"Една сутрин Кати стана от звука на любимата си песен, идваща от възглавницата й. Тя се прозя и отиде до банята чрез движещия се килим.
Влезе под душа и пусна водоустойчивия телевизор на един от многото музикални канали, където вървеше най – новата песен на Клер Джексън (внучката на Майкъл Джексън). След изпълнението водещият съобщи, че ще има концерт в София. Кати веднага излезе от банята и си поръча билети от интернет сайта си, докато му задаваше гласови команди.
Дойде ред на избора на облекло, отиде до правоъгълното екранче до дрешника си, където беше изобразена тя в цял ръст, оттам можеше да си избира облекла: шапка, яке, блуза, панталони, обувки, аксесоари и евентуално очила. Момичето избра тоалет, съставен от красива бяла блуза, дълги черни дънки и маратонки. Това облекло беше подходящо за работа по това време.
Така готова за деня, Кати излезе от къщата си, а тя беше голяма заради работата, която работеше (тя беше директор на компания за произвеждане на каишки за кучета, чрез които могат да говорят.) Вместо да включва аларма, тя отиде до едно копче на вратата и го натисна, в този момент къщата започна да се свива и резултатът беше едно малко квадратче.
Тя го взе и го занесе до една тръба, там го пусна и той излетя към банката за къщи на 500м над Варна, където беше поставена с номерче в сейф, номерчето е пуснато отново по тръбата и получено от притежателя на имението. Кати спокойно отиде на работа до офиса и до бюрото си.
Там момичето прекара скучния си ден. Когато свърши работното й време тя излезе от сградата, вече бе тъмно и Кати си взе едно летящо такси за вкъщи. Отиде до тръбата, пусна номера и след по – малко от минута получи малкото квадратче, пстави го на земята и къщата започна да се разгъва, влезе вътре и отиде до хладилника, извади няколко семенца и ги сложи в микроуейв. Там те за секунди се превънаха в топла вечеря – печено пиле с печени картофи.
Тя приготви масата и сложи храната. След вечеря леглото й беше готово. Кати облече пижамата си, излегна се, плясна с ръце и светлините изгаснаха, на тяхно място по тавана заблестяха малки мъждукащи точки (звезди)."
Независимо дали фантастичният разказ по-горе ще стане реалност през 2060 или ще не, онези, които ще бъдат свидетели на отварянето на капсулата през тази година може доста да се забавляват на нашите ретро предположения.
Спомняш си за тази инициатива, за която Вю София ти разказа преди време, а вчера 23.06.2010 година капсулата с разкази, предполагащи нашия живот през 2060 беше запечатана дотогава.
КТя стои в Национална Библиотека „Св. Св. Кирил Методий” и е снабдена със специален таймер, който ще отмерва петте десетилетия.
Ключът от капсулата бе официално връчен на директора на националната библиотека проф. Боряна Христова и ще бъде съхраняван и предаван от директор на директор до 2060 г.
Книгата „2060” съдържа всички мнения и коментари за развитието на света до 2060г. публикувани от граждани на блога http://2060.bg/, който бе зтворен през април т.г. 640те страници на книгата са рециклирана офсетова хартия, а корицата е кожена с метален обков.
Електронният таймер на капсулата е с матрица за обратно броене, която започна да отчита от 26 298 720 – равностойността на 50 години в минути. Самата капсула тежи 500 кг, изработена е от термо-обработен гранит, стъклото е триплекс с песъкострой.
На събитието присъстваха редакторите на проекта в почти пълен състав – Виргиния Захариева, Георги Лозанов, Бойко Василев, Петър Кънев и Любо Ноков.
„Аз съм медиен човек. Преди 50 години нямаше телевизия и изобщо не бе възможно да си представим съществуването на медийния човек,” каза Георги Лозанов. „За 50 години преминаваме през много революции, без дори да ги осъзнаем.”
Ще видим чак през 2060-та.
