 60-те години като цяло и Жаклин Кенеди Онасис в частност, както и върху архивите на цялата история на Gucci. Говорейки за последното, си струва веднага да споменем белите плетени рокли на Том Форд от 1996 г., които де Сарно преработи по свой собствен начин - украсени с драперии от златни бамбукови ленти и чоукъри.
Видяхме няколко визии на модния подиум в тъмно сиво, което мигновено беше заменено от бургундско червено (закъде сме без него), шоколадово и черно (кожени сетове, комбинации от прозрачна дантела, рокли като древногръцки роби). Моделите носеха лаконични рокли с ботуши, препращащи към емблематичния модел мокасини Horsebit и бандани с емблематичния принт Gucci Flora, а палто, бродирано с лъскави ресни, се носи с байкърски ръкавици. Екипът на марката превърна аксесоарите Horsebit в десен, който покри костюмите от сака и миниполи. В допълнение към любимото бордо на де Сарно, забелязахме още един любим цвят - екстремен лайм. Фокусът падна и върху Gucci Bamboo 1947, върху дизайна на който японските занаятчии работят усилено (не забравяйте, че в чест на 60-годишнината от съществуването на марката в Страната на изгряващото слънце и откриването на изложбата Bamboo 1947: тогава и сега през август тази година модерни художници и занаятчии показаха своите версии на 60 чанти).
Цялата колекция на модна къща Gucci Пролет/Лято 2025 е в галерията и видеото.
