Модните къщи обикновено не изискват от рецензентите да гледат едно и също ревю два пъти. За тази курортна колекция обаче двойното гледане е много важно. Причината за това се оказва не какво виждаме, а откъде го виждаме.
Около 16:00 часа посетителите на ревюто се отбиват в архива на Gucci в Палацо Сетимани. Тази сграда, построена първоначално през 15-ти век, се намира в южната част на Олтрарно във Флоренция и от 1953 г. нататък е основната работилница на Gucci. В нея се е помещава шоурумът на Gucci, когато Том Форд е творчески директор през 90-те, а след това, през 2021 г., по случай стогодишнината на Gucci, тя е преустроена от Алесандро Микеле като архив на компанията.
Редактори на Vogue разказват: сместихме се в това, което някога е било шоурума на Форд, и имахме възможността да разгледаме витрините на Bamboo Bags от едно време. На горния етаж, копринените шкафове, които си спомням, че съм виждала преди четири години, бяха прибрани, за да се създаде повдигнат под на модния подиум, чиято повърхност бе пъстро огледало.
Колекцията, която виждате в галерията по-горе, до известна степен изглежда като смесица от множество фази от миналото на Gucci, съчетаваща готовата за носене мода. Водещият ѝ дух е блясъкът на джентълмените от средата на века, които Форд идентифицира в ДНК-то на модната къща, а след това се трансформира от банален в задължителен по време на престоя му тук. Към тези фундаментални пухкави рокли с пера и дълбоко деколте от пайети са добавени допълнителни напомнящи щрихи с четка към мотивите на неговия наследник; панделките и максималистичната пищност на Michele, прилепналата елегантност на Giannini, мрежестите шарки и мъжествените кожени връхни дрехи на De Sarno. В по-широк план има хиперстилизирана, почти кинематографично обширна артикулация на женствения буржоазен декаденс, която понякога се озовава толкова близо до Сена, колкото и до Арно.
След това първо ревю, главният изпълнителен директор на Gucci, Стефано Кантино, се задържа на подиума. Той разкри, че отдалеч новият артистичен директор на Gucci, Демна, е бил – както може да се очаква – напълно наясно с развитието на марката, дори и все още да не е официално начело.
Няколко часа по-късно, след кратък дъжд, който стресна служителите на Gucci, се върнахме за второто ревю. Това бе много по-отворено към публиката, включваща Пол Мескал, Виола Дейвис, Джулия Гарнър и Джеф Голдблум. Вместо да се присъединим към тях обаче, ние, редакторите, които вече бяхме видяло колекцията, бяхме отведени на места на Пиаца Санто Спирито, обществен площад точно зад ъгъла. Ето защо този преваляващ дъжд бе толкова обезпокоителен: имаше и десетки служители на Gucci, седнали в баровете и кафенетата, съседни на площада, и голяма тълпа от флорентински модни фенове, които наблюдаваха от под базиликата. Първо чухме саундтрака на Енио Мориконе преди моделите да се появят зад ъгъла на Виа деле Калдае, крачейки по назъбените каменни плочи и около бълбукащия фонтан.
В крайна сметка, тази двойна експозиция целеше да демонстрира намерението на Gucci да съживи архива си. Колекцията Резорт 2026, проектирана от студио, вмъкна миналото на Gucci по нов начин в настоящето и по този някак все още невиждан начин, предсказва бъдещето му.
