Чаят в пакетче отделя милиарди пластмасови частици в гореща вода

От хилядолетия чаят ни кани да се свържем с „тук и сега“ чрез уникално - и много здравословно - сетивно изживяване. Японската чаена церемония, вдъхновена от дзен будизма, е известен пример. Или британската традиция за следобеден чай, синоним на общност и празничност. В допълнение към многобройните му лечебни свойства, чаят (втората най-консумирана напитка в света след водата) е несъмнен елемент от изкуството на забавяне и лукс в забързания ритъм на днешното общество.

Но нещата се ускориха. Чаят вече често се консумира в най-удобната и бърза форма: пакетче. Това изобретение произлиза от недоразумение, когато през 1908 г. Томас Съливан, търговец от Ню Йорк, опакова своите проби в малки копринени торбички за изпращане до Европа. Веднъж получени, потребителите ги пускат директно в чашите си, мислейки, че това е правилният начин за консумация. Идеята остава и коприната е заменена от тюл, след това от хартия, след това от пластмасата (извлечена от нефт) си проправя път в чашите ни, както и в цял набор от ежедневни предмети в средата на 20-ти век. Полиетилен терефталатът (PET) и найлоновите торбички за чай се превърнаха в стандарт. Проблемът е, че когато влязат в контакт с вряла вода, тези синтетични материали се разпадат. Канадско проучване от 2019 г., публикувано в ACS Journal of Environmental Science & Technology, показа, че едно пакетче чай, поставено във вода при нормална температура на варене, т.е. 95°C, освобождава не по-малко от 11,6 милиарда микропластмасови частици и 3,1 милиарда нанопластмаси… Това са астрономически количества. През 2024 г. изследователи от PlasticHeal организираха ново проучване, което демонстрира за първи път способността на тези микро наночастици да се абсорбират от чревните кръвни клетки. Резултатът? Те достигат до кръвта и се разпространяват в цялото тяло без възможност да бъдат разградени и отделени от организма.

Освен последиците за здравето, тези торбички допринасят за замърсяването на околната среда чрез пластмаса за еднократна употреба. Веднъж изхвърлени или компостирани, те се разпадат в природата, замърсяват почвите и, следователно, водата и храната ни. Вече не е тайна: замърсяването с пластмаса засяга сериозно и неограничено екосистемите, застрашавайки морското и сухоземното биоразнообразие.

„Дори ако торбичките ви за чай не са пластмасови, те вероятно съдържат токсични вещества“, предупреждава Уенди Кетрин, екологичен адвокат и основател на подкаста Toxin Free(ish). „Памукът и хартията са проблематични поради въпроса дали са избелвани с хром, който е тежък метал.“ Освен това хартиените модели могат да бъдат запечатани с полипропилен или пластмаса, която при повечето случаи съставлява една четвърт от торбата. „Фталати, PFAS (многогодишните замърсители) и пестициди (включително глифозат) също присъстват в повечето пакетчета чай“, добавя Уенди Катрин. Въпреки че на рафтовете се появяват алтернативи на растителна основа, най-хубавият начин да се насладим на здравословен чай е да изберем био билки и насипни листа, поставени в чайник от неръждаема стомана или от друг материал, но не и пластмаса.