Следва

Фантастичната история на едно софийско читалище

5:1 - правилото на вечно влюбените двойки

Според тази формула, открита от психолога Джон М. Готман, работещите взаимоотношения се основават на точен баланс на положителни и отрицателни взаимодействия - но нещата не са толкова прости...
 

Love преди 1 месец

Ако тълкуваме с математическа точност известната фраза от "Анна Каренина" на Толстой: „Всички щастливи семейства си приличат и нещастно семейство е нещастно по свой собствен начин“, тогава бихме могли да кажем със сигурност, че всички щастливи семейства следват формула 5:1 . То означава, че за всяко отрицателно взаимодействие (т.е. критично, пренебрежително или отбранително поведение) по време на спор, стабилният, щастлив брак има пет или повече положителни взаимодействия. Това е пропорцията - на всяко неприятно нещо се полагат пет приятни. 

Както обяснява институтът Готман, това просто правило е открито от психолозите Джон М. Готман и Робърт У. Левенсън, които започват да изучават двойки още през 70-те години. Наблюдавайки как разрешават споровете си, те прогнозират с над 90% точност кои от тях ще останат заедно и кой ще се разведат. Тяхното откритие направи възможна идентификацията на тайната на трайната любов точно в баланса между отрицателните и положителните взаимодействия.

Според д-р Готман във всички бракове, дори и най-здравите, възникват негативни взаимодействия, които обаче бързо се поправят и заменят с жестове, които утвърждават емпатичното измерение и които внасят позитивност във връзката и разрешаването на спора. „Гневът има отрицателни ефекти в брака само ако е изразен като критика или презрение, или ако е отбранителен“, обяснява Готман.

8-те положителни взаимодействия, които щастливите двойки използват редовно, за да поддържат позитивност и близост, според изследването на института Готман, изброяваме по-долу. Всички те се изграждат през ежедневието и укрепват връзката с течение на времето. Респективно, трези любовни навици позволяват да реагираме по-добре в моменти на трудност и да изграждаме култура на признателност във връзките.

#1 Проявявайте интерес

Слушате ли задълбочено партньора си, когато се оплаква от нещо? Любопитни ли сте защо е ядосан или тъжен? Бъдете. Показването на интерес чрез задаване на въпроси или чрез езика на тялото е начин да демонстрирате ясно, че приемате проблема на другия сериозно.

#2 Изразявайте обич

По време на спор проявите на привързаност и физическата и вербална близост намаляват стреса. Например, накарайте другия човек да разбере, че ще се справите с този проблем заедно. Седнете до него, помилвайте го, хванете го за ръка.

#3 Малки жестове

Според експертите от института Готман малките жестове на внимание и демонстрация на привързаност, повтарящи се във времето, носят позитивизъм на двойката. Те са „буферни“ сигнали, които в дългосрочен план позволяват да участвате в петте положителни взаимодействия по време на дискусия.

#4 Съзнателна съпричасност

Това, което мислите за партньора си, влияе върху начина, по който се отнасяте към него. Така, ако в ума си винаги балансирате страните, възприемани като негативни, с положителни спомени и признаване на добрите качества, вие инжектирате съпричастност и положителна енергия във връзката. Цялата тази позитивност и емпатия ще послужат за балансиране нанегативите, които влизат в мислите ви по време на спорове.

#5 Фокус върху общото

Подчертаването на точките, по които сте съгласни по време на дискусия или спор, помага за по-лесното разрешаване на проблеми.

#6 Съчувствайте и се извинявайте

Емпатията е една от най-дълбоките форми на човешка връзка, караща другия да се чувства разбран и обичан. Според експертите емпатията в една двойка винаги трябва да подлежи на подобряване.

#7 Приемайте гледната точка на другия човек

Приемането на гледна точка, различна от вашата собствена, не означава непременно съгласие, но това е начин да накарате другия човек да се почувства уважаван.

#8 Шегувайте се

Закачливото дразнене и намирането на моменти да се посмеем заедно могат да облекчат напрежението в разгорещен спор. Повечето двойки имат свой собствен шеговит език, който подчертава тяхната изключителност.

Артър С. Брукс , колумнист за The Atlantic, професор по мениджмънт в Harvard Business School и водещ на подкаста „Изкуството на щастието“ се занимава с изкуството да знаеш как да правиш комплименти. „Качеството на нашите взаимоотношения зависи от съотношението на похвали и критики. Хората, с които общуваме, независимо дали у дома или на работа, не само ще процъфтяват, ако им предоставим добър процент положителна обратна връзка заедно с случайните критики, но също така ще е по-вероятно да се представят добре, да бъдат успешни и да ни харесват“, пише той.

Но както даването на градивна критика не е просто нещо и изисква умения и знания, същото важи и за даването на комплименти. Брукс обяснява: „Както показват някои изследователи, при хора с високо самочувствие комплиментът стимулира частите от мозъка, отговорни за самореферентното мислене. Това се случва много по-рядко при хора с ниско самочувствие, вероятно защото комплиментът не звучи вярно въз основа на негативното мнение, което имат за себе си, и следователно те го подценяват." Поради тази причина, според това, което изследователите пишат в Current Psychology през 2022 г., комплиментът трябва да отговаря на три критерия, за да бъде възприет като такъв: трябва да идва от надежден човек, трябва да е искрен и спонтанен и трябва да се случи в подходящ контекст.

Като се има предвид, че винаги сме склонни да правим комплименти за външния вид, за това как някой е облечен или за работата, която върши, най-голямото удовлетворение за партньора ни може да бъде похвала, насочена към измерението на битието, към нещо по-възвишено. Професорът по психология Рет Дийснер ги вярва в комплиментите, насочени към моралната красота и човешките ценности, които отличават хората. Подход, който кара тези, които ги получават, да се чувстват добре и който стимулира позитивно и добронамерено отношение към човечеството. Може би това е истинското удовлетворение, от което се нуждаем. 

More Love