С всеки изминал ден по новините гледаме за поредния случай на ухапан възрастен човек или дете от куче. И веднага всички възмутено подскачаме пред телевизорите с възгласите – Ужас, как може! Тези кучета трябва да бъдат убивани и т.н, без дори да помислим каква е реалната причина за агресията на четириногите.
Кой е истинският агресор кучетата или ние – хората?!
По природа няма агресивни и злобни кучета. Има домашни и бездомни четириноги. Обществена тайна е, че кучето прилича на стопанина си. Когато той е злобен и лош, неизменно и кучето става такова, тъй като “върху гърба си” усеща негативизма на собственика си, агресията му, от която често произтича и бой.
Няма как, когато над едно животно системно се налага тормоз и агресия, то да не се озлоби. Също като при нас хората, когато в семейството има напрежение това рефлектира и върху децата.
Така в единия случай стопаните превръщат кучето от домашен любимец в публичен звяр, а в другия случай при бездомните човешкото общество.
Какъв е изводът: агресията в животните е продукт на тази на хората. А с всеки изминал ден порочното чувство в нас, иначе разумните чувашки същества, придобива все по-сериозни измерения. А кое е по-опасно - съзнателната човешка агресия или несъзнателната животинска, водена единствено от инстинкта за самосъхранение?!
Не може да се отрече, че има не малко случаи на нападения на кучета над хора, има жертви и т.н. Сред тях са кучетата-убийци от село Сушево Разградско, които през октомври миналата година нападнаха и нахапаха шест годишно момиченце и я убиха. Кучетата са домашни, каквито са повечето нападатели сред четириногите. Кой трябва да поеме отговорност за това кучето или стопанина?!
Защо винаги се хвърля вина на животното, само и само защото е животно и по дифолт се смята за агресивно и диво. Отговорът е прост, защото за хората е трудно да поемат отговорност за собствените си грешки.
За да бъда обективна ще кажа, че се сещам и за случаи на нападения и от бездомни кучета. Такъв например е за глутница улични песове, които нападнаха момиче пред дома му в Смолян. В тъмното на стълбищната площадка върху нея скочили няколко кучета и я повалили по гръб върху цимента. Отървава се с наранявания. Факт е и случаят с 85-годишната баба Гена от ловешкото село Лисец, чиито крака бяха ампутирани след брутално нападение на полудомашни кучета.
Да започнем от това кой е истинският виновник за това да има бездомни кучета по улиците и то толкова много? Хората, които решават, че ще гледат кучета, но впоследствие се отказват и ги гонят на произвола на съдбата, така те се множат и ето…
Управляващите и градоначалниците до ден днешен пък не измислиха някакви правила по въпроса – например да вложат средства в изграждането на приюти с нормални условия за живот на четириногите, където в никакъв случай те да не бъдат убивани, както добре знаем, че се случва с много от тях.
Въпреки че наредбата за отглеждане на домашни животни е в сила от 2002 г., след 8 години собствениците на кучета все още не знаят за задълженията които имат като например, че не трябва да разхождат любимците си на територията на детски площадки, здравни заведения, детски градини и градски паркове за времето от 9.00 до 18.00 часа. Собственикът на куче е длъжен да води кучето винаги и навсякъде само на повод и с намордник, ако е агресивно.
За нас българите обаче правилата не съществуват, ние можем всичко, защото сме безсмъртни. Затова вместо обособени места за кучета, май има такива за деца, навсякъде се разхождат волно всякакви кучета, често стават спречквания, децата се плашат…
Освен какво не трябва да правят в наредбата пише и както трябва да вършат стопаните – като например да осигуряват поведение на домашния любимец, безопасно за живота и здравето на гражданите, да обгрижват естествените му нужди. Какъв е изводът поведението на кучетата е резултат от липса на правилно възпитание от страна на стопанина.
Уж сме като европейците, ама не съвсем!
Хората в цивилизования свят са решили лесно проблемите си и никой не се страхува от кучетата, защото там правилата важат за всички. Щом е казано, че ще се развеждат на повод, се развеждат по този начин, щом на определени места, никой не се тарикати…Дори там любимците са почти равноправни влизат в кафетата, в хранителните магазини, в градския транспорт и това е нещо съвесем естествено.
Напоследък голяма полемика в обществото събуди случая на кученцето с отрязани лапи Мима. Неизвестен изверг отсече през март тази година и четирите крака й крака в Дряновско. Впоследствие стана ясно, че ще бъдат сложени протези на животинката в Германия. Този акт на добрина и милосърдие събуди недълбокоскритото чувство на завист у българина. Как за кучето се прави толкова много, а за пострадалите хора не.
Е добре де да кажем, че и в това твърдение има някаква доза истина, но все пак цялото човешко общество трябва да се замисли, че сред нас има такива изроди и агресори, които днес ще орежат краката на едно беззащитно животно, но утре ще отрежат и крайниците на някой човек. Още по- лошото е, че такива хора стават родители и възпитават в тази агресия поколения сред тях.
Е, нека завършим позитивно в крайна сметка, поне управляващите направиха една позитивна крачка с промените в в Наказателния кодекс за инкриминиране на проявите на жестокост към животните. Те поискаха наказанието срещу подобна жестокост да бъде до 5 години. Освен това се направиха някой постъпки да бъдат осъдени собственици на кучета убийци.
Дано обаче това не е поредната безрезултатна и заблуждаваща народа постъпка на управляващите. Ако бъдат направени и постъпки да живеем в поне малко по-добри условия, толкова, че да се намали агресията, злобата и завистта в хората и всичко ще бъде наред, хем това няма да рефлектира на животните и няма да има подобни новини в телевизионните емисии, хем и престъпленията на хора срещу хора ще се понижат, абе всички ще бъде по-добре…
