Този сезон Андерсън е съсредоточил цялата си енергия върху това, което прави добре и което всъщност помогна на Loewe да стигне до върха на успеха. Говорим преди всичко за силуета – „подскачащ, преливащ в извивки, дълъг или грубо изрязан, движещ се настрани и далеч от тялото, сякаш излиза от сън.“ Към същия силует дизайнерът добави класика, модерен реализъм, поп култура и любимия си trompe l'oeil.
В центъра на стаята, където се проведе шоуто, Андерсън постави произведение на изкуството от Трейси Емин - тесен прът с малка, обикновена птица на върха, излят от бронз. „Уловена в момент на пауза, тя ни насърчава да си представим неизбежното бягство и неговата евентуална свобода“, се казва в прессъобщението за шоуто.
От какво се състои колекцията? Първо, от класицизма, който можеше да се прочете в тениските. На тях се появиха портрети на Моцарт, Шопен, Бах, слънчогледите на Ван Гог и войника на Мане. Само че тениските не бяха от обикновено трико, а от пера. „Харесва ми идеята те да бъдат като pin-up рок звезди“, обясни дизайнерът. „Както когато отидете в музей или на концерт: впечатляващи неща, които искате да вземете със себе си като сувенир.“ Идеята е, че музиката ни напомня за моменти от живота ни."
След това видяхме на модния подиум преосмислянето на Джонатан на френски рокли висша мода от златния век - с кринолини и полупрозрачни флорални щампи. Носени с мокасини, оксфордки и високи кецове. Кожени якета, напомнящи за изрязани топове, стоят рамо до рамо с кожени панталони, закрепени на бедрата с помощта на етикет Loewe.
Мини роклите са изцяло от пайети, горнищата са събрани в паяжина от пера, а полите от питон се спускат до бедрата. Намачканите якета са с поне размер по-големи, пръстите на вече споменатите мокасини са в пъти по-дълги, а подгъвите на тренчкотите - още по-изваяни. Андерсън и екипът отново демонстрираха безупречна работа с вълна, след което показаха седефено палто от истински миди, предварително полирани, разделени на две части и сглобени в един пъзел.