WhAT Association (или за по-кратко WhATA) са архитектурна група, създадена през октомври 2005 г. във влака Виена-Будапеща.
WhATA са всъщност:
• Анета Василева
• Жана Стоилова
• Николай Ангелов
• Христо Говедаров
WhATA са родени през 1978 г. в България
WhATA завършват архитектура в УАСГ през март 2003 г.
WhATA (преди да станат WhATA) печелят специална награда на Международния студентски конкурс в рамките на Световния конгрес на архитектурата, Берлин 2002, с проекта си Berlin — Make Your Own City
WhATA обичат пазаруването, Берлин, дълги разговори на чаша минерална вода, Apple, списание егоист от 90-те, Мальовица и
WhATA харесват архитектура с манифест, дизайн с чувство за хумор и самоиронията във всичките й проявления
Освен че пишат в този блог, WhATA леят кратки мисли в Twitter и поддържат страница във Facebook.
Това ще прочетеш в запазеното интернет местенце на тези млади по дух хора! Любопитните откриватели нямаше как да не ни направят впечатление с един особен пост, който разквзва стара софийска история.
Виж уникалните снимки по-долу, подкрепени с текст:
Преди доста време видяхме във Facebook снимки от новогодишно парти в стара софийска неремонтирана къща. Изглеждаше яко. Дори споменахме за къщата в един пост и обещахме подробности. Оказа се обаче, че собствениците не живеят в България и снимането е трудно.
Но преди месец един от тях си дойде за малко, отново направи парти, запознахме се с него и в един дъждовен следобед снимахме.
Излезе, че къщата въобще не е неремонтирана — преди няколко години фасадата й е била “подложена” на проект Красива България, а апартаментите вътре са като нови. С изключение на един — този, заради който сме там.
“Решихме да го оставим така, каза собственикът, и да го ползваме само за партита. Идваме си по 2 пъти в годината и винаги правим парти.”
Разказа ни, че къщата е принадлежала на неговия прадядо — ген. Стефан Паприков, един от първите министри на България след Освобождението.
Построена е през 1906 и е паметник на културата.
Има старинни мебели, древна дограма с райбери, кахлена печка. И носи един небрежен декадентски дух, в който дори диско топката и касите от бира стоят естествено.
Мебелите са наредени покрай стените като в дворец, за да отворят място за бал / дансинг. Висящите рибки са от новогодишното парти, а балоните и бутилките — от предишната вечер.
Столовете изглеждат реставрирани, а роялът си е автентичен
Вратата на терасата е точно срещу входната врата на апартамента. Влиза се във вестибюл с естествено осветление. Отляво на вестибюла е салонът за партита, отдясно — помещения, които не се ползват. Отворът в стената (и на двете снимки) между вестибюла и салона вероятно е късна намеса.
Печката е добър акцент в интериора. Паркетът е сложен върху оригиналното дюшеме вероятно по времето на социализма.
Навсякъде е запазена оригиналната дограма. Някои от прозорците са направени без брави, а се затварят само с райбери. Диско топката върху рояла стои естествено и леко иронично в цялата тази среда.
На горния етаж, в един от обитаемите апартаменти, се пазят мебели, подарък от руския император Николай II и това пиано, подарено от Фердинанд.
Още подобни материали чети на http://whata.org/blog.
