Срещнахме се с олимпийската медалистка Боряна Калейн за дълъг, сладък женски разговор - както традиционно правим с Победителя в Класацията. Заварихме я отговорно подранила, с чаша капучино и бодри светлосини очи и моментално я разговорихме за всичко - за Олимпиадата, за ежедневието след официалния край на състезателната й кариера, за здравето, красотата и модата, за любовта, миналото и бъдещето.
Денят, който прекарахме с нея, се изпълни със "случайни неслучайности", които стоплиха януарската софийска атмосфера: оказва се, че Боряна и фотографът ни Лорета Георгиева са били в един клас като малки деца, че близнаците Дани и Ники от 718 Brunch & Breakfast, където хапнахме и снимахме (и където се правят най-хубавите бейгъли в София), са рожденици и че я хващаме дни преди да замине за Париж и за десетки други места из целия свят, на които й предстоят мастъркласове като треньор тази година. Надолу е целият разговор с най-красивата българка за 2024-та, нашата съвместна Валентинка за всички четящи и обичащи View Sofia >>>
За ежедневието и постоянно търсещият мозък на една Дева
View Sofia: Здравей, Боряна! Изглеждаш свежо и прекрасна. Как се чувстваш в момента - житейски, професионално, емоционално?
Боряна Калейн: Много добре. Малко странно в интерес на истината, тъй като съм свикнала всеки ден да имам фиксирана програма и да знам точно какво ще ми се случи, а сега е малко по-разнообразно, имам различни ангажименти, пътувам повече отколкото преди и това е на моменти стресиращо. Постоянно се притеснявам да не би да съм забравила нещо, но си записвам всичко, за да не забравям.
VS: Но може би имаш повече свободно време?
БК: Да! Чувствам се леко виновно. Мозъкът ми още не е възприел новото ми ежедневие и все още има нужда да е активен, да има задачи всеки ден. Като си почивам се чувствам така, сякаш се скатавам от работа... Но се надявам това с времето да се промени.
VS: Как се справяш с този вид стрес и популярната концепция за "токсичната продуктивност"?
БК: Намирам си начини да се чувствам полезна - дори само да напазарувам и сготвя ме успокоява.
VS: Зодия?
БК: Дева. Донякъде вярвам в астрологията, но гледам да не ми е определяща за живота и за връзките ми с хората. Първо си съставям собствено мнение. В това, че Девите сме педантични се припознавам... Понякога седя в залата и пред треньорките има някакви неща и ги поподреждам. Многото хаос ме дразни отвътре. Естествено, това ми пречи, ако си позволя да стана много зависима от това нещо.
VS: Каква е вътрешната ти движеща сила в момента?
БК: Мотивацията. Поставя ли си някаква цел, това е двигателят ми. Правя всичко възможно, независимо колко време ще ми отнеме
VS: Кога нещата се промениха от "знам точно какво ще правя във всеки момент от деня" към по-разнообразно и динамично ежедневие?
БК: Преди 2 месеца, когато обявих, че прекратявам състезателната си кариера.
VS: Винаги ли пристигаш 30 минути по-рано за среща?
БК: Винаги гледам да съм по-рано. Не с 30, но поне с 15 минути. Обикновено, ако отида някъде точно навреме, се чувствам закъсняла. Това ми е останало от майка ми, която винаги ми казваше, че трябва да се съобразявам с времето на хората и да не ги карам да ме чакат.
VS: Колко време ти отнема да се оправиш преди да излезеш?
БК: Не много - 10-15 минути. Винаги бързам, но точно заради бързането понякога забравям важни неща и трябва да се върна...
VS: Често даваш интервюта. Приятно ли ти е?
БК: Интересно ми е, приемам го като ново предизвикателство. Преди много се притеснявах да говоря пред камера. В началото ми беше много трудно да формулирам това, което искам да кажа, знаейки, че ме снимат и гледат много хора (беше ми по-лесно да изляза на състезание и да го изиграя). Публичността е лично предизвикателство, което ме изкара от зоната ми на комфорт. Първото ми интервю беше, когато бях на 12 и се разплаках... *смее се*.
За Класацията "Топ 50-те на най-красивите българи"
VS: Кога и как разбра, че си победител в Класацията на View Sofia? И как се почувства?
БК: Разбрах от моята лична треньорка, която ми написа "Буби, честито, ти си най-красивата българка!" Благодаря ви много - Класацията е много готина!
VS: Имаше ли собствен фаворит?
БК: Нямах конкретен фаворит, но смятам, че много от номинираните може би заслужаваха победата повече от мен.
VS: Познавате ли се лично с Невяна Владинова, предишната победителка в Класацията 50-те най-красиви българи?
БК: С Неви ли? Да! Много време тренирахме заедно. Първата случка, за която се сещам, е как заедно с нея и Катрин Тасева (2019 г., когато с тях бяхме трите водещи гимнастички) се прибираме заедно от едно състезание и много се бяхме разлигавили... Тръгнахме да пишем стихче - Неви много може да пише и римите й много й вървят - и беше измислила стихче за нас трите. Целият самолет на можа да спи от нашия хилеж... Как никой не дойде да ни направи забележка, не знам.
My Style: Най-красивата българка на 2020-та, Невяна Владинова
За Олимпиадата в Париж
VS: Искаме да знаем всичко за Париж миналата година. Пътуването, организацията, кога разбра, че отиваш, как се подготви психически?
БК: Париж ми беше цел още от предишната Олимпиада в Токио. Париж всъщност беше крайната ми цел и всяко едно състезание по пътя беше стъпало и повод да се изтренирам, да пробвам различни неща и да надграждам уменията си. Имахме много силен отбор в самата олимпийска година и до последно не беше сигурно коя гимнастичка ще участва, тъй като при нас квотите не са поименни. Всъщност месец преди Олимпиадата официално нашият треньорски екип обяви, че аз и Стилияна сме двете момичета, които ще заминат. До последно между нас имаше вътрешна конкуренция, но това е нормално, когато има много талантливи състезатели и трябва да се избере най-добре подготвеният към дадения момент.
VS: Какво не очакваше от Олимпиадата? Как минаваха дните в Париж?
БК: Не очаквах, че няма да има климатици. Беше страшно горещо в стаите в олимпийското село - слава Богу успяха да ни намерят един вентилатор... Доста неприятна изненада за началото на август. А дните минаваха в зависимост от програмата - дали имаш състезание в този ден, дали имаш тренировки... Всяка делегация има различен индивидуален график, обикновено двуразови тренировки в две зали.
VS: Издай ни нещо от самия ден, в който спечели медала. Как се събуди, какви усещания имаше?
БК: Нямах странни сънища и се събудих много спокойна. Моят годеник и майка ми бяха с мен там; звъннах им сутринта (моето състезание беше следобед) и те ми казаха, че отиват до Montmartre. Помолих ги да ми запалят една свещичка, така го усетих, аз съм вярваща. Видях се с тях след като бях спечелила медала на състезанието вечерта и те ми казаха, че годеникът ми е пуснал листче в кутията за желания с надпис "Олимпийски медал". Точно преди да го пусне се сетил, че трябва да добави датата, за да е сигурен, че ще се случи днес. А месеци преди това, на Нова година (2023-та срещу 2024-та) от баницата с късмети на баба ми ми се падна "олимпийски медал".
За детството, семейството и спорта
VS: Точно от колко годишна се занимаваш с художествена гимнастика?
БК: От 6-годишна. Започнах в клуб "Левски Триадица" и през цялата ми спортна кариера останах в него. Първият ми спомен е как влизам в абсолютно празната зала и оставам страшно впечатлена от това колко е висок таванът.Това беше уау. Бях сама там и можех да си правя каквото си искам - беше много готино и с това първо ме спечели художествената гимнастика.
VS: Сама ли си я избра или някой - мама, баба, приятелка - те насочи към грациозния спорт?
БК: Стана много случайно. Първо ходех на балет, след това на плуване, но нито едно от тези неща не ме запали. Понеже бях енергично дете, майка ми беше решила, че трябва задължително да се занимавам с даден спорт и близо до нашия дом е стадион "Раковски", където има зала по гимнастика. Тя нито знаеше каква гимнастика, нито нищо, просто си каза "близо е, мога да я водя, така и така, да отидем да проверим кога са тренировките". Един ден излиза, но не успява да намери залата и решава да попита една жена на улицата за посока - тази жена е личният ми треньор оттогава до ден днешен.
VS: Имало ли е при теб конфликт между училище и спорт, социален живот и спорт?
БК: Не, не бих казала. Винаги съм предпочитала спорта и съм знаела, че това е моето бъдеще. Не съм знаела наистина, че ще стигна до това ниво, но стремежите и приоритетите ми винаги са били в спорта. У родителите ми имаше колебание - все пак те трябва да направят избора как да продължи детето им в живота - и със сигурност не им е било лесно да оставят училището на заден план, но във времето видяха колко съм отдадена и как гимнастиката не е просто временна прищявка. Те осъзнаха, че имам възможността да се развия професионално и баща ми винаги казваше: "Трябва да учиш сега, защото училището е за цял живот." Аз винаги отговарях: "Точно защото е за цял живот, сега трябва да тренирам..."
VS: Няколко пъти спомена родителите си. Любопитно ни е да ги опознаем, разкажи ни за тях.
БК: Много сме близки - и с майка ми, и с баща ми, и с малкия ми брат. Майка ми е много емоционален и вечно усмихнат човек, а баща ми винаги премисля ситуациите, не е много импулсивен. Двамата се допълват много добре и в семейството ни има хубав баланс на женска и мъжка енергия.
VS: Кой е най-ценният урок, на който са те научили?
БК: Най-ценното, което съм получила от родителите си, е подкрепата. Винаги, с каквото и да съм се занимавала, съм получавала необходимата подкрепа от тях, особено от майка ми. Сега, приключвайки състезателната си кариера, имам повече време за семейството си, особено за по-малкия ми брат - с него се сближаваме все повече с годините.
VS: В София ли си родена, израснала, учила?
БК: Да. Родителите ми също.
VS: Любими места в града?
БК: Района около НДК и моят квартал - Белите брези.
VS: Имаше ли "квартално детство" - по цял ден навън, с приятели, с игри, филийка с лютеница за обяд и после пак навън?
БК: Нямах чак толкова приятели в квартала. Имах една съседка, една година по-голяма от мен, с която много често си играехме в квартала и даже започнахме да тренираме художествена гимнастика заедно.
VS: Какви са женските динамики в средите при вас? Кое се усеща повече - конкуренцията или подкрепата?
БК: Истината е, че това, което се случва на терена и на състезание, няма нищо общо с това, което сме като хора. Дължим добрите си приятелства както на семействата ни, които са ни възпитали по този начин, така и на треньорите, които държат на приятелската атмосфера.
VS: Най-запомнящото се приятелство, родено в залата?
БК: Още като малки с Мадлен Радуканова започнахме да тренираме заедно, бяхме в едно училище, в един клуб и до ден днешен сме си много близки приятелки. Тя е неизменна част от моя път в последните няколко години - без нея щеше да ми е много трудно... Обожаваме да седнем някъде на спокойствие, да хапнем нещо вкусно и да си говорим с часове. Тя сега се премести в Сливен, виждаме се по-рядко и много ми липсва.
VS: Какво хапват две гимнастички, когато искат да се поглезят?
БК: Тя по не яде... когато бяхме активни спортисти постоянно бяхме гладни и изяждахме всичко, до което се докоснехме. Тя сега изобщо не яде (може би защото има малко детенце и не й остава време) и е по-слаба, отколкото като беше гимнастичка. А аз винаги се чувствам най-добре, когато хапна нещо здравословно - месо, риба, нещо току-що приготвено.
За уелнес философията на Боряна Калейн
VS: Спазваш ли диети, режими?
БК: Само режими. Не съм спазвала диети, защото не се ограничавам от храна. Регулирам каква хвана по кое време на деня приемам. Моят годеник ми изготви хранителна програма, която следвах преди. Нямах цел да свалям килограми или нещо подобно, но се чувствах постоянно изморена и не можех да се възстановявам. Този принцип на хранене работи така, че да си набавяш повече енергия между храненията и преди тренировка. Така де, той се беше заел с това задължение... И все пак сладоледът ми е най-любимата храна. И месо с картофи.
VS: Какво ядеш за закуска?
БК: Най-често филия, намазана с нещо. По-рядко овесена закуска.
VS: Други уелнес практики, които следваш? Добавки, друг вид тренировки, график на сън?
БК: Приемам много различни видове витамини - много са важни за спортисти, когато тялото е подложено на стрес, когато предстоят състезания и пътувания. И Магнезий за възстановяване. Иначе нищо по-специфично. Гледам винаги да спя поне по 8 часа, защото сънят е много важна част от възстановяването на човек, както и да пия повече вода отколкото безалкохолни напитки или сокове.
VS: Капучиното пред теб с какво мляко е?
БК: Обикновено.
VS: Един здравословен съвет, който би дала на всеки?
БК: За мен най-важното е човек да превърне движението част от ежедневието си. Винаги трябва да намираме време за кратка тренировка или разходка на открито, която освен всичко друго има и тонизиращ ефект.
За стила, красотата и модата
VS: Какви са модните ти принципи?
БК: До съвсем скоро имах повече спортни от ежедневни дрехи... нормално, спортът беше моето ежедневие, но в един момент установих, че имам повече от 30 анцуга. Много от спортните си дрехи раздадох на децата от моя клуб. А някои разписах и дадохме за различни благотворителности. Така си разчистих много гардероба. Сега обичам да нося рокли и поли - компенсаторно *смее се*. Харесвам по-женствени дрехи и когато искам да си купя нещо, гледам то да може да се комбинира с нещата, които вече имам в гардероба си. Обикновено избирам беж, бяло и шоколадови нюанси, защото ми отиват на кожата и косата. Но обичам и ярки пастелни цветове.
VS: Откъде пазаруваш?
БК: Няма конкретен магазин или бранд, който харесвам. Когато видя нещо, което ми харесва, просто го взимам - онлайн или от физически магазин. Обичам да си купувам неща като пътувам в чужбина, също. Моят годеник само ми се сърди, че няма място в гардероба...
VS: Чантата ти?
БК: Обичам чанти - това ми е слабостта. Имам над сто...
VS: Може ли да видим какво има в нея?
БК: Разбира се!
VS: Гривната?
БК: От моя годеник за именния ми ден - 2 май.
VS: Сама ли се гримираш?
БК: Да. След всички състезания по художествена гимнастика съм научила точно какъв е перфектният грим за мен и го правя страшно бързо.
VS: Какви грим продукти използваш? Като цяло какви продукти и джаджи можем да намерим в козметичния ти несесер и на тоалетката ти?
БК: Винаги първо си слагам база, после фон дьо тен, малко руж, спиралата е задължителна и завършвам с червило. Понякога и сенки, но винаги са много леки в ежедневието ми. Много ми допадат матовите червила, защото те са по-трайни и цветът стои много наситен.
VS: Знаем, че преди си била със страшно дълга коса и след Олимпиадата я скъси - защо? Ритуал за пречистване или друго?
БК: Винаги много съм харесвала къси коси, но си държах косата дълга заради гимнастиката. Отрязах я, дарих я и мисля, че ми отива много повече с къса.
За бъдещето
VS: Постави ли си някакви цели за годината?
БК: Нищо конкретно. Имам си работни ангажименти - цяла година ще правя майсторски класове - и ще се фокусирам върху тях. Бях в Мексико, Испания, Япония, сега ще ходя във Франция, след това Лондон, Словакия, Чикаго, Швейцария... Целите ми за годината за предварително планирани.
VS: Еха! Желаем ти успех!
БК: Благодаря! Това е поредно предизвикателство - сега съм от другата страна като треньор.
VS: Какво представлява един майсторски клас на Боряна Калейн?
БК: Да кажем, 4 часа работя с група от 60 деца. Стигала съм и до 100 и съм се убедила, че всички са различни. Провеждаме кратка тренировка спрямо тяхната възраст, която накрая завършва със снимки, автографи, въпроси и отговори.
VS: Най-сладките, които са ти задавали?
БК: Веднъж едно детенце ме попита имам ли деца, аз казах не, и то отвърна "Тогава какво работиш?" Иначе ме питат неща като имам ли някакъв ритуал преди състезание, кой ми е любимият уред, какво обичам в гиманстиката, как се справям със стреса.
VS: Открадваме този въпрос за ритуала преди състезание - имаш ли?
БК: Имам. През 2017 г. на един лагер в Япония ми подариха кърпичка за ръце, на която пише "пътят към Токио" като подарък за предстоящите Олимпийски игри там. Оттогава си я нося на всяко едно състезание и с нея си бърша ръцете и си я сгъвам по един и същи начин, изравнявам краищата да не се мачкат и т.н. (от зодията). Това ми тръгна много естествено, не беше нарочно. Преди да изляза на терена я давах на моята треньорка и като всички видяха, че толкова години си я нося с мен, ми подариха такава с надпис, "Пътят към Париж..."
За любовта
VS: Разкажи ни за Георги. Как се запознахте?
БК: В залата се запознахме... той е кинезитерапевт по професия и беше започнал да работи с девойките тогава, аз бях в отбора на жените. Пътувахме по лагери и състезания, намирахме много общи теми за разговор. Не си спомням първия път, в който го видях. Обикновено в залата не се случва нищо необикновено и като дойде някой нов човек всички се въртим като кокошки да разберем кой е... Сигурно съм имала някакъв интерес кой е този човек, като е влязъл при нас за първи път, но нямам ясно първо впечатление.
VS: Колко време сте заедно вече?
БК: Пет години и половина.
VS: Какво хареса първо в него?
БК: Като започнахме да си говорим повече, разбрах, че е много интелигентен и има прекрасно чувство за хумор.
VS: Как ти предложи?
БК: След Олимпиадата отидохме на круиз по гръцките острови за 4 дни и първо пристигнахме на Миконос. Там ми предложи, по залез.
VS: Предусещаше ли го?
БК: Не бях убедена, че ще се случи точно тогава, но знаех, че предстои да се сгодим. Говорили сме си много за нашето бъдеще и мислихме в една посока. Вече живеехме заедно и това дойде много естествено.
VS: Как изглежда домът ви?
БК: В неутрални цветове, бежово и много светло жълто. Аз обичам изчистени неща и това си личи вкъщи. На него като мъж не му прави много впечатление какво има в къщата, но аз много обичам цветя и растения и имам навсякъде - и в кухнята, и в хола. Имаме много орхидеи и отскоро една палмичка (като му пратих снимка как съм я натоварила в колата, той ми каза, че не съм добре, че само храсти купувам...). Обичам зеленина и ми е приятно да се грижа за растенията.
VS: Имат ли символика тези любими твои растения?
БК: Имам четирилистна детелина за късмет, която поливам всеки ден. И кактуси - те предпазват пространството и абсорбират лошата енергия.
VS: А домашен любимец?
БК: Нямаме. Аз много искам куче, но хем много пътувам, хем съм ангажирана през целия ден и не искам да стресирам животното толкова много. Майка ми има куче, но тя работи от вкъщи и винаги излиза с него. Аз, за жалост, не мога...
VS: Планирате ли с Георги да продължите да живеете в София, в България или имате други идеи за бъдещето?
БК: В българия със сигурност да, на този етап в София ни е много приятно. Моята работа изисква да съм тук, неговата също. Той е от Дупница, но повече от 7 години живее тук и му харесва. Смятам, че ако имаш условията да се развиваш в собствената си сфера, няма защо да сменяш града.
VS: Как си прекарвате свободното време заедно?
БК: И той е работохолик като мен, има си кабинет по кинезитерапия. И двамата сме много ангажирани и това ни харесва; по някакъв начин това ни и и сплотява и се подкрепяме в работата. Иначе, гледаме филми, разхождаме се в планината. Аз обичам и пасивна почивка като да отидем на басейн.
VS: Любими филми, книги, музика?
БК: За книги с Георги нямаме еднакъв вкус. Той обича автобиографии или книги по специалността му, аз обичам като чета да избягам от ежедневието си - фантастика, фентъзи, криминални романи. Мога също така да гледам всякакви филми, особено романтични комедии, които той нарича "пълна боза". Но намираме и какво да гледаме заедно - сега изгледахме втория сезон на Squid Games и чакаме трети с нетърпение. Имаме общи точки, защото аз мога всичко да гледам. Ходим и на театър заедно, стига да имаме време.
VS: Пътувате ли?
БК: Неговата работа е основно в София, моята в момента е навсякъде... аз пътувам повече, основно сама. Ходим на почивки заедно един, максимум два пъти в годината.
VS: Как се справяте със ситуацията "връзка от разстояние"?
БК: Смятам, че е хубаво да усетиш, че си липсвате с партньора ти. Това поддържа искрата и има положителни фактори в това двама души да са разделени за малко. Иначе се чуваме постоянно - добре, че има видеовръзки в нашето време. Не мога да си представя как хората преди са си писали писма и са чакали отговори с дни... звучи ужасно.
VS: Кой готви вкъщи?
БК: Аз. Много обичам да готвя - основно български манджи. Нямам рецепти и преценявам всичко на око. Веднъж бяхме на гости при неговите родители и майка му ще прави баница, сама си меси корите и всичко, и исках да гледам да се уча. Питах я "добре, как го преценяваш тестото" всичко беше "ей така, на око". Трябваше няколко пъти да правя с нея баница, докато горе-долу разбера как да преценявам.
VS: Какво ще му сготвиш за Св. Валентин? Празнувате ли го изобщо?
БК: Това ще е изненада.
VS: Как и къде си представяш сватбата?
БК: Някъде близо до гора. Обичам природата и винаги гората ми е изглеждала едно приказно и магично място.
VS: Желаем ви цялата любов на света и още много успехи. Пожелай нещо на нас и на читателите ни за финал.
БК: Пожелавам ви да сте много здрави, обичани и да сбъдвате мечтите си!
Благодарим на 718 Brunch & Breakfast за уютната атмосфера, топлото кафе и вдъхновението - те са в Центъра на ул. "Княз Борис I" 99 - перфектно кътче да се стоплиш, да хапнеш нещо свежичко и да си събеседваш с часове...
More from View Sofia
Karl For Ever: Последно грандиозно сбогом!
Goodbye, Karl...
Стилът на френските телевизионни водещи
Да изглеждаш добре на екрана е може би първата основна задача на един водещ, защото дори неправилно поставена шнола за коса...
Вивиан Уестууд спаси модел
Вивиан Уестууд спаси модел
