Сезонът на левурдата е: свойствата на обичната дива билка и как я готвим

Това е първата храна, която мечките търсят, за да възстановят енергията си веднага щом се събудят от зимен сън. И с право: дивият чесън, който расте спонтанно в гори и сенчести, влажни зони от март до май, е растение с изключителни здравословни свойства. Можем да срещнем този остролист зеленчук по време на разходка в гората, но и в градските паркове и градини, и той се разпознава с неповторимия си аромат: разтъркайте листо между пръстите си (подобно е на вид на отровната момина сълза) и острата миризма на чесън, която издава, ще ви остави без съмнение. Луковицата, листата, стъблото и цветята са годни за консумация. Берете смело (или дори си засадете на балкона) и консумирайте колкото е възможно повече: ще обогатите ястията си с ценни хранителни вещества.

Мечият чесън или урсино (Allium Ursinum) е част от семейство Liliaceae, същото семейство като обикновения чесън, праза и лука. Той е диво лечебно растение с декоративни бели звездовидни цветове, което се засажда и в градини и лехи с декоративна цел. Расте в цяла България, както и на много места в Европа. Намирането му не е толкова трудно, но трябва много да внимавате да не го объркате: дивият чесън не е отровен, но други подобни растения са.

Сред растенията, които много приличат на левурдата, са есенния минзухар и момината сълза. Есенният минзухар (известен още като лъжлив шафран) съдържа мощна отрова на име колхицин, която е силно токсична за хората дори при минимален прием. Момината сълза също съдържа токсични вещества и може да причини повръщане, диария, сърдечни проблеми и дори смърт в тежки случаи. Поради тези причини е много важно да се разграничи дивият чесън от подобните му токсични растения. Ето как:

По миризмата - когато листата на дивия чесън се смачкат или се докоснат цветовете му, те отделят интензивна чеснова миризма, за разлика от листата на безвкусието и момината сълза, които нямат мирис.
Наглед - дивият чесън има тънко, ясно видимо стъбло и листата му са над земята. Листата имат елипсовидна форма и са на дръжки. Листата на отровните му двойници пък израстват директно от грудката и остават прикрепени към земята, без да показват стъблото; имат ланцетовидна форма, без дръжка. Дивият чесън има звездовидни цветове, докато момината сълза има камбановидни цветове.
Спрямо сезонът - не забравяйте, че сезонът на дивия чесън продължава само от началото на март до средата/края на май.

И ако имате някакви съмнения, избягвайте да берете в дивото, а го купете в супермаркета, където може да се намери прясна левурфа в същия период. Ето какво са свойства, характеристиките и ползите за здравето от тази прекрасна пролетна билка:

Антиоксидантни и противовъзпалителни свойства;
Богат на витамин С и В1;
Естествен антибиотик;
Диуретични и пречистващи свойства - изсушените листа и цветове могат да се използват за приготвяне на дрениращ и противовъзпалителен билков чай;
Намалява "лошия" холестерол;
Понижава кръвното налягане и следователно има превантивно действие срещу инфаркт;
Бронходилататорно действие и затова е полезен за облекчаване на астма, кашлица и настинка;
Антипиретик - помага за понижаване на температурата;

Добрата новина е, че няма особени странични ефекти и противопоказания за консумацията на див чесън. Внимавайте обаче с количествата, защото високите концентрации могат да повлияят на кръвното налягане и кръвната захар (понижават ги).

Листата и стъблото, които се използват като див лук, могат да се ядат сурови, нарязани на много ситно, за овкусяване на пасти, салати, месни и рибни ястия, бъркани яйца и омлети - определено прибавят гурме нотка. Луковицата може да се използва като традиционен чесън, суров в дресинги за салати или за овкусяване на ризото, супи, яхнии, зеленчуци на фурна и печени картофи. Или може да се използва за овкусяване на зехтин, пак като обикновения чесън. Обичаме да го поръсваме на препечен хляб с авокадо или масло да го слагаме директно в хумус и подобни разядки. А най-вкусната рецепта с див чесън? Песто!

Рецепта за песто от левурда

100 грама листа див чесън;
60 грама бадеми, орехи, кедрови ядки или кашу;
60 грама настърган пармезан или сирене пекорино;
Екстра върджин зехтин;
сол и черен пипер.

Нарязваме крехките листа, измиваме добре и ги слагаме в блендер заедно с избраните ядки. Добавяме пармезана, солта и черния пипер и миксираме, малко по малко добавяйки зехтина, докато получим песто с желаната консистенция. Хапваме го веднага върху тестени изделия, с лимец, ориз, ечемик или намазваме върху препечен хляб. Съхраняваме в буркан в хладилника и консумираме в рамките на няколко дни.

10 храни, много полезни за очите

Пием чай от коприва всеки ден, пoлзите >>>

Авокадото е здравословна прелест, но каква е всъщност идеалната дневна доза