Paris Fashion Week SS 2025: първата Valentino на Алесандро Микеле

Първото ревю на Алесандро Микеле в амплоато му на творчески директор на модна къща Valentino ни позволява да се реем над празнотата, без да се питаме защо. Да спрем неистовото търсене на смисъл и да си спомним, че уязвимостите може (и трябва) да ни радва. Идеята е свещена и оскверняваща едновременно, безкрайна в крайността на съществуването. Лек за тъгата и утеха за мечтатели. Спира в очите и се движи в погледите, защото красотата може всичко. Алесандро Микеле не се позовава на „нейното универсално, догматично и нормативно митологизиране“, а я определя като „способността да се чувства дълбоко, да се влиза в контакт с нещо, което отваря и разкрива нова вселена от смисъл“. Алесандро Микеле се завърна и с дебюта си на Седмицата на модата в Париж, с модното шоу на Valentino за Пролет/Лято 2025, донесе на модния подиум онзи наративен еклектизъм и творческо изобилие, които малко други знаят как да превърнат в изразителна необходимост. В дрехите, родени в интимността на естетическата библиотека на неговия свят, станал и наш, той синтезира и максимизира готическия романтизъм и бохемския барок. Далеч от суматохата на реалността, в неговия Pavillon Des Folies ние гравитираме към състояние на объркваща радост, за която красотата е и причината, и лекарството. Защото в контейнера на красотата няма безполезност (вижте още: Алесандро Микеле е новият творчески директор на Valentino. „Търся точните думи, за да изразя радостта си“).

„Животът, който изглежда толкова приятен, е мечта. За кратко се радваме, защото неизбежно ще умрем", рецитира La Passacaglia della Vita, анонимен автор от 1657 г. Ако оригиналната версия на саундтрака, пожелан от творческия директор на Valentino, изразява необходимостта от точка на прекратяване на съществуването, за да му се насладите напълно, преосмислен за модното шоу за пролет-лято 2025, това е възвеличаване на светостта на радостта. „Животът, който изглежда толкова приятен, е мечта. Смелостта е голяма, трябва да се радваме“, повтаря почти тъмната дълбочина на гласа на заден план. Върху счупените отражения на образа си, моделите (нови и непознати лица, както подходът на Микеле винаги е изисквал) вървяха с понякога микроскопична походка по пода от разпокъсани огледала. Счупеното стъкло на Passi, дело на художника Alfredo Pirri, усили ехото на отдавна необитаема стая, заобиколена от аура на мистерия. В смътно тъжна атмосфера, религиозно отдадена на съзерцанието, светлините бяха приглушени, а завеси от бели чаршафи покриваха лампи и фотьойли, за да ги предпазят от патината на праха (lвижте още: Дебютът на Алесандро Микеле за Valentino Resort 2025 и нищо вече не е същото).

„Ние стъпваме на пръсти върху огледала, които се разбиват под тежестта на нашия напредък. Движим се, нестабилни, в рамките на преходен хоризонт, от който няма пътища за бягство. Но точно това състояние ни запознава с истинското значение на нашето времево измерение. Всъщност какъв смисъл би имал нашият земен транзит, ако не беше ограничен във времето, а беше безкраен?", пише в бележките на Микеле към шоуто. Там, където крехкостта е ценност, която трябва да бъде възприета, неговите бунтарски буржоазни дрехи дават място на необходимостта да се радваме на собствената си крекост.

В среда, където красотата е котва в павилиона на житейските дребнотемия, солидността на неговия естетически език е люлка за романтици, които бягат от стереотипите и клишетата. Носят гумени кукленски чанти във формата на котка, които напомнят гумените играчки от шейсетте години и ефектни шапки с извисяващи се пера, държат в ръцете си ръкавици, наследени от гардероба на баба им, обграждат главите си с кристали, които валят по лицата им, и обожават ексцентричността на пиърсинга, на носа или устните. Те са любители на седемдесетте, на точките, на къдрите от органза и дантелата, лишена от чувственост, връзват обувките си с панделки на глезена и държат кожите си в гардероба, обожават перлите около врата, многослойните колиета и ориенталски щампи, балетните пантофки, които са имали като деца, и големите чанти, в които да държат компютъра. Те се обличат в скъпоценни бродерии, деним и шифон, четат трогателни любовни стихове и пътуват надалече с умовете си.

Какво е красотата?", пита Микеле в писмените си размишления. „Както твърди Теофил Готие: „Истински красиво е само това, което не може да бъде от полза“, защото не се подчинява на логиката на нуждата. Красотата обаче е само привидно безполезна. Може би Мишел дьо Монтен е бил прав: «в природата няма нищо безполезно; дори и самата безполезност." Особено ако служи за подхранване на нашето щастие. Ние го знаем: когато изграждаме красота или я разпознаваме в недиференцирания и хаотичен поток на нашето съществуване, ние сякаш се пренасяме в състояние на радост, способно да ни откъсне от безсмислието.

Гостите на първия ред

От Хари Стайлс до Дамяно Давид, Флорънс Уелч, Карън Елсън, Елтън Джон, Алесандро Борги и Ема Мароне, Паоло Сорентино, Лоренцо Зурзоло, Карла Бруни и Валерия Бруни-Тедески, Джаред Лето, братята Д'Иноченцо, Валерия Голино, Карлота Антонели, Джиневра Елкан, Андрю Гарфийлд, за да назовем само няколко: сред гостите на модното шоу на Valentino бяа десетки артисти, част от семейството на Алесандро Микеле.

Елтън Джон