Здравей! Преди дни се завърна от Ню Йорк. Какъв беше поводът да сте там заедно с Георги Тошев?

Бяхме в Америка, за да заснемем поредица от документални видеа за Cirque du Soleil, които скоро ще бъдат излъчени по bTV, а в края на април и началото на май 2026 г. ще имат няколко представления в Арена София. Препоръчвам този спектакъл, наречен “OVO”, който няма нищо общо с традиционен цирк. В него няма да видите гълтане на ножове, клоуни, змии, дресирани животни, фокуси и т.н. По-скоро ще попаднете в една приказка, разказана от невероятни артисти акробати, добра сценография и музика на живо. Не случайно този цирк е най-известният в света.

Посети спектакъл на Бродуей, "Отело". Разкажи ни за впечатленията си, в социалните мрежи споделяш, че не си впечатлен. Казваш, че определено има български режисьори и актьори, които биха направили нещо много по-стойностно…?!

Да, така е. Имах шанса да гледам най-новата и, оказа се, най-касова постановка на Бродуей за всички времена, "Отело", с участието на Дензъл Уошингтън и Джейк Джилънхол. За нея билети няма с месеци напред, интересът е огромен. Цената на билетите е от 700 до 900 долара и въпреки това са почти изкупени. За първата седмица боксофисът е бил 2.8 милиона $, което е рекорд в историята на Бродуей.

Театърът затова е толкова велик, защото живото представление и комуникация са много по-вълнуващи и въздействащи от това да гледаш кино, но за съжаление в тази постановката това не се случи. Според мен не се случи не заради актьорите, а заради слабата работа на режисьора, който не е съумял да използва капацитета на такъв актьор като Дензъл Уошингтън.
Дензъл е титан на 70 години, но физически изглежда на около 45, а като дух и енергия - на 30.
Както писах в споменатия пост, той има все още много “коне” в двигателя, които искат да излязат, но не му е дадена възможност, “спънат” е, той просто играе като редови актьор без никакъв характер, което мен ме разочарова.

От малък съм израснал с филмите, в които участва и винаги ми е допадал емоционалният му образ и заряд в тях, очаквах да видя поне това, а видях много по-малко. Сценографията също беше много бутафорна, много студенти у нас биха се справили по-добре.

Като човек, който работи с театрите в последните 16 години, изгледал съм и съм заснел над 250 постановки, мога категорично да заявя, че има български режисьори (не повече от двама-трима), които с този актьорски екип и бюджет на Бродуей, биха направили в пъти по-добро представление и биха боравили така с Дензъл Уошингтън, че ролята му като Отело да остане незабравима, е не както е сега - незабележима.

Също смятам, че има поне 5 български актьора, които могат да направят много по-вълнуващо тази роля, отколкото Дензъл показа. Разликата да играеш в кино и театър е огромна, и както самият Д. Уошингтън казва, едно е да си в киното, където правиш десетки дубли, добавят ти цвят, декор, ефекти, музика, монтират те по различен начин и така изграждаш образ… докато в театъра, пада завесата и си ти - сам с това, което можеш, тук и сега, и то никога не се повтаря по същия начин. В театъра е много по-различно да си добър, отколкото в киното.

И все пак ул. Г. С. Раковски не е Бродуей, но сякаш в българския театър има заглавия напълно съпоставими и дори надхвърлящи възможностите на световната сцена..?!

В театъра имаме няколко много добри актьори, но за съжаление в киното нямаме това ниво. Това, че си добър актьор в театъра не означава автоматично, че ще си добър и в киното и обратно. Добри представления по света рядко се получават, в България - още по-рядко. То е както във всичко, хубавите неща не стават лесно и не всеки може да ги направи. Виждал съм в българския театър как въпросните режисьори могат да извадят потенциал и възможности от актьори, които дори самите те не подозират, че притежават. Изграждат образи, достойни за световни награди. За съжаление няма как да бъдат забелязани извън границите ни, защото всичко тук се прави на локално ниво. Много от нещата опират и до проблеми, които касаят менажирането на българската култура и изкуство въобще. Тук имаме много да се учим от световните практики, но няма желание у хората, от които зависи тази политика. Техните перспективи, желания, капацитет и възможности се ограничават до съвсем друго.

Също много важна е и средата, която в последните години много се промени, пак в негативен план. Продължават да се бълват 95% халтурни представления с популярни личности, които по никакъв начин не възпитават по-висок вкус у публиката. Смисълът да се създаде представление се определя основно от финансовата му печалба. За друго никой не мисли и не си дава сметка, сметката е само в цифрите. Създадоха се нови театрални компании и продуценти, които вече няколко години продуцират и създават само халтури, не че не могат да си позволят и друго, напротив, могат - но приоритет им е печалбата, лесната и бърза работа на конвейер. Надявам се да дочакаме момента, в който да прозрат и друг смисъл в работата си, че с нея възпитават среда и би било добре да имат отговорност към това. Дано ги дочакаме, но едва ли, защото преди месец най-голямата и независима частна театрална компания създадоха нова дъщерна компания, продуцираща чалга, т.е. видима е посоката им на възпитаване на публика и вкус.

Какво мислиш за скандала в Народния театър с Александър Морфов? Мина доста време, все още ли си разочарован, все пак и ти беше освободен от там?

Какво да мисля?! То тук няма нищо за мислене! Това си е класически пример. Има го от хилядолетия, за съжаление ще го има и занапред. Да сте виждали някъде в човешката история властта, диктатурната, номенклатурната и егоистичната, да харесва и да може да понесе свободния човек?! По-горе говорихме за Дензъл Уошингтън, всички сме гледали филма “Гладиатор” II, ето и там още от римско време е така. Властта не понася свободния по дух човек, защото вижда заплаха в негово лице, дразни се, ненавижда го, обижда се от думите му, защото го разобличават, та дори дръзва да го съди в съд в отчаян опит за достойнство. Властта не обича свободните, обича робите. И в театъра е точно така.

В изкуството е още по-тежко, когато се появи свободният човек, притежаващ талант, характер и някакъв морал, срещу хора, които не притежават тези качества, става взривоопасно, както и стана в Народния. В такива моменти на властимащия му причернява пред очите и не може да мисли трезво и далновидно. Това е признак на слабост. От тази слабост следват и действията му, на които всички ние бяхме свидетели. Оплетен от зависимости решава да мисли само за собственото си “спасение” (въпреки длъжността, която го задължава да мисли приоритетно за друго), той решава да премахне личния си дразнител на държавната работа, но с това премахва считания за най-талантливия ни съвременен режисьор и лишава многобройната театрална публика от представленията му, като сваля най-гледаните и печеливши спектакли на театъра. И всичко това само защото въпросният режисьор е против намесата в театъра на политически лица от доказано корумпирани партии.

Сами разбирате колко жалка работа е това и как наистина издава безсилие и липса на достойнства и адекватност, за да си на този отговорен пост. А на всичко отгоре, тази година на наградите “Икар”, Министерство на културата му връчва награда за високи резултати в творческата дейност и мениджмънт. Виждате за какъв Цирк дю Солей става въпрос, без да искам да обиждам професионалистите от цирка.



Най-жалкото обаче, което се случи, е също класически пример. В такива моменти, както се казва, се вижда кой кой е и колко струва. Най-разочарован бях от това как повечето актьори, от срах да не загубят работата си, и току що повишените си заплати, застанаха публично на страната на този, който иначе в тесен кръг помежду си “плюят” и осмиват. Застанаха публично срещу този, който в последните 30 години иконизираха и се молеха да играят в представленията му. Считаха за привилегия да са в негов спектакъл. Обичаха го. И, въпреки че и те бяха против политическите назначения в театъра, го предадоха, даже нещо повече, изпокараха се в стремежа си да се харесат на новия си господар. Други пък, от които също не съм очаквал, стратегически и прагматично решиха да се спотайват докато премине бурята, за да не загубят наскоро придобитите си и дълго жадувани привилегии и облаги в театъра. Ето това е трупата… нагажда се на морал и достойнство според ситуацията, според интереса, което е присъщ манталитет на цялото ни общество. Същият този артист и човек, който играе роли на велики личности от българската и световна история и им се възхищава на характера и устоите в трудни ситуации, възхищава се как е поправял път, за да го има него самият… и в крайна сметка, когато животът му предложи ситуация и той да прояви тези същите качества, на които се е възхищавал цял живот - той не може! Но пък винаги има самочувствие и ходи с лицемерно видната глава навсякъде. Това ме отвращава.

След този случай прекратих много от приятелствата и познанствата си с актьори и актриси, които можех да нарека близки и приятели. Аз също бях отстранен от театъра без видима причина, причината просто беше, че съм поредният неудобен, който не се вписва в новата номенклатурна картинка и говори свободно.

Иначе имаше и официална позиция на директора изпратена до медиите, която гласеше, че нямат пари за да си ме позволят, много съм им бил скъп. От тогава, та до ден днешен в театъра, освен мен, имаше и продължава да има още двама щатни фотографи и видеографи, които всеки поотделно получава по-голямо заплащане, отколкото получавах аз, снимат в пъти по-малко продукция на театъра, а на всичкото отгоре за официалните фотографии на всяко ново представление се наема външен фотограф. Е, направете си извод дали официалната позиция на Народния театър за освобождаването ми е истина.

Искам да кажа и още нещо абсурдно, в театъра продължава да има хора и то на високи позиции (включително творчески), които повече от година не са стъпвали и не са създали нищо, а получават заплати. Това за съжаление не е практика само в този театър. Преди време, при старата управа в НТ имаше например артисти, които почти две години не са играли в представление, а са получавали заплати, нямам предвид артисти в майчинство или по заболяване.

Ако в театрите се правеше независим одит, повтарям, независим, тези и много други по-брутални кражби нямаше да се случват, щяха да се спестят милиони, които изтичат. В НТ имаше няколко одита, които бяха 100% бутафорни и административният персонал на театъра го знае, но смее ли да каже нещо?!

Знаете и за скорошните скандали в значително по-малки театри (Пазарджик, Смолян, Разград). Те са от години… откраднати са милиони и продължават да се усвояват по различни други схеми в много държавни театри, в някой случаи със съучастие на частни продуценти и компании. Знам, че не изненадвам никого, изненадващо тъжно е защо всички си кротуват. Отговорът е ясен.

Мислиш ли, че е наложителна промяна в културния сектор и по-точно преосмисляне на морала и порицание на всяка задкулисна игра?

Културният сектор е огледало на политиката ни. Абсолютно по едни и същи формули и схеми се “работи” и на двете места. За да има промяна трябва да се промени структурата на управление, мисленето и манталитета на хората, защото всяка една функция на държавата и културата се извършва от хора, не от нещо имагинерно. Държавата, това са хората и от тях зависи какво ще позволят да се случва или не в нея. За да се промени нещо трябва манталитетът на въпросните хора да се промени, а промяната идва от културата, а култура се възпитава трудно и бавно. Няма как да се промени който и да е сектор, докато в него няма хора с нужната култура и капацитет. Кръгът е омагьосан и аз нямам рецепта как би могло да се случи бързо.

Всъщност имам и се извинявам за жаргония израз, но трябват хора с топки, които не ги е грижа само за себе си, които могат да рискуват в името на нещо по-голямо от тях. Но пък този тип хора, които умишлено се спускат на тези постове, са хора, които една майка ги е раждала и смятат по рождение, че не съществуват неща по-големи от личния интерес и комфорт, нищо, че публичното им говорене е точно обратното, то просто си е чиста демагогия. Ако пък случайно “изпуснат” някой по погрешка, свестен и кадърен човек, и го назначат на ръководна длъжност, съвсем скоро системата го смазва със зависимостите, лъжите и задкулисните си схеми… и той или се побърква и напуска сам, или го отстраняват, защото е неудобен.

Кога трябва да назоваваме лъжата и кога е по-добре да замълчим?

За мен не съществува подобна дилема. Винаги лъжата трябва да бъде разобличавана, защото в противен случай, ако тя бъде премълчана, в крайна сметка няма да доведе до нищо добро, а и ставаш съучастник и, ако имаш съвест, това ще те мъчи. Аз съм на страната на доброто… колкото и относително да е то, всеки човек има вътрешен компас и усещане що е то добро, и лъжата няма как да е част от това!

Светът е именно затова толкова объркан, защото е овъртолен в много скрити лъжи, които с всеки изминал ден, година, столетие, хилядолетие затлачват и объркват всичко и всички. От друга страна има и пропаганда, с която хората биват заблуждавани, което е също вид лъжа.
Оправия от това има само с истина и откровеност, която в днешни дни, предполагам забелязвате, колко дефицитна е станала, именно поради тези причини, много е трудно да си истински, заобиколен от лъжи. Изглеждаш ненормален. Почват да те питат “ти на кой свят живееш?”. Този Свят го правим всички ние с ежедневните си избори и поведение.

“Думите са, за да бъде намерен смисълът. Намерен ли е смисълът, думите се забравят. Къде да намеря човек, забравил за думите, та с него да си поговоря. “Красив цитат, с който започва филма ти “ТАМ”, който всъщност е филм без нито една дума! Не стана ли много говоренето, не злоупотребяваме ли с изричането на безсмислени слова. Мислиш ли над тези неща?

Много се натъжавам в днешни дни, че някой от най-силните и смислени думи се обезмислиха, те не означават почти нищо за голяма част от хората, и не означават, защото това, което изразяват, смисълът им, не се толерира и не се изповядва като ценост. Aкo си добър, обичащ, търпелив, спокоен, смирен, чувствителен, честен… си смятан за слаб. Ако си агресивен, наперен, груб, викащ, арогантен, тарикат, хитрец… си смятан за силен и за модел на подражание. Това е адски тъжно! Това е самият Ад. Аз така си го представям. Хората са страшно объркани от погрешните модели на поведение и ценности. Облъчиха всеки, че е важно да е успешен на всяка цена, мачкайки другия или за сметка на другия… самият успех е криворазбран.

Забелязал съм, че хората, които бързат и постоянно гледат да са заети, като инфантилни да вършат някаква работа, за да са на всяка цена “успешни”, са хора, които бягат от нещо вътре в себе си. Страх ги е да остават със себе си и гледат непрестанно да са другаде в търсене на щастие. Обикновено няма да видите спокоен човек, който бърза, бързат неспокойните. А спокойствието и щастието е само и единствено свързано с вътрешния мир и светоусещане. А вътрешен мир се постига с осъзнаването на смисъла и смирението. А когато смисълът и ценностите са ти бъгнати от системата, ти търчиш цял живот да се доказваш. На кой, за какво, за къде?!

Нямам предвид нищо да не прави човек, все пак всички сме обречени тук да правим все нещо в запълване на времето до смъртта, цялата човешка налудничавост идва от това, от незнание какво точно да се прави докато дойде смъртта. Едни искат да са велики и да командват еднолично света, други, потънали в алчност, искат да живеят с все повече и повече за сметка на други, мога да изброявам до утре видовете аномалии, създадени от погрешното човешко мислене и амбиции. Ако хората само си задаваха следните въпроси всичко вероятно би било различно: От къде идвам, Кой съм аз? Защо съм тук и накъде отивам? Какво ще стане след мен?

В зависимост кой как разбира тези въпроси и този промеждутък наречен живот, всеки се ангажира с различни дейности… и това какво върши и как го върши го определя що за човек е. Ако всеки си сверява ежедневно часовника с това, смятам, че би бил по-добър човек за себе, за околните и за света. Много е лесно да се живее по този начин, стига човек дълбоко в себе си да вярва в нещо отвъд него самия и да има съвест, но не вярва ли - тогава е трудно.

Върху какво работиш в момента? 

Буквално в момента се връщам от снимки на един малък късометражен филм за Софийската духовна семинария по покана на лектора на Семинарията епископ Мелетий и отец Слави. Между другото, именно неведомите пътища на театъра ме отведоха до тази възможност и покана да направя нещо за Семинарията, за което съм много благодарен.

Иначе в по-дългосрочен план снимам два мои документални филма. Единият за архитектурата в България и другият за големия наш скулптор Павел Койчев, за който събирам вече 6 години материал. Той за мен е един от най-благите хора, които съм срещал в живота си, редом с това е и голям творец. Имам и още един документален филм, в областта на театъра, който започвам до дни, но него ще запазя в тайна. Паралелно с това работя и с Георги Тошев по-много вълнуващ документален филм за една любовна история под тепетата на Пловдив, на емблематична дойка артисти-бохеми от близкото минало. Документалното кино ме занимава все повече, защото в него има нещо по-откровено, истинско и неподправено от игралното. Това ми дава смисъл в работата, да документирам вдъхновяващи неща, идеи, случки, моменти от живота на творящи хора, от които да се вдъхновят и други във времето. Мисля, че едно от най-приятните неща в този живот е нуждата на човек да споделя преживяванията и вдъхновенията си с други… а когато тази група хора е голяма чувството е неописуемо.

More from View Sofia

Наследници: колко пари има Хари от майка си и останало ли е нещо от тях

Celebrities преди 4 години

Експерти пресметнаха сумите, завещани от принцесата на Уелс на синовете й   

Face to Face: Милена Фучеджиева

Celebrities преди 3 години

Познавате онзи тип хора, които сякаш излъчват светлина. Милена е от тях.   

Новите АРТ лица: Боян

Viva 4 U преди 9 години

Преди около месец попаднахме на театрална постановка в Vivacom Art Hall...