Свикнали сме да смятаме хората с висок интелект за късметлии. Именно тази категория хора са начело на компании, печелят много пари и успяват във всички сфери на живота. Това винаги предизвиква чувство на завист и желание да бъдем като тях.
Въпреки това, както показва практиката, която се подкрепя от научни изследвания: хората с висок коефициент на интелигентност са по-склонни да страдат от психични разстройства, отколкото други. Това се изразява в депресия, тревожност и имунологични нарушения. Такива състояния често водят до физически заболявания, които се проявяват под формата на астма и алергии.
Проучване за идентифициране на връзката между високия интелект и разстройствата е проведено сред членове на общностите на Mensa, американска организация, която се състои от хора с много висок коефициент на интелигентност.
Проучване на повече от три хиляди респонденти разкрива, че такива хора са по-склонни да имат проблеми като: ADHD (Синдром на дефицит на вниманието) - 80% по-често, аутистични разстройства - 20% по-често, тревожни разстройства - 83%. Анкетираните също са три пъти по-склонни да имат астма и алергии в сравнение с хората с най-нисък коефициент на интелигентност.
Защо умните хора са по-склонни да страдат от психични разстройства: 4 причини
Причина 1
Интелигентните хора са свикнали с дълбоки мисловни процеси и анализи. Това изисква повишена концентрация и внимание от човек, а също така активира работата на централната нервна система и други части на мозъка.
Именно този подход към бизнеса им позволява по-лесно да възприемат нови знания, да навлизат в нови области на професионална или образователна дейност по-добре от своите връстници/колеги, да получават добри оценки по предмети и да бъдат най-добрите в своята професия.
Но такъв набор от „задълбочен анализ“ води до пренапрежение, което от своя страна засяга нервната система и нейната стабилност. Депресията и прегарянето също идват оттам.
Причина 2
Нуждата от бърза реакция и дълбоко потапяне в задачите е пряко свързана с физическото състояние. Перфекционизмът, повишената нервна възбудимост и многозадачността поставят тялото в състояние на хроничен стрес. На свой ред, защитавайки се, имунната система реагира под формата на нарушения и заболявания.
Причина 3
Завишените очаквания на околните са друга причина за безпокойство. Такива хора са обект на големи очаквания още от детството. От учители, родители и прочие обкръжения. Това създава голямо бреме, когато човек не може и няма право да се отпусне, не може да греши и винаги трябва да дава най-добрия резултат.
Израствайки, такива хора продължават да носят това бреме, само задачите и отговорността за тях стават по-сериозни и глобални.
Причина 4
Умните хора са склонни да анализират много, да мислят по нещата и да стоят будни през нощта. В друго проучване, където респондентите са най-добрите студенти в канадски университет, се оказва, че най-умните студенти в класа са няколко пъти по-тревожни от своите съученици.
Освен това, причината за безпокойство са незначителни грешки или недостатъци, нещо, за което учениците с нормален коефициент на интелигентност изобщо не се притесняват. Тоест, оказва се, че хората с висок интелект имат много повече поводи за притеснение.
Въз основа на изследванията можем да видим, че връзката между високия коефициент на интелигентност и психичните разстройства, съчетани с физически заболявания, наистина съществува.
Тези, които са в „рисковата зона“, трябва да помнят, че за да избегнат наближаването на тревожни състояния, е наложително да променят отношението си към свръхотговорността и перфекционизма и да се научат да се отнасят с повече лекота към ежедневните дела.
More from View Sofia
Американски психиатри официално признаха "селфи"-то за психическо разстройство
#americanpsycho
Поведението, твоето и на другите, в линия. Стани стратег на живота
Как ни влияят убежденията (главните правила, по които живеем, но често не забелязваме) и ценностите, извлечени от семейството...
"Прозорецът на Овертон“ или методът, по който ни манипулират
Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди на обществото идеи постепенно се приемат и утвърждават като нормални и накрая се закрепват законодателно
