Следваме правилото за 10 000 крачки на ден от години (наистина!), опитвайки се да бъдем активни в рутината си. Числото, разпространено като абсолютния минимум за ежедневна активност, е в главите ни постоянно. Този вид „предизвикателство“ помага да избягаме от заседналия начин на живот, който, несъзнателно, е свързан с рутината на Редактори, които прекарват голяма част от деня седнали.
Тялото има нужда от движение и ходенето е акт на грижа за себе си. Но наистина ли трябва да се съсредоточим върху 10-те хиляди стъпки? Достатъчни ли са наистина? Може ли практиката да доведе до обсебване? Хесус Серано, физиотерапевт, и Патрисия Де ла Фуенте, психолог, специализиран в осъзнатост, помагат да изследваме от какво (наистина) се нуждае тялото ни.
Позицията на експертите
Мнозина са възприели (и са усвоили) препоръката да се вървят 10 000 крачки на ден, без да я поставят под въпрос или да проучват мнението на експертите. Това твърдение е често погрешно представено (главно заради TikTok), но е и част от наратина на здравни авторитети като Световната здравна организация. СЗО постоянно насърчава хората да се откажат от заседналия начин на живот, но в нито един момент не определя магически брой стъпки, които решават проблема. „В действителност в цифрата това няма научна основа,“ обяснява физиотерапевтът Хесус Серано. „Това вярване датира от много години, от пускането на японския крачкомер,“ обяснява той. Маркетингова стратегия за „Manpo-kei“ (брояч на 10 000 крачки на японски), която започва през 1965 г. и която „насърчава хората да живеят активен живот и да правят поне 10 000 крачки на ден“, добавя Серано. Вяра, която се е запазила и до днес.
Големият въпрос: Достатъчен ли е този брой? „Това е далеч под това, което би трябвало да правим. Изминаването на 10 000 крачки на ден трябва да бъде основно изискване за всеки,“ казва Серано. „Насърчаваме хората да постигнат тази цел, а също и да преминат известно обучение,“ посочва той. „Важното не е броят на стъпките, а намерението в ходенето,“ казва психологът Патрисия де ла Фуенте.
Ходенето пеша до работа и обратно - най-добрата практика за духа и тялото
„Ако целта ви е да се грижите за себе си и да подобрите качеството си на живот, броят на стъпките, които предприемате, е относителен. Истински важен е балансът между самоналожените изисквания и отлагането,“ напомня ни тя.
Мит или не?
Независимо дали е мит или не, и въпреки че няма научна основа, е вярно, че това число създава своеобразно предизвикателство за тези, които се стремят да се движат повече. „Хората са създадени да се движат“, съгласни са и двамата експерти. „Живеем във век, в който всичко се прави лесно и с натискане на един бутон, но в крайна сметка остаряваме преждевременно поради заседналия начин на живот,“ обяснява физиотерапевтът. „Обществото все повече се насочва към заседнала работа и немобилен начин на живот,“ добавя психологът. След като прекарваме осем часа, седнали на стол, не е изненадващо, че тялото изисква движение. „Това число от десет хиляди крачки е покана хората да спортуват минимално,“ обяснява физиотерапевтът. „Но всеки човек е уникален и броят на крачките трябва да се адаптира към начина на живот,“ подчертава той.
Обсесивността и вредите от нея
Фактът, че този ежедневен навик помага на хората да възприемат по-активен начин на живот, е постижение. Проблемът обаче възниква, когато това се превърне в постоянна мания. „Може да бъде контрапродуктивно, ако се превърне в мания, която вместо да ни отпуска, се превръща в друг източник на стрес ,“ обяснява психологът.
Проверяването на приложения или броенето на стъпки на часовници отново и отново не е здравословно за ума ни. Серано разказва лична история: „За известно време бях обсебен от постигането на определени темпове и не можех да спя през нощта, мислейки как трябва да пробягам всеки километър.“ Но той успява да ограничи това раздразнение: „Реших да прекарам известно време без да използвам смарт часовника и открих, че можеш да бягаш по един и същи начин, независимо от времената или километрите, просто да се наслаждаваш,“ казва той.
Проблемът? Не слушаме телата си.
„Приложенията и часовниците ни карат да не слушаме телата си и да следваме екран“, отбелязва Де ла Фуенте. „Не мислим за това, от което се нуждаем, а по-скоро се опитваме да направим определен брой стъпки, без да осъзнаваме това. „Може да е разочароващо, ако не сме в състояние да постигнем поставената цел,“ продължава психологът. Физиотерапевтът обаче признава, че ако се използват правилно, те могат да окажат подкрепа: „Крачкомерите помагат наистина да обективизираме това, което правим, и да си поставим предизвикателства за подобрение.“ Серано препоръчва да се използват тези приложения и аксесоари сезонно, с необходимите почивки.
Значението на ходенето със съвест
Активното ходене като навик може да помогне за увеличаване на ежедневната физическа активност или за подобряване на сърдечно-съдовото здраве, в допълнение към регулирането на тревожността и стреса, причинени от липса на движение. Но бъдете внимателни: краченето на автопилот не е същото като осъзнатото ходете. Планирането на разходки не само помага да се облечем подходящо, но и да търсим природни среди, които предлагат нещо отвъд физическите упражнения, както обяснява физиотерапевтът. „Ако тренираме начина си на ходене да бъде осъзнат, ще помогнем на ума да остане в настоящето“, обяснява психологът. Можем да приложим това на практика с техники като цветни разходки или осъзнато ходене, което се състои в „ходене, обръщайки внимание на околната среда, стъпките и дишането,“ казва Патриша.
Решението: разходки сред природата
„От съществено значение е да се намери красиво място за разходка“, настоява Серано. Парк, планина или хълм, артистичен квартал... „Среди, които осигуряват повече светлина, естествена среда, чист въздух и красиви пейзажи... В крайна сметка, това е още един начин за намаляване на високите нива на кортизол.“ Така имаме по-голяма яснота и по-добре управляваме неочакваните събития, които могат да възникнат в живота ни, добавя психологът.
Health bomb: 30 минути "тиха разходка" и It'll all be alright
Как да превърнем ходенето в навик
„Ходенето е превърна нова форма на грижа за себе си и дори вид лукс, защото често е трудно да го вместим в графиците си,“ обяснява психологът. Възползването от всяко време на деня за ходене е начин да увеличим активността си: качвайте се по стълбите, пропускайте асансьора или ходете пеша до места, до които обикновено стигате с обществен транспорт или кола. Прости и лесни действия. „Важното е да създадем навика и да го поддържаме,“ напомнят експертите. За да постигнем това (без да се вманиачавате), Де Ла Фуенте споделя няколко съвета:
- Излезте на разходка без фиксирана цел, а по-скоро заради това как ви кара да се чувствате: започнете бавно, с реалистични цели. Няма проблем, ако някой ден сте уморени. Слушайте от какво има нужда тялото ви във всеки един момент.
- Разхождайте се на тихи места: места, които харесвате и които ви дават спокойствие
Опитайте се да го правите по едно и също време всеки ден. Създаването на ритуал ще ви помогне да се придържате към навика. - Наблюдавайте вътрешния си диалог: Ако той е критичен към това колко или как ходите, или ако установите, че говорите грубо на себе си: спрете и дишайте.
- Не всичко трябва да се измерва и контролира: Опитайте да ходите без ограничения, само за удоволствие.
- Поддържайте отдаденост към грижата за себе си и стремежа към благополучие: Осъзнатото ходене може да помогне да откриете различен начин на възприемане на света и освен това да се възползвате от предимствата на тази проста, но мощна здравословна практика.
„В началото може да е трудно да излезете от зоната си на комфорт, но щом се насилите да го направите и си създадете навик, тялото ви ще иска да се ходи дори повече", казва физиотерапевтът. Той също така препоръчва да комбинираме краченето със силови тренировки: „Усилията за изграждане на мускулна маса и отделянето на време за тренировки са от съществено значение.“
7 причини да се разхождате след вечеря
More from View Sofia
adidas Originals пусна adicolor пак
there we go again...
Изследванията на рака на гърдата набират скорост - ето 3 вълнуващи постижения
Борбата с рака на гърдата има вече десетилетна история и всеки ден е повод да говорим за случващото се по темата. „Добрата новина е, че наистина няма достатъчно време да говорим за всички вълнуващи неща, които се случват“, казва Дорая Ел-Ашри, д-р, главен научен директор на Фондацията за изследване на рака на гърдата (BCRF). Ето някои от постиженията, които експертите намират за окуражаващи.
Алкална диета: Как на 50 да изглеждате като на 20!
Виктория Бекъм винаги успява, Дженифър Анистън и Гуинет Полтроу са винаги слаби и позитивни, Ел Макферсън дори на 53 все още има гладка кожа...
