Pirate, Buffalo Girls, Savages, Punkature: още от самото начало колекциите на Вивиан Уестууд грабят смело от миналото и смесват дамско облекло с мъжко, за да създадат модна свободна зона, в която правилата с радост се пренебрегват. Този пънк импулс за разруха все още остава в основата на модната къща, след смъртта на дизайнерката преди близо три години.
Тази сутрин вдовецът на Уестууд и втори пилот на къщата в продължение на повече от три десетилетия, Андреас Кронталер, възстанови присъствието на марката в графика на мъжкото облекло в Милано за първи път от юни 2016 г. Виждаме динамичен предимно мъжки "актьорски" състав да превежда своята паседжата през кафене в Сан Бабила и след това да излиза в улична аркада с мраморен под.
Въпреки че колекцията е Menswear, имаше няколко парчета, взети директно от настоящите дамски колекции на модната къща. „Не мога да го избегна“, казва Кронталер. „Не мисля, че трябва да има строго разделение на каквото и да било; не мисля, че това работи. И в един мъж винаги има малко - или доста - женственост.“
Дрехите от колекцията включват леопардово палто от изкуствена кожа, обувки и чанта с питон щампа, статуйно драпирана рокля с фото щампа, съчетана с римски сандали и метално колие с курсивно изписана псувня. Има и силно бродиран табард с рози и червени сатенени ботуши до средата на прасеца, ръгби тениска, удължена до глезена, еластично плетено боди с шарка и отвор за пъпа...
Шивачеството възприема сатиричен подход към обличането, панталоните са вдигнати възможно най-високо, а реверите стигат до върха на раменете. Ризите и официалните панталони от свеж памучен плат са скроени вълнообразно и подчертани с пищни джобове. Червена тениска с портрет на Гарибалди – чиито червени ризи подтикват въстанието, обединило Италия – мило съчетава мъжествено сако с шалова яка и женствени шорти с пола отпред в големи златни райета.
Хумористично и антиконсуматорско, това завръщане в Милано предвещава по-конвенционален подход към модния подиум следващия януари. Когато Кронталер разбира, че къщата вече е бранд с наследство, чийто изходен код е подривна дейност, той казва: „Тук наистина има толкова много неща, каквито няма никоя друга марка. Поради дългата работа на Уестууд и преминаването през толкова много аспекти и промени, има четири или пет различни периода, които по някакъв начин принадлежат на тази къща. Но в същото време не сме носталгични.“ Докато разказва това пред модните журналисти, камбаните на църквата „Сан Бабила“ отсреща оповестяват обяд.
Каквито и да са подозренията на Кронталер за носталгията, вълнуващо е да видим как същите платформи, които така прочуто преобърнаха Наоми Кембъл на подиума, се появиха безпроблемно в два образа към края на това ревю. Вивиан Уестууд беше близо до титлата на безспорно най-влиятелния дизайнер на своето време: името ѝ трябва да продължи да отеква толкова силно, колкото камбаните на "Сан Бабила".
