Визуалните изображения на Pucci, често изключително наситени, получават свежо, кинетично завъртане под ръководството на Мичели. За пролетта тя се фокусира върху мотива Marmo, „първият отпечатък, който ме съблазни“, казва тя. Първоначално замислен от Емилио Пучи, хипнотизиран от огрените от слънцето вълни в Grotta Azzurra на Капри, въртящият се модел носи хипнотичен, почти халюцинаторен ритъм. Мичели го втъква в колекцията и преосмисля в комбинация с метални шипове на туники и панталони палацо и го трансформира в черно-бели вихри с мъниста, лъскави като миди.
Miceli експериментира с обем и силует, възприемайки по-самоуверен подход към техниката. Прохладни горнища, подобни на облак, „сякаш развявани от вятъра“, се срещат с надути кринолини, изработени от парашутен найлон, стегнати и оформени с игри на шнурове и бродирани с къдрави 3D апликации. Плавящи се кафтани контрастират с плътно прилепнали асиметрични туники, миниполи тип бандо са съчетани с големи мъжествени ризи и прозрачни рокли от еластична мрежа тип втора кожа, прилепнали към тялото като татуировки. Подчертавайки движението и изпъкналостта, щампованите тръбни ресни са декоративен лайтмотив - вълнички от пончота с колани, падащи извън раменете върху топове и поли и драматично полюшващи се от квадратна рокля с черни и бели мъниста, носена от Кристен Макменами, която закри шоуто заедно с Наоми Кембъл, сензационна в криволичеща черно-бяла рокля с пайети.
Мичели свежда типично изобилната, буйна палитра на Пучи до сдържано трио от черно, бяло и меко розово. И все пак енергията на къщата остава непокътната - само по-отчетливо очертана и умишлено фокусирана. „Реалността е толкова сурова – мисля, че имаме нужда от мекота и нежност, а не от агресия“, отбелязва тя. Само ако светът си водеше бележки...
