Като докторант, изследващ тази тема, за мен е важно и ценно да се говори, коментира и анализира женското присъствие в изкуството, по-конкретно във фотографската медия. Именно по тази причина често организирам лекции, които са посветени на обстойно разглеждане през презентации и анализиране на творчеството на нежното присъствие във фотографската история, което много често е мощно и едноврменно разрушително ℘ съзидателно през езиците, с които борави. Лекциите са отворени за хора от всякакви сфери, като единственото „условие” е наличието на интерес и отворено сърце за възприятие по посока на женските проявления във фотографските измерения.
Под внимание следва да се вземе и темата относно начините за добиване на фотографските изображения. И трите дами, които ще представя, са намествали визуално-емоционалните си фотографски процеси между теренното действие за изследване/запечатване на желаните обекти и червената стая (класическата фотографска лаборатория).
Първата статия е посветена на Франческа Удман, име, което е хубаво да се знае, и човек да се докосне поне малко, под една или друга форма, до фотографските документи на времето, които тя оставя след себе си.
Родена на 3 април 1958 г. в Денвър (щата Колорадо) в семейството на художниците Джордж и Бети Удман, тя получава първия си фотоапарат, когато е на 13 години и именно тогава създава и първия си автопортрет!
.jpg)
Francesca Woodman - "Self Portrait at 13" Italy, Antella 1972
Франческа Удман разлиства потенциала си основно в сферата на автопортретната фотография или още по-конкретно, използва автопортретния жанр като средство за себеизследване. Тя е силно повлияна от готическата фантастика, митологията, сюрреализма и италианската живопис от XIV и XV век и по тази причина в нейните фотографски серии често могат да се открият различни символи, които препращат именно към тези теми и исторически периоди.
Франческа Удман борави феноменално с пространството и с начинът, по който разполага тялото си в него. Нейното кадриране и изпълването на формите с чувство за определена призрачност и театралност, създават усещане за дълбоко безвремие. Фотографиите ѝ се явяват портали към разнообразни женски архетипни образи, които обаче често крият лицето си, лишавайки го от конкретиката на чертите, за да може то да бъде огледало за всеки, посмял да погледне в него.
.jpg)
Francesca Woodman - "Swan Song" Italy, Roma 1978
Франческа Удман умира на 19 януари 1981 г. на крехката възраст от 22 години... Фактологиите покрай смъртта ѝ са многопластови, но няма да поставям фокус върху тях.
Едно е сигурно обаче, този вечно млад и жаден дух е оставил голям отпечатък в историята на фотографията, в темата за автопортрета и в магическия свят на изображенията, където всичко е възможно и където запечатваме частици от себе си НЕ с риск да ги изгубим, а с намерение да ги предадем като емоция и преживяване на тези, които имат потребността да се докоснат и да усетят...
Повече за Франческа Удман и други важни и прекрасни имена от историята на фотографията, посветени на женското присътвие в нея, може да научите, ако се свържете директно с Ванеса Лу и се включите в лекционните й блокове за Жените във фотографията от първата или втората половина на ХХ век. Те са кадър, който остава в съзнанието и сетивата дълго време...
Четете още: От гост редактора ни Ванеса Лу: обличането, събличането и бавната мода като преживяване
More from View Sofia
Pirelli calendar: От 1964, та чак до сега
Щрак!
LUCID ЕYES - изложба на Веселина Николаева
13 май - 10 юни, 2021 г. Куратор: Робърт Филип-Броадли Откриване: 13 май, 16:00 - 20:00 ч.
Животът в първия миг: Най-добрите фотографии на 2015-та
Изключително въздействаща поредица, за която благодарим на Международната асоциация на професионалните фотографи, която всяка година прави този конкурс - ода за новия живот...
