Представете си, че се разхождате по плажа, със златист пясък между пръстите на краката си, докато гледате как слънчевите лъчи блестят по повърхността на океана. И все пак не можете да си позволите да се насладите напълно на момента от страх, че нещо може да се случи в момента, в който затворите очи.
Когато за първи път споделих плановете си за самостоятелно пътуване с приятели преди няколко години, веднага бях засипана с безброй коментари, смесени с шок и страхопочитание – „Уау, толкова си смел/а“ или „Аз никога не бих могъл/а да направя това“. След това дойде неизбежното безпокойство: „Внимавай“, „Стой в големите градове“ и „Ще ти изпратя линк към преносима ключалка, която видях онлайн“.
Като човек, който се гордее със своята независимост, обичам да ходя на кино, да обикалям галерии и да се храня сама от време на време. Предвид дълбоката ми любов към пътуванията, изглеждаше съвсем естествено, че пътуването самостоятелно е в плановете ми. И все пак, независимостта не компенсира страховете, особено тези, свързани с безопасността.
Като процъфтяваща културна тенденция, самостоятелното пътуване е формулирано като средство за овластяване, освобождение и себепознание. Всеки трябва да пътува сам поне веднъж в живота си, категорично заявяват създателите на съдържание в края на своите пътеписи. Но колко повече внимание е необходимо от страна на жените, преди да се включат в подобно преживяване?
Преди да се впусна в първото си самостоятелно пътуване, проведох проучването си по-обсесивно от обикновено – претърсвайки всички кътчета на интернет и социалните медии. Не можех да оставя нищо на случайността, както бих направила, когато пътувам с приятели или семейство. Въпреки че бях развълнувана да се отправя към нова дестинация, основното ми съображение беше безопасността. Различните мерки за предпазливост – проверка на вратата на хотелската стая всяка вечер, престой в централни райони и постоянно наблюдение на обкръжението ми – заеха централно място, почти правейки идеята за туристическо преживяване да изглежда второстепенна.
Като жена израснах, винаги поглеждайки през рамо. Условията, които получаваме от момента, в който се появяваме на този свят, са по-всевластни, отколкото човек може да си представи. Учат ни винаги да бъдем нащрек за потенциални заплахи, да не се поставяме в ситуации, в които може да бъдем компрометирани, и че винаги е по-добре да сме в безопасност, отколкото да съжаляваме. Тези предупреждения са вкоренени в съзнанието ни и се изпълняват сякаш е клауза по подразбиране, която идва с това да си жена. Но как тези обусловявания по този начин коварно подкопават чувството ни за автономност?
Дискурсът около самостоятелните пътувания на жени често е едностранчив – сякаш се върти повече около „женския“ аспект и по-малко върху „пътуването“. Докато обичайният наратив се фокусира върху овластяването на жените и равенството между половете, ние някак си сме се отказали от свободното време и спокойствието, които от своя страна би трябвало да дойдат от пътуването.
Жените могат да се катерят по планини, жените могат да къмпингуват на открито и жените могат да бъдат независими. Но защо това е нещо, което трябва да доказваме? Може да е вдъхновяващо да видим как жените успяват в това, което възприемаме като дейности, доминирани от мъжете, но еднаквостта е само имитация на равенство. Вместо да следвате вече очертани пътища, запитайте се: как всъщност жените искат да пътуват?
За да се отговори на този въпрос, на пазара се появи нова серия от ретрийти – проектирани от жени за жени. Цялостни и целенасочени, тези ретрийти създават безопасно пространство, както физически, така и психологически, където жените могат да се отпуснат. Отдайте се на дълбокотъканен масаж на фона на живописни планини, отпуснете се с експертно водена работилница за осъзнатост край успокояващия океан или просто си поемете дъх и си позволете почивка от външния свят.
„Изненадващо трудно е да се намерят места, където жените могат да се събират без натиск или представяне“, споделя Келсанг Долма, директор „Връзки с обществеността и специални проекти“ в The Red Tent by Nuanu, нов обществен проект за хотелиерство в Бали, предназначен да насърчава креативността и овластяването. „The Red Tent е място, където не е нужно да се обясняваш.“
Съществена характеристика на „Червената шатра“ е нейната ексклузивност за жени. „Има стойност в пространство, създадено само за жени. Не става въпрос за очертаване на граници, а за създаване на атмосфера, в която разговорът може да протича по-свободно“, отбелязва Долма. „Има забележима промяна в енергията, когато жените се събират сами. Става по-лесно да споделят, да слушат, да свалят гарда си.“
Създаването на такива пространства е едновременно успокояващо и освежаващо. Освен ценна почивка и отдих от външния свят, тези уединения позволяват на гостите да се свържат със сестринска общност със сходни интереси. От размяна на безгрижни разговори до впускане в начинания за самоанализ, няма фиксирана рамка за това как да се действа в тези пространства. Ключът е да се отървем от маските си, от социализираните си начини на изпълнение и просто да бъдем.
Червената палатка от Nuanu, обществен проект за гостоприемство в Бали, предназначен да насърчи креативността и овластяването.
Пътуването самостоятелно не бива да бъде ограничаващ фактор, а освобождаващ. Има смисъл да нямаш някой, към когото да се обърнеш през цялото време, да се движиш със собствено темпо и да позволиш на наблюденията си да се задълбочат по-дълбоко, отколкото обикновено. Въпреки че може да се наложи да правиш всичко сама, ти също така можеш да правиш всичко сама и това е истинският скъпоценен камък на самостоятелното пътуване. Все още си спомням за ценните моменти, които прекарах, наблюдавайки хора в древна Атина или стискайки книга под мишница, докато гледах как вълните ритмично се разбиват в скалите край Средиземно море.
Въпреки че все още нямам желание да се откажа от самостоятелните си приключения, може би с времето наистина ще мога да се отпусна, без да чувам предпазливия глас в съзнанието ми. Гледам към деня, в който просто ще мога да затворя очи в момент на спокойствие и да ги отворя за гледката на пищни планини с лек бриз, галещ лицето ми. Жените не само създават свои собствени пространства, но и си връщат идеята за пътуване. Обхватът на самостоятелните пътувания се разширява и това е нещо, с което тепърва ще планираме да се занимаваме.
More from View Sofia
INSTAGRAM... по суша и вода до Виетнам
Преди време едно клипче от Vimeo обиколи социалните мрежи и предизвика мексиканска вълна от възторг...
Българските граждани вече могат да влизат в Турция с лични карти
Българските граждани вече ще могат да влизат в Турция не със задължителния задграничен паспорт, както беше досега, а с лични карти, съобщи турският информационен сайт "Дикен".
До Чикаго и назад. Стегнахме куфарите, малкият Охай ни очаква!
"Животът ни се движи твърде бързо. Ако от време на време не се спрем и огледаме съвсем за малко, има шанса да пропуснем много". Тези думи на Ферис Бюълър важат с пълна сила за родния му град, който може да се похвали с големите си културни постижения...
