В изданието на Vogue от 1 юни 1943 г., в рубриката „Хората говорят за“, се появява поразителна снимка на фотографа Хорст П. Хорст : Гала Дали, застанала пред едно от мечтаните платна на съпруга си. „No painter at all, merely a spiritual collaborator,“ заявява надписът, отбелязвайки вездесъщото присъствие на Гала в живота и работата на Салвадор Дали. Списанието, както и светът на изкуството, са пленени от мистериозността на Гала и от нейната елегантност - да не говорим за факта, че картините на Салвадор понякога носят нейното име.
The Gilded Fashion: как Салвадор Дали превърна омара в модна икона
Родена като Елена Ивановна Дяконова в Казан, Русия, Гала е живяла много животи: муза, любовница, съпруга и творец на митове. Преди да стане мадам Дали, тя се омъжва за френския поет сюрреалист Пол Елюар и се забърква с Макс Ернст. Тя се движи в света на изкуството с уникална команда, разстройвайки цели градове - Париж, Фигерас, Ню Йорк - с пресметливото си, често възмутително присъствие. Нейният образ, подобно на мустаците на Дали, е част от цялото сюрреалистично шоу. Но коя всъщност беше Гала?
В нова книга, озаглавена, Surreal: The Extraordinary Life of Gala Dalí авторката Мишел Гербер Клайн се опитва да отговори точно на това. „Гала Дали не е нито скъперница, нито лисица“, казва Клайн. „Опитах се да я обрисувам като истинско човешко същество, а не просто като звуков фрагмент.“ Резултатът е първата сериозна, задълбочено проучена биография на жена, отдавна засенчена от мъжете, които е вдъхновила. Опирайки се на непреведени дневници, непроучени преди това архиви и интервюта с внучката на Гала и бивши доверени лица, Клайн възстановява действието и измерението на фигура, често неглижирана от историята.
Surreal започва не със смъртта на Гала, а с един от най-ослепителните и странни епизоди от нейния живот. Годината е 1941 г. и Дали, новопристигнали в Съединените щати след бягство от Европа, живеят на територията на калифорнийския исторически хотел Del Monte. Същият септември организират сюрреалистично благотворително парти, различно от всичко, което Америка е виждала: балната зала се превръща в омагьосана гора с глави на животни от папиемаше, манекени и тикви, подредени сякаш за снимачната площадка на „Сън в лятна нощ“ . В центъра на всичко това е Гала, полегнала на червено кадифено легло с глава на еднорог, с лъвче, сгушено в скута й. Четете още: Сюрреалистичният бал през 1972-а: С участието на Салвадор Дали и Одри Хепбърн.
Въпреки че технически са бежанци, Дали привличат светлината на прожекторите с някакъв вид театрално предизвикателство. Списание Life изпраща репортер на събитието. На Боб Хоуп се сервират живи жаби... А Гала – грациозна, неуловима, неземна – царува като това, което едно местно списание нарича „принцесата на своята омагьосана гора“. Това е сцена, достойна за четката на Дали, но Гала е тази, която хореографира всичко.
И все пак тя остава неуловима. „Гала казва, че тайната на моите тайни е, че никога не ги разкривам“, отбелязва Клайн. Но в Surreal воалът се повдига - съвсем леко - за да разкрие необикновения живот на една жена, която отказва да живее според обикновените правила. Vogue интервюира писателката, чиято книга се размечтахме да видим преведена на български език. Четем надолу >>>
Какво първо ви привлече към Гала Дали като тема? Имаше ли конкретен момент, в който знаехте, че нейната история ще бъде следващата ви книга?
Обядвах с Майкъл Стаут в La Grenouille, където е обичал да обядв и Дали, и той ми разказа истории за Гала и каза: "Знаеш ли, трябва да пишеш за нея. Тя беше очарователна жена." Така и направих.
Описвате тази книга като първата сериозна биография на Гала Дали. Как Surreal допринася към нашето разбиране за Гала?
Гала Дали не е нито скъперница, нито просто лисица. Опитах се да я обрисувам като истинско човешко същество, а не просто като име. Естествено, човек не може да знае всичките й интимни мисли и чувства, но исках да разкрия възможно най-много аспекти от многослойната й личност.
Как успяхте да изследвате някой толкова загадъчен - и толкова митологизиран? Имаше ли някакви архивни изненади или открития, които промениха вашия разказ?
Използвах първични източници. Потърсих какво пише в мемоарите си. Прочетох какво са казвали другите за нея и говорих с нейните приятели от детството, с бивши любовници, с внучката й - която никой никога не е интервюирал преди - и с Дик Кавет, който за своето телевизионно шоу направи интервю с Дали и неговия мравояд. За предаването Гала стилизира тоалета на съпруга си.
Отидох и във фондацията на Гала-Салвадор Дали във Фигерас, Испания, и прегледах всичко, което успяха да съберат за мен, включително нейната колекция от модни рокли и дрехите, които самата тя е проектирала или са били направено от нейния шивач. Изпратих изображения на Института по костюмите за идентификация. Прегледах документи и писма във фондацията и имах няколко обяда с директора Монсе Агуер, по време на които сравнихме впечатленията си от Гала. Свързах се и с психиатър, за да обсъдя връзката й със Салвадор и как са се влюбили, за да се уверя, че това, което пиша за нейните емоции, е истина.
Как нейните потомци реагираха на книгата?
Клер Сарти, внучката на Гала, ми опече торта.
Гала живее много животи - муза, съпруга, колекционер и интелектуалец. Коя от тези роли намерихте за най-завладяваща?
Книгата ми любовна история, съчетана с историята на един велик търговец. Тя е жена с невероятен стил, чиито любими дизайнери са Скиапарели, Шанел и Диор. Тя познава лично Кристиан Диор, преди той да стане дизайнер, когато работил в галерия Пиер Коле, която представя Дали в Париж през 30-те години на миналия век.
Кое беше най-трудното в писането за Гала? Имаше ли част от живота й, която не можеше да бъде интерпретирана?
Мнозина са писали и казвали злобни неща за Гала, поради ревност или неразбиране, така че разплитането на истината от измислицата се оказа предизвикателство, но доста интересно.
Гала често се помни като музата на Дали, но вие я оформяте като много повече. Според вас какъв е най-големият й принос към сюрреалистичното движение?
Когато Гала среща Салвадор през 1929 г., тя си води бележки за всичко, за което си говорят. На следващата година тя ги събра всички заедно в книга, наречена „Видимата жена“, която е стихотворение, произведение на изкуството и обяснение на сюрреалистичната теория, според която фантазията е реална. Въпреки че книгата е художественото изявление на Салвадор Дали, както Салвадор обяснява на сестра си Анна Мария, „Гала е писателят в нашето семейство.“
Някои я наричат манипулативна, други я наричат визионерка. Как съчетавате тези съревноваващи се портрети на Гала?
Тя никога не е била манипулативна в общоприетото определение на думата. Семейство Дали са артисти, така че правят нещата за ефект като начин да изразят своята визия.
Какво се надявате читателите – особено жените – да вземат от живота и наследството на Гала?
Основният урок, който човек може да научи от Гала, е да има смелостта да бъде себе си.
Какво ви предстои? Има ли други пренебрегвани жени от историята на изкуството, които се надявате да разкриете?
Както казва Гала, тайната на моите тайни е, че никога не ги разкривам...
More from View Sofia
Четиво в четвъртък: "Любимата формула на Професора" от Йоко Огава
„Любимата формула на Професора“ – покоряващо изящен, топъл и проникновен роман, който ще се запечата в паметта ви...
Толстой, игла, конец или коя е Калина Мухова
„Иван Глупака” убожда умовете с великолепен превод и илюстрации-бродерии
"Голямата ябълка" ще посрещне Георги Господинов
Георги Господинов е може би най-четеният и най-превежданият съвременен български писател...
