Наистина, изключителният шоколадов мус<@SITE_URLstrong> в Дойран 1<@SITE_URLstrong> заслужава кулинарната десятка.
Първото, което прави впечатление при вкусването на този шедьовър е, че той няма абсолютно нищо общо с нещото, припознавано у нас като шоколадов мус<@SITE_URLstrong>. Сигурно свързвате този десерт с една гигантска маса в кафяво, разлята в грамадни чаши и с нещо като шуплест капак отгоре.
Всъщност истинският мус<@SITE_URLstrong> от шоколад мирише на шоколад, има вкус на шоколад(много лекичко горчив) и се приготвя бавно, търпеливо и с много майсторлък. Това не е масов десерт, а наслада за ценители. Същият десерт може да се вкуси в луксозен ресторант на Женевското езеро, само дето е малко по-далеч.
Ако пък, седейки в ресторант Дойран<@SITE_URLstrong>, разсъждавате защо, след отличните миди<@SITE_URLa> в сос от бяло вино, кремът Брюле<@SITE_URLstrong>, който си поръчахте, се бави повече от 5 минути, при поднасянето му ще разберете защо е така.
Готин сервитьор с елегантни джинси, искряща бяла риза и дълга почти до земята престилка поставя пред вас изящна малка чашка, пълна с удивително ароматна и вкусна бледожълта гладка маса с адски фина карамелена коричка отгоре. Истината е, че в София няма такова брюле. Трябва да се опита, няма друг начин.
Ако пък сте наясно, че още вдругиден пътувате за морето и всеки сладък риск е неоправдан, вземете порция подбрани плодове<@SITE_URLstrong>. Не са мус, не са и брюле, но са подредени и поднесени с толкова вкус и разбиране, че, странно защо, после помниш дълго живия натюрморт.
А, и седнете в градината. Ще ви прегърне ...
